Решение № 121 от 15.05.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. гр. Добрич, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20253200500134 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба на Н. С. Г. и М. Г. Г., двамата от гр.Б., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №124/01.10.2024г., поправено с решение №29/10.02.2025г. по гр.д.№626/2023г. на Балчишкия районен съд, в частите в които са отхвърлени предявените от въззивниците срещу кооперация „Изобилие“ – гр.Б. искове за осъждане на ответника да заплати на всеки ищец сума в размер на разликата над 273.66 лева до претендираните 17 606.53 лева, съставляваща дължимо наемно плащане по договори за наем на земеделска земя за стопанската 2021/2022г. и въззивниците са осъдени да заплатят на другата страна съдебно-деловодни разноски.

Решението се обжалва като неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и в противоречие на материалния закон. Възразява се срещу приетото от първоинстанционния съд, че дължимата по сключените договори наемна цена се свежда до левовата равностойност на 30% от продукцията от предоставената земя.

Изложени са подробни доводи в подкрепа на становище, че наемната цена се формира от два компонента. Първият бил посочен в договорите и съставлявал стойността на 30% от получената продукция. Вторият компонент се определял с решение на управителния съвет на кооперацията на база резултатите за съответната стопанска година. Решенията на управителния съвет съставлявали елемент от договорните отношения между страните и това следвало от редица обстоятелства, установени по 1 делото, но необсъдени от първоинстанционния съд. От гласните доказателства и заключението на счетоводната експертиза следвало, че ответната кооперация била сключила договорите за наем на земеделска земя с всички собственици при идентично уговорена наемна цена и въз основа на решения на управителния съвет на кооперацията на всички била плащана наемна цена в размери над посоченото в договорите. Това било практика от много години, прилагана за всички предоставили земеделските си земи под наем на ответната кооперация, включително и за ищците, а преди тях за техния наследодател. С конклудентните действия решенията на управителния съвет за второ допълнително плащане на наемна цена станали елемент от това правоотношение. Изводът следвал и от установеното от вещото лице, че за стопанската 2021/2022г. в счетоводството на кооперацията за предоставените от въззивниците земеделски земи било начислено задължение за наемна цена в размер на 180 лева на декар, от които 80 лева произтичали именно от решения на управителния съвет. Същото следвало и от факта, че за следващата стопанска година на въззивниците била изплатена наемна цена, определена от посоченото в наемните договори и от решенията на управителния съвет. Нямало основание за конкретната 2021/2022 стопанска година, в отклонение от случилото се през всички предходни и през следващата година, вземането на ищците за наемна цена да се сведе само до размера, посочен в наемните договори и да се изключи втората компонента за определянето й – решенията на управителния съвет, включително и при съобразяване, че въззивниците не били от категориите наемодатели, изключени със самите решения от техния обхват. Настоява се първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде отменено и претенциите да се удовлетворят в пълния им предявен размер, както и за присъждане на разноските за водене на делото.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата кооперация „Изобилие“, чрез адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

След като обсъди съображенията на страните въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх.

№4498/10.10.2023г., поправена с допълнителна с вх.№4742/24.10.2023г., с която Н. С. Г. и М. Г. Г. са предявили срещу кооперация „Изобилие“ искове по чл.232 ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки ищец сума в размер на 17 505.5375 лева, съставляваща неплатена част от наемна цена, дължима по договори за наем на земеделска земя за стопанската 2021/2022г.

В исковата молба е изложено, че ищците са законни наследници на Г.Г. Г., починал на ***г. Ищците встъпили в правата на наследодателя си по договори за наем 2 за стопанската 2021/2022г. на земеделски земи /подробно описани в допълнителната молба/ общо в размер на 411.895 дка в землищата на с.Т., с.Ц. и с.С., общ.Б..

Ответната кооперация – наемател имала задължението да плаща наем, посочен в договорите в размер на 30% от получената продукция от предоставената земеделска земя. Управителният съвет на кооперацията гласувал за стопанската 2021/2022г. рентата да е в размер на 185 лева на декар.

Така, дължимата на ищците наемна цена възлизала общо на 76 200.575 лева.

В разрез с решението на управителния съвет ответната кооперация платила на ищците наемна цена само по 100 лева на декар, общо сума в размер на 41 189.50 лева.

Кооперацията не платила останалите по 85 лева на декар и имала неизпълнено задължение за наемна цена по договорите с ищците общо в размер на 35 011.075 лева.

Въз основа на изложените обстоятелства всеки ищец претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 17 505.5375 лева, съставляваща половината от неплатената част от 35 011.075 лева от дължимата по договорите наемна цена за стопанската 2021/2022г.

Ответникът кооперация „Изобилие“ е оспорил исковете. В отговора на исковата молба е посочил, че в стопанската 2021/2022г. между страните по делото съществувало наемно правоотношение по представените от ищците договори за наем на земеделска земя от общо 411.895 дка в землищата на с.Т., с.Ц. и с.С., общ Б.. Възразил е, че задължението на кооперацията за наемна цена е в посочения в договорите определяем размер от 30% от получената продукция от предоставената земя, който за стопанската 2021/2022г. възлизал на 94.02 лева на декар – според разчетите на кооперацията за реализацията на селскостопанската продукция. Въпреки последното, ответникът платил на ищците по-голяма сума, а именно по 100 лева на декар.

