Определение № 480 от 16.09.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Монтана, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500341 по описа за 2026 година Производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на А. А. М., представляван от Адвокатско дружество „К.“, БУЛСТАТ ***, чрез адв. Ж. Ж., АК С., срещу Определение № 829 от 19.06.2026 г. по ч. гр. д. № 1098/2026 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Определение № 748/03.06.2026 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа доводи, че съдът неправилно е приел, че на длъжника А. М. не се дължат разноски, тъй като е станал повод за завеждане на делото. Твърди, че след като по отношение на претендираната от „А.“ ЕАД неустойка в размер на 182,95 евро длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК и заявителят не е предявил иск по чл. 422 ГПК в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, то възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в заповедното производство се дължи. Счита, че разноски се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Моли да се отмени обжалваното определение, като се присъди възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38 от ЗАдв.

Ответникът по частната жалба „А.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор за нейната недопустимост и неоснователност. Моли да се потвърди процесното определение като правилно. Алтернативно на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да е в пропорционален размер на сумата, за която са предявили иск и са се отказали.

Съдът като съобрази направените възражения за недопустимост на въззивната частна жалба, намира следното:

При подаване на възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът А. М., чрез процесуалния си представител Адвокатско дружество „К.“, БУЛСТАТ ***, чрез адв. Ж. Ж., е посочил начин на връчване: електронно връчване/съдебен адрес гр. С., ул. „М.“ № *, ет. ***. Отразил е също така, че желае всякакви съобщения и призовки да бъдат връчвани на профила в ЕПЕП, а при технически причини да се извършва посредством електронен адрес, 1 изрично посочен.

Въпреки това Определение № 829 от 19.06.2026 г. е връчено на адреса на длъжника А. М. в гр. В.. Видно от отбелязаното връчване, същото е извършено не лично на лицето, а на друго лице от домашните му – А. М., баща.

В своята практика по приложението на чл. 39 от ГПК Върховния касационен съд последователно приема, че връчването е редовно в хипотезата, когато страната лично приема съдебните книжа, въпреки че е посочила съдебен адресат. Прието е, че при наличието на упълномощен представител или посочен съдебен адресат призовките и съобщенията може да бъдат връчени и редовно на адреса на страната. Но за да е редовно връчването, същото следва да е извършено лично, а не на адреса на страната, но чрез друго лице по чл. 46 от ГПК /Определение № 50359/06.10.2022г. на ВКС по чгд № 3360/2022г./.

Ето защо съдът констатира, че частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване от страната съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като такава е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „А.“ ЕАД Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжник А. М..

По заявлението е издадена Заповед № 810/17.03.2026 г., с която длъжникът е осъден да заплати на заявителя паричните вземания, предмет на заявлението.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът – чрез упълномощеното Адвокатско дружество „К.“, БУЛСТАТ ***, чрез адв. Ж. Ж., е депозирал възражение за недължимост вземанията по заповедта в размер на 182,95 евро, представляващи претендираната по договор неустойка за забава. В същия срок е депозирал и възражение по чл. 414а за заплащане в срок на част от претендираните суми. Представени са пълномощното и договора за правна защита и съдействие, което копие е нечетимо. Във възражението е заявено искане за присъждане възнаграждение на адвоката на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането по заповедта с Определение № 626/15.05.2026 г. С молба от 18.05.2026г. заявителят е потвърдил, че се отказва от претендираната сума за неустойка в размер на 182,95 евро.

С Определение № 748/03.06.2026 г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и в останалата необезсилена част, т.е изцяло. В мотивите си съдът е приел, че в полза на длъжника не следва да се присъждат разноски, тъй като длъжникът е дал повод за завеждане на делото и е платил част от процесните суми в хода на производството.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от длъжника, чрез процесуалния му представител е постъпила Молба от 15.06.2026 г. с искане за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед на обстоятелството, че в частта на претендираната неустойка претенцията на заявителя се счита за отхвърлена. Направено е искане и за намаляне присъденото в полза на заявителя юрисконсултско възнаграждение наполовина до размера на 38,34 евро. Искането е отказано с Определението № 829 от 19.06.2026 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, с довод, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, а определеното юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер.

2

Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното определение за неправилно.

Длъжникът в заповедното производство има право на процесуално представителство от адвокат във връзка с подаване на възражение по чл. 414 ГПК, препятстващо влизането в сила на заповедта за изпълнение /макар възражението да може да бъде подадено и лично от страната/. Доколкото исково производство в случая няма да бъде проведено /определението за обезсилване на издадената заповед на основание чл. 415, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК е влязло в сила като необжалвано/, заповедният съд е компетентен да се произнесе по направените разноски в проведеното пред него заповедното производство, т. к. същото е окончателно приключило с обезсилването на заповедта – чл. 81 от ГПК. В хипотеза на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв размерът на възнаграждението се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като приложение намира и разп. на чл. 248, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК при заявено искане за това от насрещната страна – каквото в случая е налице и е своевременно.

Разгледано по същество искането е и основателно. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение съдът и третите лица не са обвързани от размери на адвокатските възнаграждения по НВАР № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. Размерът се определя като се съобразява видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/, като възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия.

В настоящия случай се касае за възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, което възражение е по утвърден с Наредба № 6/20.02.2008 г. от министъра на правосъдието образец, празна бланка от който се прилага към самата заповед по чл. 410 от ГПК и се връчва на длъжника заедно със заповедта. За да породи правния си ефект възражението не е необходимо да бъде мотивирано, съответно дължимата от адвоката работа се изчерпва с попълване на данните на длъжника и номера на делото, като е заявено от адвоката и искане за присъждане на разноски. С оглед което съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро за депозираното от адвоката възражение по чл. 414 от ГПК е разумно и справедливо. Този извод не се променя от констатирания от съда факт, че в случая възражението не е попълнена бланка по указания образец – доколкото определението, в частта му за обезсилването на заповедта за изпълнение на основание така подаденото възражение и непредявяването на установителния иск в указания от съда срок, е влязло в сила като необжалвано от заявителя. Като съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.

3 от ГПК и отказа на заявителя от претендираната сума за неустойка в размер на 182,95 евро, съдът намира, че на процесуалния представител на длъжника се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 115 евро.

Предвид изложеното обжалваното определение се отменя и искането по чл. 248, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК като основателно се уважава.

3

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. чл. 274, ал. 4 и 248, ал. 3 от ГПК настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 829 от 19.06.2026 г. по ч. гр. д. № 1098/2026 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Определение № 748/03.06.2026 г. в частта за разноските, вместо което Постановява:

ИЗМЕНЯ Определение № 748/03.06.2026 г. по ч. гр. д. № 1098/2026 г. по описа на Районен съд Монтана, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на Адвокатско дружество „К.“, БУЛСТАТ ***, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 115 евро.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните, като връчването на Адвокатско дружество „К.“ се извърши чрез ЕПЕП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4