Решение № 3295 от 29.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3295 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100506922 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 8761/ 14.05.2024 г., постановено по гр.д. № 8855/2024 г. на СРС, ГО, 69 състав, е отхвърлен предявеният от ищцата Л. К. Б. срещу Апелативен съд София иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 1405 лева разликата между трудовото възнаграждение на ищцата, което е получила, и това, което би се дължало при индексацията на възнаграждението според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 16.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 164695/21.05.2024 г. на Л. К. Б. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Излага, че неправилно районният съд е приел, че след промяната на работодателя на ищцата от ВКС на САС на осн. чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ считано от 15.07.2020 г. на ищцата на длъжност “Чистач“ се дължи индексация на месечното трудово възнаграждение по диапазони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Поддържа, че се дължи индексация на месечното трудово възнаграждение по диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, приложими за ВКС и ВАС. В тази връзка излага, че по см. на чл. 123, ал. 2 КТ при промяна на работодателя поради преотстъпване или 1 прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател преобретател. Сочи, че трудовото й правоотношение е възникнало с работодател ВКС и промяната по чл. 123 КТ е осъществена без тя да е дала съгласие за това във връзка с промяната относно стопанисването на Съдебната палата в гр. София. Въпреки предвидената и проведена конкурсна процедура по чл. 343 ЗСВ при назначаването й на длъжности “чистач“ във ВКС то водещо относно обема на задълженията и заплащането на труда е сключеният договор, а за ищцата този договор е със страна ВКС. Този договор не е бил прекратен, а правоотношението е запазено по см. на чл.

123 КТ с нов работодател САС, с който не е сключен нов трудов договор. Във връзка с това ищцата аргументира, че новият работодател САС е поел задължението да й изплаща месечно трудово възнаграждение в размерите, дължими от преди 15.07.2020 г. и със съответните индексации, приложими към служителите на ВКС.

Сочи се във въззивната жалба, че не е променено мястото на полагане на труд – сградата на Съдебната палата в гр. София, нито обемът на задълженията – поддържане на цялата сграда и нейните съоръжения. Решението на ВСС не сочело, че възнаграждението й следва да се определя по начин различен от този преди преназначаването й в САС. Също така при индексиране на възнаграждението на ищцата по диапазони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата ищцата е поставена в по - неблагоприятно положение и дискриминирана спрямо останалите служители, останали на работа във ВКС, чиито длъжности са останали в този орган на съдебната власт.

На следващо място ищцата излага, че Класификаторът на длъжностите има за цел само да изброи и да степенува отделните длъжности в зависимост от ранга на съдилищата, както и да определи границите на трудовите им възнаграждения, но според чл. 123 КТ ответникът САС /и нов работодател/ е следвало да изплаща възнаграждение по диапазони 5 и 6. В тази връзка поддържа, че ответникът е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и следва да спазва точно решенията на ВСС. Именно поради това считано от преназначаването при работодател САС на осн. чл. 123 КТ на 15.07.2020 г. до приемането на новия Класификатор през 2021 г. ищцата е получавала възнаграждение съгласно диапазони 5 и 6.

На последно място ищцата поддържа, че била приложима хипотезата на § 1 ПЗРППКДАС, според която заварен служител на длъжност, която се премахва с новия Класификатор, се преназначава на сходна длъжност при запазване на възнаграждението си.

Въззиваемият САС оспорва подадената въззивна жалба съгласно подаден отговор от 12.06.2024 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че според чл. 341 ЗСВ колегиите на ВСС издават Класификатор на длъжностите в съдебната власт, с който се определят наименованията на длъжностите, изисквания за заемането им и възнаграждението за длъжността. Съгласно чл. 4 от ППКДАС длъжностите в администрацията се разпределят по групи, като администрацията на ВКС и на САС са отделени в отделни групи/ диапазони. Поради това след като вече ищцата е служител на САС й се следва възнаграждение с индексация според диапазони 7 и 8 от Класификатора. Ответникът въззиваем сочи, че е изплатил всички възнаграждения на ищцата със съответната дължима индексация като служител на САС.

За преназначаването си като “чистач“ в САС ищцата е подписала нарочно 2 допълнително споразумение и с него се е съгласила с промяната на работодателя.

Сочи, че § 1 ПЗРППКДАС не е приложим. Разпоредбата на § 1 ПЗРППКДАС била приложима единствено относно служители в самия съд, които са преназначени на нови сходни длъжности през 2016 г. вследствие на промени в Класификатора поради това, че заеманите от тях преди промените длъжности са премахнати. Това обаче били заварени служители. А длъжността на ищцата е била съкратена в щатното разписание на ВКС и разкрита в това на САС, поради което тя не е заварен служител на САС по см. на сочената разпоредба.

