Решение № 18681 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18681 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110121004 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ********************** срещу М. Г. Д. от гр. *****, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 837,91 евро ( 1 638,81 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 125,75 евро ( 245,95 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г., 30,43 евро (59,52лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 6,77 евро (13,25 лева), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 09.05.2024 г., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 29796/2024 г. на СРС.

Ищецът поддържа, че ответникът, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в

******************************************, аб.№ *****, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, която не е заплатил, поради което ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи сумата горепосочените суми. В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и съответно е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него важат 1 разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия **********, съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. Г. Д., чрез адв. Д. е депозирала отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорва да е потребител на ТЕ за процесния недвижим имот. Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия, както и дружеството за топлинно счетоводство да е водило надлежно счетоводство. Формулира възражение за изтекла погасителна давност.

В хода на производството ответницата е починала и на нейно място по реда на чл. 227 ГПК са конституирани законните й наследници: О. К. Д. и А.

К. Д..

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, подадени в срока по чл. 415 , ал. 4 ГПК.

Установява се от договор за замяна на недвижими имоти от 20.06.2008 г., че ответницата е придобила от сина си О. К. Д. правото на собственост на апартамент, находящ се в **************************, северозападна част, като в полза на Б. М. С. има запазено вещно право на ползване съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, дело № **** от 1987 г.

От представения акт за смърт № 0513/19.04.2012 г. на ************** е видно, че титулярът на правото на ползване Б. М. С. е починала на 18.04.2012 2 г. Продавачът по сделката от 2008 г. О. К. се е легитимирал като собственик на този апартамент въз основа на нотариален акт № **, дело ****/06.08.1987 г. на ******************* и Нотариален акт № **, рег. №**** , дело № 13 от 22.02.2007 г. Установява се от списък на етажните собственици в сградата на ************** от 15.11.1989 г., с неоспорена и неопровергана формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК , че М. Г. Д. се е вписала като собственик на апаратамент № 5 в сградата на *************. Видно от констативен протокол № 113 от 03.02.2015 г. изготвен от ********************* е констатирана идентичност на апратамент, находящ се в гр. *****, *************, на първи етаж - северозападна част на жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. м. е идентичен с аб. № ***** на *************, вх. 1, ап. 5. Предвид горното, съдът намира, че именно между страните по делото е възникнало валидно договорно правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия през процесния период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за процесния топлоснабден имот с аб.№ *****. Ето защо съдът приема възражението за липса на идентичност на имота, описан в нотариалния акт от 2008 г. и апартамент с абонатен № ***** за неоснователно. За пълнота на изложението, в подкрепа на извода за идентичност е и обема на отопляемата кубатура, посочен в списъка на етажните собственици от 15.11.1989 г. в размер на 123,54 куб.м. , който съответства на установения от вещо лице по съдебнотехническата експертиза, която съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно относно имота с абонатен № *****.

От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ, подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение **********, съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация и за отопление и за битова гореща вода, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В имота на ответника е имало три броя отоплителни тела и 1 бр. водомер за топла вода. Отоплителните тела са били с ИРРО с радио-отчет, като топлинната енергия от отоплителните уреди е начислявана по реален отчет на разпределителите. От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки и при съобразяване с действащия за периода ЗДДС, са суми в размер на 837,91 евро /1 638,86 лв./ главница и лихви в размер на 124,76 евро/ 244.02 лева/.

При така установената фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна 3 енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесният недвижим имот е осъществявано от **********. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства , както и приетото по делото заключение н съдебно- техническата експертиза, съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период. Съдът кредитира неоспорените счетоводни документи и съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза относно размера на дължимите суми. Същите са в размер на 837,91 евро /1 638,81 лева/ - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., поради което съдът намира, че искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на ответника, за това, че ищецът претендира заплащането на топлинна енергия в твърдените количества, тъй като видно от заключението на съдебно – техническата експертиза начисляването на топлинната енергия и БГВ е осъществявано по реален отчет на уредите. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, тъй като според разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД срокът е тригодишен, а заявлението е депозирано на 17.05.2024 г. Според общите условия от 2016 г., давността започва да тече от падежа на вземанията, а именно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно вземането за исковия период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. не е погасено по давност.

Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето основание срещу ответника.

Съдът кредитира неоспорената съдебно – счетоводна експертиза относно размера на дължимите суми. Същите са в размер на 124,76 евро/ 244.02 лева/ за процесния период 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г., поради което съдът намира, 4 че искът следва да бъде уважен за този размер, а до пълния предявен размер от 125,75 евро/ 245,95 лв./ искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите, тъй като според разпоредбата на чл. 111, б.

„в“ от ЗЗД срокът е тригодишен, а заявлението е депозирано на 17.05.2024 г.

Това означава че вземането за исковия период 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г. не е погасено по давност.