Решение № 31 от 01.02.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр. Лом, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20221620101687 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „Ц.“ № *, чрез пълномощинка адв. М. Н. Трайков от САК, против ЗД „Бул ИНС“АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, чрез пълномощника адв. М. Г. от САК.

По делото е постановен съдебен акт. Пълномощника на ответника, е депозирал молба, с която иска съдът да измени решението, в частта за разноските, както и на осн. чл.248, ал.1 ГПК да допълни решението в частта с произнасянето по отношение на разноските.

Съдът е изпратил препис от молбата на ищцовата страна, която е изразила своето становище.

От делото се установява, че съдът е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди от ищеца частично като неоснователен и недоказан, тъй като е предявен в размер на 15 000 лева, а е уважен в размер на 3000 лева.

С оглед на изхода на делото и на основание чл.78, ал. 3 ГПК, предвид отхвърлената част на ответника следва да се присъдят направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част.

1

С нарочна молба входирана от 16.03.2023г. ответника е представил списък с разноски по смисъла на чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие № 2995 от 08.03.2023г., видно от който е договорен адвокатски хонорар в размер на 2160,00 лева (две хиляди сто и шестдесет лв.), като в графа „начин и срок на плащане“ е записано платени изцяло авансово в брой.

На основание чл. 78, ал. 3 предвид изхода на делото ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част, която представлява 4/5 от предявеният иск, респективно от направените разноски, който са в общ размер от 2640,00 лева, като с оглед на отхвърлената част, следва да се присъди адв. хонорар в размер на 2112,00 лева.

За да се присъдят направените разноски в производството ГПК, изисква то те да са реално направени, а не само договорени, като в конкретния случай в договора за правна защита и съдействие № 2995 от 08.03.2023г., ясно е записано, че адв. хонорар е договорен и платен.

В становището на ищеца по делото С. С. се въвеждат доводи, че подобно искане от страна на ответника следва да се остави без уважение, тъй като е направено твърдение затова, че адвокатът на ответника е регистриран по ЗДДС, но доказателства затова не са представени, нито е издаден данъчен документ за извършената услуга.

Предвид така изложеното от ищеца следва да се отбележи на първо място, че когато е установено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е заплатила сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на разноските, като ДДС се начислява върху възнагражденията по Наредба №1/2004г., съгласно трайната практика на ВКС.

Според разпоредбата на чл. 78 от ГПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник.

Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с вкл.

ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхваща пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС, съобразно изложеното по-горе.

Отношенията на страната с трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно чл.78 ГПК, за отговорността за разноските. С оглед 2 изложеното, настоящия състав, смята, че начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по см. на чл.78 ГПК, независимо дали страната – получател на услугата е издала данъчен документ или не, защото това са отношения от публичноправен характер, където касаят облагане в полза на държавен бюджет, а не частноправни отношения, каквито са тези по договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК и чл. 250 ГПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решението си от 14.12.2023 г . по настоящето дело, като:

ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „Ц.“ № * да заплати на ЗД „Бул ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2 сума в размер на 2112,00 лв. /две хиляди сто и дванадесет лева/ адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО, Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ Решение № 391 от 14.12.2023 година по описа на ЛРС, като подлежи на обжалване пред МОС в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 3