Решение № 193 от 18.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Велико Търново, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500082 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Х. Я., ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат П. К., срещу Решение № 494/20.09.2024г. по гр.д. № 467/2023г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея срещу ЗАД „ДаллБогг:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й М. И. С., настъпила при ПТП на 25.11.2022г., за сумата над 100 000 лв. до сумата от 160 000 лв. /предявен за сумата от 180 000 лв., като частичен от 200 000 лв./, ведно със законната лихва от 13.12.2022г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалния закон. Развива съображения, че съдът неоснователно не е уважил своевременно направеното още с ИМ искане за допускане до разпит на още един свидетел за установяване на отношенията в семейството на ищцата и починалата й дъщеря, променил ли се е живота на първата след процесното произшествие и как приема загубата, както и неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Не били отчетени в достатъчна степен изключително близките отношения между майка и дъщеря, включително тези на взаимопомощ, както и отражението на инцидента върху психиката на ищцата. При определяне размера на присъденото обезщетение съдът не съобразил установения лимит на отговорност на застрахователя и съдебната практика по аналогични 1 случаи. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена до размера от 160 000 лв.

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ на ищцата във въззивното производство.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна - ЗАД „ДаллБогг:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, е подала отговор на въззивната жалба, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт А. С.. В същия заема становище за нейната неоснователност. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощник – адвокат В. В., поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт А. С., поддържа в писмено становище позицията си по спора, както и искането си за разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG**************** по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от М. Н. М. лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № *********** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ щета на ищцата не е било заплатено застрахователно обезщетение за претендираните от нея неимуществени вреди от смъртта на нейната родственица /видно от удостоверение за родствени връзки/, настъпила при ПТП на 25.11.2022г.

Установява се от заключението на приетата комплексна автотехническа- съдебномедицинска експертиза механизмът на настъпване на ПТП и фактът на получаване на телесните увреждания на М. И. С., вследствие на които е настъпила смъртта на последната.

На 25.11.2022г., около 18.00 часа, на ПП III-504 при 15+400 км, в посока от юг на север към град Свищов по траектория, лежаща в източната пътна лента, се движел л.а. „Ауди Q7 TDI“ с рег. № ********* със скорост от 76.9 км/ч. Когато същият се намирал на разстояние от 36.5м от мястото на удара, водачът му възприел насрещно движещия се със скорост от 100.3 км/ч л.а. „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № ***********, който променил траекторията на движението си вляво и започнал навлизане в лентата за насрещно движение, след което траекториите им се пресекли и между тях настъпил удар. Причината за настъпване на произшествието е неправилна преценка на пътната обстановка от водача на застрахования при ответник автомобил и загуба на контрол върху управлението му, както и управлението му със скорост, по-висока от максимално разрешената в пътния участък и неправилно 2 боравене с органите на управление на автомобила, при което последният губи устойчивост и започва навлизане в пътната лента за насрещно движение. Налице е виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и настъпила смърт на пътуващата в него М. И. С., както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Това са елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл.

45 ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, поведението на водача на процесния автомобил представлява непозволено увреждане и поради наличието на застрахователно събитие застрахователятответник дължи застрахователно обезщетение.

Пред настоящата инстанция спорът е сведен единствено до справедливия размер на претендираното обезщетение.

Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката И. И. Ж. установяват, че ищцата и дъщеря й М. С. живеели близо една до друга в град Свищов.

Постоянно се виждали, били в добри отношения, нямали конфликти, ищцата ходела да гледа децата й, помагала й с пари, когато може. За празници М. подарявала подаръци на майка си.

Когато се налагало й купувала лекарства от аптеката. Когато починала М., ищцата била в шок. След това започнала да й пада косата, постоянно плачела и тъгувала за дъщеря си, че си е заминала млада. Тъй като в същата катастрофа загинал и съжителят на М., след смъртта им ищцата ходела често да се грижи за децата им – перяла дрехите им, готвела, помагала с каквото може. Ходела на гроба на дъщеря си, раздавала. След смъртта й ищцата не празнувала празници, станала по-затворена.

Пред настоящата инстанция е проведен разпит на св. Г. П. М., племенница на ищцата, която установява, ищцата и дъщеря й М. били много привързани една към друга. Живеели близо и почти всеки ден ищцата била в дома на дъщеря си, а когато последната била на работа, се грижела за децата й. М. също се грижела за майка си. Била много трудолюбива и грижовна както към децата си, така и към майка си. След смъртта й ищцата много тъгувала и страдала, че детето, на което разчитала да я гледа, когато остарее, вече не е сред живите.

Била съкрушена, състарила се, започнала да забравя, отслабнала. Ходела често на гроба й.

С ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС се конкретизира кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, че това са лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. Това са деца, включително и отглеждани, родители, съпруг, както и фактически съжител. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

С оглед на това и събраните по делото гласни доказателства, ищцата, явяваща се възходяща на починалата, е материалноправно легитимирана да получи парично обезщетение от загубата на своето дете. Действително, разпитаният във въззивното производство свидетел е от близкия семеен кръг на ищцата – нейна племенница, но съдът намира показанията й за достоверни, доколкото същите се отличават с обстоятелственост и конкретика и напълно се покриват с показанията на другия свидетел /съсед на ищцата/, за който не са налице обстоятелства, насочващи към извод за евентуална предубеденост и 3 заинтересованост от изхода на спора. Всички ангажирани гласни доказателства чрез показанията на посочените свидетели установяват еднопосочно и по категоричен начин съществувалата изключително близка и трайна емоционална връзка между майка и дъщеря, ежедневното им общуване и оказваната ежедневна взаимна помощ и подкрепа. Установява се, че ищцата е била грижовна към дъщеря си и обратно, последната към своята майка.

Доказано е интензивното присъствие на всяка една от тях в живота на другата, от внезапното прекъсване на което са налице законовите предпоставки за присъждане на обезщетение. Разпитаните по делото свидетели установяват, че ищцата много тежко понася и преживява смъртта на толкова близък за нея човек, с оглед на което емоционалните страдания от загубата подлежат на възмездяване с парично обезщетение.

Съгласно закона, на обезщетение подлежат всички действително претърпени неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени в Постановление № 4/68г. и Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и съдебната практика на други равни по степен с настоящия съдилища и на ВКС по сходни случаи, съдът намира, че оплакванията на ищцата за несъответстващо на претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й обезщетение са основателни. При причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, отражението на настъпилата смърт върху психоемоционалната сфера на ищеца и последиците от това, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение за неимуществени вреди по справедливост да присъди.

След цялостна оценка на всички релевантни към определяне размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд счита, че в настоящия случай е налице основание за определяне на обезщетение в размер, различен от определения.

Загубата на дете е болезнено е нежелано преживяване, което оставя траен отпечатък върху живота на родителите. Въз основа на ангажираните в първоинстанционното производство гласни доказателства, съдът приема за доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от ищцата в резултат от смъртта на нейната дъщеря.

Двете били привързани една към друга, задружни и сплотени, подкрепяли се и си помагали взаимно. Отношенията помежду им били изградени на взаимна обич, уважение и доверие.

Не съществували конфликти между тях, царяло е разбирателство. Макар и несъжителстващи в общ дом, двете ежедневно поддържали контакти помежду си, ищцата посещавала дома на дъщеря си и й помагала в грижата за децата й, а последната, от своя страна, също се грижела за своята майка – носела й храна, купувала й лекарства, подарявала й подаръци по празници.