Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 108 от 15.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 5521/2022
Вид
Решение № 108
Подписан
15.02.2023
В сила
15.02.2023
Състав
Даниела Борисова, Милен Михайлов, Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора П. Г. Р. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605521 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С Присъда от 16.09.2022 г., постановена от СРС, НО, 112-ри състав по НОХД № 8779/2021 г. съдът е признал подсъдимия С. Г. К., роден на **** г., в град София, с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 05.10.2019 г. около 02:00 ч. в заведение „Дъ Шотс”, намиращо се в гр. София, ж.к.

“Студентски град”, ул. “****, е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. дамско кожено яке на стойност 195.00 лв., 1 бр. дамска розова чанта на стойност 20.00 лв., 1 бр. гребен на стойност 2.00 лв., 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 8“, с ИМЕЙ номер 355089089765550, на стойност 389.70 лв. и сумата от 150.00 лв., всичко на стойност 756.70 лв. собственост на А.В.В., както и 1 бр. дамско палто на стойност 60.00 лв. и сумата от 10.00 лв., всичко на стойност 70.00 лв. - собственост на Е.Х., и 1 бр. шушляково яке на стойност от 48.00 лв., собственост на М.Т., от владението на А.В.В., Е.Х. и М.Т., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на всички вещи, предмет на престъплението, възлиза на 1

874.70 лв. - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК и го е ОСЪДИЛ на наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:

- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично;

- Задължителни срещи с пробационен служител.

Със същата присъда съдът е оправдал подсъдимия С. Г. К. по първоначалното обвинение стойността на отнетия мобилен телефон да възлиза на 709.50 лв.

С присъдата си СРС е осъдил подс. К. да заплати по сметка на СДВР сумата от 598.52 лева, представляваща направени разноски по делото в хода на досъдебната фаза на процеса и по сметка на СРС сумата от 207.80 лева, представляваща направени разноски по делото в хода на съдебното следствие.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс. С. Г. К., подадена чрез адв. К. Г. И. от ДАК, в която се сочи, че присъдата на СРС е незаконосъобразна и немотивирана. Защитата счита, че съдът неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 218б от НК, въпреки че предпоставките за това са налице. Защитата счита, че деянието съставлявало маловажен случай на кражба, поради което следва да се квалифицира като такова по чл. 194, ал. 3 от НК и съответно да се приложи разпоредбата на чл. 218б от НК. Прави се и искане да се изискат доказателства от компетентната прокуратура за наличието или липсата на отрицателните предпоставки, посочени в чл. 218б, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от НК.

Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба след изготвяне на мотивите към присъдата, в което се сочи, че според защитата липсва умисъл в извършване на престъплението, подсъдимият бил в неадекватно състояние – патологично алкохолно опИ.е, като подсъдимият бил взел едни дрехи, за което нямал спомен. Твърди се и липса на отегчаващи вината обстоятелства, каквито неправилно бил приел СРС. Сочи се и липса на мотиви, като се изразява не съгласие с приетото от СРС, че деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като защитата счита, че личността на подсъдимия давала основание да се приеме, че деянието е с ниска степен на обществена опасност. Защитата твърди и наличието на допуснати процесуални нарушения, тъй като присъдата се основавала на 2 предположения. Прави се разбор на доказателствата, като се сочи, че съдът неправилно се е позовал на показанията на свидетелите А.К. и М.С., установявайки въз основа на техните показания обстоятелства, каквито реално не съдържали. Защитата оспорва и авторството на деянието, независимо от показанията на св. К. и Р.. Защитата отново излага подробни аргументи за искането си да бъде приложена разпоредбата на чл. 218б от НК.

В заключение отново се прави искане за отмяна на присъдата, преквалифициране на деянието като такова по чл. 194, ал. 3 от НК и прилагане на разпоредбата на чл. 218б от НК. Поддържа се и направеното в жалбата доказателствено искане.

В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и събирането на нови доказателства, като е оставил без уважение направеното с допълнението към въззивната жалба доказателствено искане.

В съдебно заседание пред въззивния съд подс. К. поддържа жалбата, не прави искания за отводи и искания по доказателствата.

Прокурорът оспорва жалбата и не прави искания за събиране на доказателства.

В хода по същество подсъдимият поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като моли същите да бъдат уважени.

Прокурорът оспорва жалбата и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимият К. заявява, че желае да бъде приложен чл. 218б от НК, като основание за това е заключението по втората експертиза.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.

314 от НПК, провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

3

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на доказателствата, настоящия съдебен състав не намира основания за съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния съд, която е следната:

Подсъдимият С. Г. К. е роден на **** г., в град София, с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.

През месец октомври 2019 г. подсъдимият С. К. и свидетелите И. К. и И. Р. били студенти и живеели заедно в гр. София, ж.к. Студентски град, бл.

****. Вечерта на дата 04.10.2019 г., на горепосочения адрес били подсъдимият К. и И. К., които изпили около 200-300 гр. алкохол, след което взели решение на посетят заведение „Дъ Шотс“, находящо се в ж.к.

„Студентски град”, ул. „****.

