Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 379 от 27.09.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 611/2024
Вид
Решение № 379
Подписан
27.09.2024
В сила
27.09.2024
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 30 · Закон за устройство на територията
  • § 1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Плевен, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500611 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила обща жалба от Т. Н. Б. и Ц. Н. Б.

- длъжници в изпълнителното производство по изп.д. № 20249050400313 по описа на ЧСИ П.П., с район на действие Окръжен съд – Плевен, подадена чрез пълномощника им адв. И. И. от АК-Пловдив, срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот на жалбоподателите, който същите считат за несеквестируем. В жалбата са наведени твърдения, че недвижимият имот, находящ се в гр.П., с административен адрес: гр.П., ул. „А.К.“ ***, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с площ от 83.02 кв.м., ведно с прилежащите му маза с площ от 3.70 кв.м. и таван с площ от 11.30 кв.м., който имот е с идентификатор *** по КККР на гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, върху който имот е насочено принудителното изпълнение, представлява единственото жилище на жалбоподателите, поради което същият е несеквестируем съгласно чл.444, ал.1, т.7 от ГПК. Претендира се отмяната на обжалваните действия на ЧСИ по насочване изпълнението върху несеквестируемото жилище на жалбоподателите, състоящи се в опис и оценка 1 на същото.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирани лица и с оглед предмета на обжалване същата се явява процесуално допустима.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя в изпълнителното производство И. С. Д., от гр.Плевен, чрез пълномощника адв. И. Ц. от АК-Плевен, в които е изложено становище за неоснователност на жалбата.

Представени са писмени мотиви ЧСИ П.П..

Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд, след като взе предвид данните по приложеното копие на изпълнителното дело, оплакванията на жалбоподателите, становищата на взискателя и на частния съдебен изпълнител, намери за установено следното:

От данните по приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че изпълнителното производство е образувано първоначално при ЧСИ С.Г., с район на действие Окръжен съд - Пловдив, въз основа на издаден в полза на взискателя „Банка Пиреос България“ АД изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Т. Н. Б., Ц. Н. Б., М.В. Б. и И. С. Д.. В хода на производството по образуваното изпълнително дело №20198250400038 са извършени действия по принудително изпълнение срещу длъжниците, в т.ч. публична продан на недвижим имот, ипотекиран в полза на банката.

Наложена е също така възбрана върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот /апартамент/, находящ се в гр.П., ул. „А.К. „ ***.

Установява се от приложения по това изпълнително дело нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114, том I, рег.

№ 1080, дело № 78 от

14.03.2003 г. на нотариус Ж.М., с район на действие Районен съд – Плевен, рег.

№ *** на НК, че процесният апартамент в гр.Плевен е собственост на длъжниците Т. Б. и Ц. Б. при равни права за всеки от тях.

Тъй като солидарният длъжник И. С. Д. е погасил изцяло задължението на длъжниците към „Юробанк България“ АД /правоприемник на първоначалния взискател „Банка Пиреос България“ АД/, с постановление на ЧСИ от 01.12.2021 г. същият е бил конституиран като взискател в изпълнителното производсто. По негово искане изпълнителното дело е 2 изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Н.В., с район на действие Окръжен съд – Плевен, при която е образувано изпълнително дело № 20228140400070. По това изпълнително дело са извършени опис, оценка и публична продан на недвижим имот /гараж, находящ се в гр. Плевен/, собственост на длъжниците Т. Б. и Ц. Б.. За купувач на имота е обявен взискателя И. Д., като с цената на този имот е намалено неговото вземане.

По молба на взискателя изпълнителното дело е изпратено на продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ П.П., с район на действие Окръжен съд – Плевен, при когото е образувано изпълнително дело № 20249050400313. По това изпълнително дело взискателят е поискал да бъде извършена публична продан върху процесния недвижим имот – апартамент с административен адрес: гр.П., ул. „А.К.“ ***, като в молбата е посочено, че имотът е собственост на длъжника Т. Б..

По изпълнителното дело е приложена представена от взискателя информационна бележка от 30.01.2024 г., съдържаща информация от регистъра, издадена от Х.Л.Р.Л. – регистратор на собственост в Община М., И.. Документът е представен на испански език и в превод на български език, извършен от заклет преводач. Към същия е приложен апостил от 04.03.2024 г., удостоверяващ автентичността на подписа на издателя му. От съдържанието на този официален документ се установява, че длъжниците Т. Н. Б. и М.В. Б. са съсобственици при равни права на недвижим имот /жилище/ в И., с административен адрес: гр. М., улица „Б.“ ***, ПК ***, в жилищен комплекс, разположен в парцел 4 в района на Община М., което жилище е с полезна площ от 78.97 кв.м. и с включване за участие в общите елементи от 109.11 кв.м. Жилището се състои от салон, дневна-трапезария с външна тераса, коридор, три спални, кухня с мокро помещение, баня и тоалетна и към същото са прилежащи килер в сектора на вход З и паркомясто.

Съдебният изпълнител е изпратил уведомление до длъжниците за прехвърлянето на делото и че ще пристъпи към принудително изпълнение като извърши опис и оценка на недвижим имот с идентификатор *** по ККР на гр. Плевен, представляващ жилище /апартамент/ с административен адрес: гр.П., ул. „А.К.“ ***, собственост на Т. Б. и Ц. Б..