Поддържа, че ищцата не дискриминирана, понеже е преназначена от ВКС в САС без втори конкурс и е запазено трудовото й възнаграждение, като негово индексиране като служител на ВКС не е нормативно предвидено. Възнаграждението на ищцата било индексирано правилно в съответните диапазони по Класификатора.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

Ищцата Л. К. Б. е предявила срещу Апелативен съд София /САС/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 1405 лева - разликата между трудовото възнаграждение на ищцата, което е получила, и това, което би получила, ако беше приложена индексацията на възнаграждението според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 16.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Твърди, че след промяната на работодателя на ищцата от ВКС на САС на осн. чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ считано от 15.07.2020 г. на ищцата на длъжност “Чистач“ се дължи индексация на месечното трудово възнаграждение по диапазони 5 и 6 от Класификатора – като на служител на ВКС. В тази връзка излага, че не е променено мястото на полагане на труд – сградата на Съдебната палата в гр. София, нито обемът на задълженията – поддържане на цялата сграда и нейните съоръжения; не е съгласила с преназначаването й при работодател САС във връзка с промяна стопанисването на Съдебната палата. Твърди, че при прилаганото индексиране на възнаграждението на ищцата по диапазони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата ищцата е поставена в по-неблагоприятно положение и дискриминирана спрямо останалите служители, останали на работа във ВКС, чиито длъжности са останали в този орган на съдебната власт.

На следващо място ищцата излага, че Класификаторът на длъжностите има за цел само да изброи и да степенува отделните длъжности в зависимост от ранга на съдилищата, както и да определи границите на трудовите им възнаграждения, но с п о р е д чл. 123 КТ ответникът САС и нов работодател е следвало да изплаща възнаграждение по диапазони 5 и 6. В тази връзка поддържа, че ответникът е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и следва да спазва точно решенията на ВСС. Именно поради това считано от преназначаването при работодател САС на осн. чл. 123 КТ на 15.07.2020 г. до приемането на новия Класификатор през 2021 г.

3 ищцата е получавала възнаграждение съгласно диапазони 5 и 6.

На последно място ищцата поддържа, че била приложима хипотезата на § 1 ПЗРППКДАС, според която заварен служител на длъжност, която се премахва с новия Класификатор, се преназначава на сходна длъжност при запазване на възнаграждението си.

Ответникът оспорва иска. Поддържа, че ищцата е служител на САС считано от

15.07.2020 г. и поради това се дължи и е приложена индексация по диапазони 7 и 8 като служител на САС. Излага, че е запазено трудовото възнаграждение на ищцата от преди промяната, като негово индексиране като служител на ВКС не е нормативно предвидено. Възнаграждението на ищцата било индексирано съответно.

Не е било спорно между страните, а и се установява, че по силата на трудов договор № 944/10.12.2019 г. ищцата е назначена на длъжност “чистач“ с работодател ВКС. Не е спорно, че към 15.07.2020 г. трудовият договор е бил действащ, непрекратен.

С протокол № 10/30.04.2020 г., т. 1,7 на Пленума на ВСС е изпратено решение на Комисия “Бюджет и финанси“ към Съдийската колегия на ВСС за утвърждаване на нова щатна численост на ВКС и САС във връзка със стопанисването на сградата на Съдебната палата. Посочено е, че е необходимо САС да се обезпечи с необходимия щатен състав във връзка с дейността по стопанисването на Съдебната палата. Съгласно протокол от 09.06.2020 г. на Съдийската колегия на ВСС, т. 16,1, на осн. чл. 30, ал. 5, т.

8 ЗСВ, са съкратени 31 щ. бройки от ВКС, считано от 15.07.2020 г. Тези щатни бройки са разкрити в САС считано от 15.07.2020 г., като сред тях са 15 щ. бройки за длъжността “чистач“. Със Заповед № А – 1102/01.12.2020 г. на Председателя на САС е утвърдена структурата на САС, която включва и 18 щ. бройки за длъжността “чистач“.

На 26.02.2021 г. между новия работодател на ищцата - САС, и ищцата е сключено допълнително споразумение към трудовия договор № 183/26.02.2021 г.

Според споразумението ищцата продължава да изпълнява трудовите функции на същата длъжност, която е заемала и преди 15.07.2020 г. – тази на “чистач“. С това споразумение и последващите споразумения от 15.04.2022 г. и 21.08.2023 г. е актуализирано възнаграждението й. Актуализирано е допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, с посочено основание чл. 219 ЗСВ, според който на съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. С разпоредбата на чл. 123, ал. 1 КТ са уредени хипотези, при които правата и задълженията на работодателя по трудови правоотношения, заварени при промяната му, преминават върху правоприемника. С тази разпоредба са уредени форми на правоприемство в трудовото правоотношение. При тези хипотези промяната на работодателя не води до прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите. Трудовото правоотношение се запазва такова, каквото е било към момента на извършването на промяната.