Св. А.В., родена в гр. Харков, Украйна, живеела в Р. България от около пет години, като владеела писмено и говоримо български език. Тя също била студент в гр. София. На 04.10.2019 г. около 23:30 А.В., заедно със своята приятелка Е.Х. (също от украински произход, но студент в Република България) посетили заведение „Дъ Шотс“, находящо се в ж.к. „Студентски град”, ул. „****. В заведението имало само две свободни места на маса до бара, която била предварително заета от компания момичета и момчета. След като В. и Х. се уверили, че местата на масата са свободни, те решили да седнат там и се настанили. На същата маса били С. К. и И. К., които се запознали с двете момичета. Свидетелят В. свалила своето кожено яке и го оставила върху връхните дрехи на другите седящи на масата, а дамската си чанта - розова с две дръжки, съдържаща студентска книжка, лична карта, свидетелство за управление на МПС, ключове за жилище, ведно с чип, гребен, 1 бр. банкова карта, издадена от „Общинска банка“ АД, парична сума в размер от 150,00 лв., мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Ес 8“ с ИМЕЙ номер 355089089765550, който ползвала със СИМ карта ****, оставила под багажа им. На това място Е.Х. оставила и своето дамско палто, в което съхранявала сумата от 10,00 лв.

4

По същото време в заведението били свидетелят М.Т., който притежавал шушляково яке и св. А.П.. Същите се настанили на бара, но тъй като нямало къде да оставят връхните си дрехи, а на масата, където били К. и К., както и В. и Х., имало място, решили да ги оставят именно там, като преди това получили съгласието на седящите на масата. М.Т. оставил своето яке при багажа на останалите посетители. Около 00:30 часа на 05.10.2019 г. в заведението пристигнали и свидетелите А.К. и св. М.С. (също украински студенти в София), които били познати на В. и Х. и се настанили на верандата на заведението. Малко по-късно К. видял своите познати А. и Е. и ги поканил да се присъединят към тяхната компания.

Около 02:00 часа на 05.10.2019 г., С. К. се възползвал, че Т., В. и Х. не се намирали в близост до масата, на която седели заедно, а били отвън на верандата на заведението и взел решение да отнеме намиращите се около него техни движими вещи, след което да напусне заведението. В изпълнение на своето решение, той взел 1 бр. дамско кожено яке на стойност 195,00 лв. и 1 бр. дамска розова чанта на стойност 20лв., с намиращите се в нея вещи, а именно: 1 бр. гребен на стойност 2,00 лв., 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 8“, с ИМЕЙ номер 355089089765550, на стойност 389,70 лв. и сумата от 150,00 лв., собственост на св. А.В.. Подсъдимият взел също така и 1 бр. дамско палто на стойност 60,00 лв., с намиращата се в него парична сума от 10,00 лв., собственост на св. Е.Х. и 1 бр. шушляково яке на стойност от 48,00 лв., собственост на св. М.Т., след което напуснал заведението.

Действията му обаче били записани от камерите за видеонаблюдение в заведението.

Известно време по-късно свидетелите В., Х. и Т. потърсили личните си вещи, но установили че същите липсват. Тогава двете момичета споделили с приятелите си К. и С., че им липсват вещите, след което двамата мъже обиколили заведението, за да ги потърсят, но не ги намерили.

Същевременно Т. потърсил своето яке, но не го намерил на мястото, на което го оставил. Тогава свидетелят П., с когото Т. бил в заведението, използвал познанството си с персонала на заведението и по този начин успял да ги убеди да прегледат на място видеозаписа от камерите в заведението. На записа П. видял, че мъж от компанията взима няколко якета и си тръгва от заведението. Понеже П. и Т. не познавали момчето, което се виждало на 5 записа, попитали хора от компанията на същия за неговото име. Така свидетелят К. видял кадрите и заявил, че ясно разпознава на тях подсъдимия С. К..

За възникналите обстоятелства бил подаден сигнал до МВР и било образувано досъдебно производство с предмет престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Съгласно заключението на назначената и изготвена на ДП видеотехническа експертиза на изображенията, заснети на дата 05.10.2019 г., се наблюдава лице от мъжки пол, което облича яке, взема други якета и обект наподобяващ раница, след което напуска обхвата на камерата.

По делото са назначени и изготвени съдебно-оценителна експертиза и допълнителна такава, имащи за цел да установят каква е стойността на отнетите от К. вещи. От заключението на тези експертизи се установява, че стойността на дамското черно кожено яке е 195 лева, на дамската чанта - 20 лева, на гребена - 2 лева, на дамското палто - 60 лева, на шушляковото мъжко яке - 48 лева. Така, като към отнетите суми пари (общо 160 лева), се прибави и стойността на посочените вещи (без мобилния телефон), се установява, че стойността на тези вещи и парите е общо 325 лева.

Назначена е и повторна съдебна оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на процесния отнет мобилен телефон възлиза на 389,70 лева, като в тази цена не се включва стойността на аксесоарите към телефона (слушалки и зарядно).

Съдът намира, че с оглед изготвените по делото експертни оценителни заключения, стойността на всички вещи, обект на престъплението, възлиза на 874,70 лева.

Съгласно заключението на назначената и изготвена на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, към датата на инкриминираното деяние С. К. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е-средна степен, като е бил улеснен в действията си от алкохолното опИ.е. Освен това, по делото не са констатирани данни за помрачено съзнание - дезориентация за време и място, зрителни халюцинации и припознавания, параноидни налудности. Подсъдимият К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на извършване на деянието, т.е. могъл е правилно да възприема, 6 запаметява и възпроизвежда фактите от обективната действителност.