След получаването на това уведомление, длъжникът Т. Б. лично е изпратил съобщение до ЧСИ по е-mail, в което е заявил категоричен отказ да 3 даде достъп до имота и че това е единственият имот, който той и сестра му притежават.

Насроченият на 15.07.2024 г., с резервна дата 22.07.2024 г. опис не е осъществен, а на 21.07.2024 г. длъжниците Т. Б. и Ц. Б. са депозирала жалбата си по реда на чл. 435 ГПК, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Въз основа на гореизложените фактически констатации, основани на доказателствения материал по делото, Плевенският окръжен съд приема, че оплакването на жалбоподателката Ц. Б. за насочване на принудителното изпълнение върху недвижимо имущество, което считат за несеквестируемо, тъй като съставлява единственото й жилище, е основателно, но оплакването в същия смисъл на жалбоподателя Т. Б. се явява неоснователно.

Разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК предвижва несеквестируемост на жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Членове на семейството се явяват само роднините по произход, брак и осиновяване, т.е. съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с длъжника, с оглед легалната дефиниция на „семейно жилище“ дадена в § 1 от ДР на СК.

Разпоредбите на чл. 40 и § 5, т. 30 от ЗУТ установяват какви следва да бъдат характеристиките на един обект, за да бъде той жилище – трябва да е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди и да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Безспорно в случая имотът в гр. Плевен, срещу който е насочено изпълнението, има жилищен характер, какъвто характер притежава и имотът в И., чийто съсобственик е длъжникът Т. Б..

Следва да бъде посочено, че няма изрично законово условие другите жилища по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК да са собственост единствено на длъжника или на членовете на семейството му, с които живее заедно. С Решение № 104 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 160/2010 г., I г.о., ГК, изрично е прието, че когато длъжникът притежава само жилище в 4 съсобственост, неговата идеална част е несеквестируема, докато той не се сдобие с друго жилище или идеална част от друго жилище, т.е. дори, когато длъжникът притежава само идеални части от два имота, той не може да се ползва от несеквестируемостта. Това становище на ВКС е възприето в съдебната практика и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав на Плевенски окръжен съд.

В контекста на тези съображения се налага извод, че длъжникът Т. Б., който притежава идеални части от два жилищни имота – процесния апартамент в гр. Плевен и жилището в гр. М., И., не може да се ползва от закрилата по чл. 444, т. 7 от ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че законът не се интересува от местонахождението на притежаваните от длъжника други жилища /самостоятелно или в съсобственост/, т.е. несеквестириуемостта не се прилага независимо дали се намират в друго населено място или на територията на друга държава, какъвто е процесният случай. Ето защо, при липсата на данни за изгубване на правото на собственост върху другия жилищен имот, притежаваната от длъжника Т. Б. ½ идеална част от жилището, върху което насочено принудителното изпълнение, не се явява несеквестируем имот и не попада под закрилата на чл. 444, т. 7 от ГПК. В случая е без значение дали законът на И. дава защита на единственото жилище на длъжника и това жилище се счита несеквестируемо. Съгласно приложимия български закон несеквестируемостта на жилището на длъжника отпада при наличие на друго жилище, респективно притежавано в съсобственост такова, независимо къде се намира второто жилище, тъй като дори извън територията на страната, то е част от имуществото на длъжника.

В този смисъл жалбата на Т. Б. срещу насочването на принудителното изпълнение върху притежаваната от него ½ идеална част от процесния жилищен имот в гр. Плевен се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на длъжника Ц. Б. не са налице данни за притежавано от нея или членовете на семейството й, с които живее друго жилище. Брат й Т.

Б., който притежава друго жилище в съсобственост, не се явява член на нейното семейство по смисъла на посочената по-горе легална дефиниция.

Доколкото Ц. Б. е пълнолетно лице, същата не се явява член на семейството и на Марийка Б., която е нейна майка и съсобственик на жилищния имот в И..

5

При това положение настоящият съдебен състав приема, че притежаваната от Ц. Б. ½ идеална част от жилищния имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, е несеквестируема по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК.

В този смисъл жалбата на Ц. Б. по реда на чл.435 от ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъдат отменени действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху притежаваната от нея ½ идеална част от процесния апартамент с административен адрес: гр.П., ул. „А.К.“ ***.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Ц. Н. Б., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й адв. И. И., срещу действията на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20249050400313 по описа на ЧСИ П.П. , рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Плевен, по насочване на изпълнението, чрез насрочване на опис и оценка на недвижим имот, върху собствената й ЕДНА ВТОРА идеална част от следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сградата /жилище, апартамент/ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, с административен адрес: гр.П., ул.

„А.К.“ ***, с площ от 83.02 кв.м. по нотариален акт, заедно с прилежащите му мазе с площ от 3.70 кв.м. и таван с площ от 11.30 кв.м., който имот се намира в пететажна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен.

ОСТАВЯ без уважение като неоснователна жалбата на Т. Н. Б., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв. И. И., срещу действията на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20249050400313 по описа на ЧСИ П.П., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Плевен, по насочване на изпълнението, чрез насрочване на опис и оценка на недвижим имот, върху собствената му ЕДНА ВТОРА идеална част от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сградата /жилище, апартамент/ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, с административен адрес: гр.П., ул. „А.К.“ ***, с площ от 83.02 кв.м. по нотариален акт, заедно с 6 прилежащите му мазе с площ от 3.70 кв.м. и таван с площ от 11.30 кв.м., който имот се намира в пететажна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.