Всички наемни и арендни договори за обработваните от кооперацията земеделски земи били сключени при идентично договоряне на наемната цена/арендното плащане в размер на 30% от продукцията от предоставената земя. Решението на управителния съвет за плащане на рента в размер на 180 лева на декар за стопанската 2021/2022г. се отнасяло за наемодателите, които са и членове на кооперацията към момента на плащането, като имало и решение на напускащите кооперацията да не се плаща рента или наем в повече от уговореното в договора, както имало и решения за маломерни парцели и за неплодородни земи рентата да е в по-нисък размер. Решенията на управителния съвет не водели до изменение размера на задължението за наемна цена, както било установено в договорите, а плащането на суми в повече от договореното било извършвано за стимулиране на членовете на кооперацията, на наемодателите и арендодателите да не напускат кооперацията.

С решение №124/01.10.2024г., поправено с решение №29/10.02.2025г. по гр.д.

№626/2023г. Балчишкият районен съд е осъдил кооперация „Изобилие“ да заплати на 3 всеки от ищците, в качеството му на наследник на Г.Г. Г., поч. на ***г., сума от по 273.66 лева, съставляваща припадащата се на съответния ищец 1/2 част от неизплатено наемно плащане по договори за наем на земеделска земя за стопанската 2021/2022г. и е отхвърлил исковете за разликите над присъдените по 273.66 лева до претендираните по 17 606.53 лева за всеки ищец.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, в които предявените искове са уважени, като кооперация „Изобилие“ е осъдена да заплати на всеки от двамата ищци по 273.66 лева, съставляваща припадащата се на съответния ищец част от незаплатената наемна цена, дължима по договори за наем на земеделска земя за стопанската 2021/2022г.

Проверката на въззивния съд, извършена в съответствие с чл.269 от ГПК служебно и по посоченото в жалбата, показва, че първоинстанционното решение е изцяло валидно, но е частично недопустимо в обжалваната част.

Така, при предявени за разглеждане осъдителни претенции за по 17 505.54 лева всяка, първоинстанционният съд в мотивите на съдебния акт е приел, че е сезиран, разгледал е и е постановил решение /диспозитив/ по искове за по 17 606.53 лева. В частта за разликите над предявените 17 505.54 лева до 17 606.53 лева решението на районния съд е постановено по непредявени искове и в съответствие с чл.270 ал.3 от ГПК следва да се обезсили.

В останалата обжалвана част решението на районния съд е допустимо и правилно.

Влязлото с сила решение в частите, в които исковете са уважени, със сила на присъдено нещо установява съществуването на облигационни правоотношения между страните, произтичащи от представените по делото договори за наем на земеделски земи за стопанската 2021/2022г.

Спорът е за дължимия от ответната кооперация – наемател размер на наемната цена за предоставеното й по договорите възмездно ползване на земите за посочената стопанска година.

В разд.IV т.1 от договорите е уговорено, че наемателят дължи да заплати на наемодателя /ищците/ наем в размер на стойността на 30% от получената продукция от предоставената земеделска земя.

Съгласно разд.V т.4 от договорите, същите могат да бъдат изменени писмено, по взаимно съгласие, чрез анекс.

Установено е по делото със заключение на вещо лице, че за стопанската 2021/2022г. левовата равностойност на 30% от продукцията на ответната кооперация възлиза на 101.33 лева на декар. Както не е било спорно, кооперацията платила общо на двамата ищци наемна цена в размер на 41 190 лева, т.е. по 100 лева на декар.

4

Останалите по 1.33 лева на декар, дължима съгласно разд. IV т.1 от договорите наемна цена, общо 547.32 лева или по 273.66 лева за всеки ищец по отделно, е предмет на присъждане с решението на районния съд в необжалваната му част.

Не е спорно, установява се и от събраните по делото гласни доказателства, че всички договори за наем и аренда, които кооперацията сключвала за предоставените й за обработване земеделски земи, са били с идентично уговорен размер на задължението на кооперацията за наемна цена/арендно плащане, а именно стойността на 30% от получената продукция от предоставената земеделска земя. Това се отнася за процесната стопанска 2021/2022г. и за предходни стопански години. От гласните доказателства се установява още, че по правило кооперацията извършвала две плащания в полза на наемодателите и арендодателите – преди Коледа след края на съответната стопанска година и в следващата календарна година преди Великден. За стопанската 2021/2022г. кооперацията процедирала по идентичен начин спрямо повечето наемодатели и арендодатели, но не и спрямо ищците, в полза на които второ плащане не било извършено. Свидетелката Н. Ж. Г. била касиер на кооперацията в онзи период и от показанията й се установява, че ищците са били включени в списък на собствениците, на които трябвало да се извърши второ плащане в размер на по 80 лева на декар. Според тази свидетелка и според свидетеля Б.Г. Б., тогава председател на кооперацията, второ плащане за ищците не било извършено, с оглед решение на управителния съвет и заявеното от ищците намерение занапред да не предоставят земята си на ответната кооперация. Свидетелят Б.Г. Б. е посочил още, че плащанията над размера по договорите за наем и аренда се извършвали за стимулиране на членовете и собствениците да не напускат кооперацията и стремежът бил да се „гони“ рентата на другите кооперации.

Представен е протокол №230/22.03.2023г. от заседание на управителния съвет на кооперацията, на което е взето решение за стопанската 2021/2022г. за плащане на рента по 180 лева на декар – за масиви над 3 дка и от по-висока категория земя, рента по 60 лева на декар – за маломерни парцели и по 100 лева на декар – за всички останали.