Определение № 1063 от 25.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1063 гр. София, 25.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601322 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.345 НПК.

Делото е образувано по частна жалба от защитниците на подс. Г. В. П. против определение от 25.09.2024 г. на СГС,НО,31 състав ,по н.о.х.д. № 138/2024 г.С частната жалба се оспорва определението на съда в разпоредително заседание, с което е отказал да прекрати съдебното производство на основание чл. 248 ал.1 т.3 НПК.

В частната жалба се излагат съображения ,че обвинителният акт не е изготвен съобразно изискванията, има противоречие между диспозитив и обстоятелствена част,което нарушава правото на защита на подсъдимия.

Посочени са като нарушения съдържанието на обвинителния акт,което пречи на подсъдимото лице да разбере за какво е повдигнато обвинение. Описва се, от защитниците,съдържанието на процесуалния документ на европейската прокуратура и се прави собствен анализ на посоченото съдържание.Твърди се, че съществува „ материалноправна незаконосъобразност в обективната несъставомерност на поведението по чл. 248 ал.3 вр.ал.1 НК и не ставало ясно как се постига специалната цел“.С обстойни съображения се коментира съдебен акт постановен от АС – София ,в определение № 626 /13.06.2024 г. ,по в.н.ч.д.№ 755/2024 г. На обсъждане е подложена констатацията в обвинителния акт за субективната страна деянието и как се стигнало до формулиране на умисъла като „пряк „ в обвинението. Допълва се ,че отсъстват в него съображения за качеството на обвиняемото лице,а именно за управленските и представителните му функции по смисъла на ал.3 на чл. 248 НК. В обобщение се посочва ,че обвинителния акт не отговарял на изискванията на чл. 246 ал.2 НПК и се изразява становище ,че посочените проблеми в обвинителния акт не са въпроси по същество на делото. Предлага се по изложените съображения да бъде отменено определението и делото да се върне на европейската прокуратура за отстраняване на „нередовностите „ 1

Апелативният съд – София след като се запозна с жалбата и служебно провери изцяло съдебния акт , намери следното:

Определението на първостепенният съд е правилно.Въззивната жалба е неоснователна.

На първо място следва да се посочи ,че съдът няма правомощие да дава указания на прокуратура по какъв начин да излага фактите и обстоятелствата предмет на доказване в обвинителния акт.

В Р- 493-2008-III – НО ВКС приема „ правата на обвиненото лице се свързват само с годността на обвинителния акт да формулира ясно и недвусмислено обвинението чрез посочване на обстоятелствата,обуславящи съставомерни признаци на деянието и на неговите правни рамки.“ В ал.2 на чл.246 НПК и ТР 2/2002 г на ВКС на Р.Б се поставят изисквания към съдържанието на процесуалния документ на прокуратурата, а именно да се посочват фактите и обстоятелствата, които подкрепят обвинението.В него са описани установени факти и обстоятелства подлежащи на доказване в наказателното производство, а именно къде,кога и как подсъдимото лице е извършило инкриминираното деяние . В този случай това е постигнато , Не съществуват противоречия между двете части на обвинителния акт тъй като са описани обстоятелствата , въз основа на които е формулиран състава на двете престъпления по чл.248 А ал.3 вр. ал.2 НК.Поради това възражението е неоснователно .

Въззивният състав не се съгласява със защитата ,че посочените обективната несъставомерност на поведението по чл. 248 а ал.3 вр. Ал.1 НК,как е постигната специалната цел,как биха били получени евентуалните средства и следващите обстоятелства описани на л.3 в жалбата ,трети абзац, следва да бъдат описани в обвинителния акт и не са въпроси относими към предмета на доказване.Тези обстоятелства са включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 НПК,защото са обстоятелства определящи съставомерността на инкриминираното деяние. Умисълът е елемент от субективната страна на престъплението и се основава на обективните данни по делото .

Описаните обстоятелства и факти,които се коментират въз основа на съдържанието на определението на този съд , но от друг въззивен състав ,този въззивен състав няма процесуална възможност да коментира , защото се отнасят за акт на този съд , но постановен от друг въззивен състав .

По тези съображения въззивния съд намери,че е неоснователно твърдението в жалбата,че подсъдимото лице не може да разбере в какво се състои обвинението и по този начин се нарушават правата му на защита.

Въззивният съд счита,че не са допуснати и други отстраними ,съществени процесуални от категория на тези посочени в чл.249 ал.4 НПК .Посочените в жалбата обстоятелства и факти,доколкото се твърди ,че не са отразени в обвинителния акт, подлежат на изясняване в хода на съдебното следствие с участието на страните и пред съда.

2

По тези съображения жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение .

Предвид изложеното Апелативен Съд София , девети въззивен състав, на основание чл. 345 ал.1 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 25.09.2024 г. на СГС,НО,31 състав ,по н.о.х.д. № 138/2024 г.

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3