Решение № 1018 от 24.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Варна, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110111191 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от Н. Ц. срещу М. А. в условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1) иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 43, ал. 1 СК за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 16 от сключен на 28.06.2016 г. между страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса, дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от затворен тип „Акварел 3“, в който е разположен недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в ***, комплекс „Акварел“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и 3, 4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради накърняване на добрите нрави;

2) в условие на евентуалност, иск с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл.

43, ал. 1 СК за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 16 от сключен на 28.06.2016 г. между страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса, дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от затворен тип „Акварел 3“, в който е разположен недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в ***, комплекс „Акварел“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и 3,4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради липса на основание;

3) в условие на евентуалност, при отхвърляне на иска с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 43, ал. 1 СК, иск с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 43, ал. 1 СК за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 16 от сключен на 28.06.2016 г. между страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща 1 годишна такса, дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от затворен тип „Акварел 3“, в който е разположен недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в ***, комплекс „Акварел“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и 3,4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради липса на предмет.

Ищецът твърди в исковата молба, че сключеният с М. А. граждански брак на 27.05.1984 г., е прекратен с развод, на осн. чл. 50 СК с решение от 08.07.2016 г. по гр.д.

№ 322/2016 г. по описа на Районен съд - Балчик. Преди прекратяване на брака съпрузите са сключили на 28.06.2016 г. брачен договор, с който съпругата е получила в своя лична собственост апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Попов“ № 26, вх. А, ет. 5, комплекс „Акварел“, ведно с паркомясто. В деня на сключване на брачния договор по настояване на съпругата съпругът Н. Ц. изразил писмено съгласие да заплаща годишна такса, дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от затворен тип „Акварел 3“ до момента, в който тя се разпореди с имота в полза на трето лице. Договорът за поддръжка и управление е сключен между М. Ц.а и „ПИ ЕЛ ЕЙЧ ИНВЕСТ“ ООД на 07.06.2016 г., с който ответникът, в качеството на възложител, се е съгласил да заплаща на дружеството годишна такса в размер на 925,68 евро без ДДС, съобразно застроената площ на апартамента и паркомясто № 45, находящи се в комплекс „Акварел 3“, платима до 31-ви януари на текущата година или разсрочено на 4 броя вноски, всяка с определен падеж. Ищецът регулярно заплащал дължимата сума за годишна такса от 2016 г., считано от прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие. Поради настъпила неблагоприятна промяна в имущественото състояние на ищеца и увеличаване размера на таксата, същият е преустановил заплащането й, за което е уведомил изпълнителя по договора за поддръжка и управление на общите части в комплекса, а „ПЛАНЕКС ИНВЕСТ“ ООД с предишно наименование „ПИ ЕЛ ЕЙЧ ИНВЕСТ“ ООД, се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9507/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Първият от предявените искове почива на твърдения, че така постигнатата уговорка в чл. 16 от брачния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност на престациите. Заплащането на годишната такса за неопределено по време, с което се погасява едно чуждо задължение, без ищецът да получи насрещна престация, води до нищожност на клаузата на соченото основание. Първият от евентуално съединените искове почива на твърдения, че не е налице причина за поемането на чуждото задължение. Единствената причина за сключването на брачния договор е изрично посочена в чл. 1 от него, като целта е да уреди имуществените отношения между съпрузите. Извън целта, посочена в чл. 1 от съглашение, остава погасяването на чуждо задължение за неопределено време. В условие на евентуалност, при отхвърляне на иска по чл. чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 43, ал. 1 СК, се предявява иск за прогласяване нищожността на клаузата поради липса на предмет, доколкото в атакуваната клауза не е посочен размер и период на задължението. Доколкото престацията е неопределена, нито е определяема, чрез съгласуване на волята на страните, то клаузата на чл. 16, се явява нищожна на соченото основание. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата М. Г. А., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Поддържа, че ищецът е запознат със съществените елементи на договора за поддръжка и управление, тъй като е сключил на 27.11.2015г. с „ПЛАНЕКС ИНВЕСТ“ ООД с предишно наименование „ПИ ЕЛ ЕЙЧ ИНВЕСТ“ ООД предварителен договор за покупко – продажба на апартамента в комплекс „Антлантик 3“, но със съдържанието на който съпругата не е била запозната, нито е била в 2 състояние да поеме допълнителен разход за поддръжката на обекта. С него, съпругът е поел задължение в деня на изповядване на окончателната сделка да сключи и договорът за поддръжка и управление. С цел да ускори прекратяване на брака поради установяване на извънбрачна връзка с друга жена, страните по делото са сключили и брачния договор, предхождан от проект, изготвен по възлагане на съпруга от нотариус Павлина Симеонова, със съдържанието на който съпрузите са били запознати предварително и са имали възможност да го обсъдят, вкл. и с адвокати. Дължимото от съпруга възнаграждение не е претърпяло промяна в размера, който е останал непроменен, известен и заплащан от ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязло в законна сила на 08.07.2016 г. Решение № 81/08.07.2016 г., постановено по гр.д. № 322/2016 г. по описа на Районен съд – Балчик, е прекратен гражданския брак, сключен на 27.05.1984 г. между Н. Ц. Ц. и М. Г. А. – Ц.а, като е одобрено постигнатото споразумение между съпрузите по чл. 51 СК, съгласно което имуществените отношения между съпрузите са уредени с брачен договор, вписан с акт № 76, том VI, дело 2027, вх. Рег. № 15034/28.06.2016 г. на Сл. Вп. – Варна, видно от приложеното по делото съдебно решение (л. 10 от делото).

Установява се от представения брачен договор от 28.06.2016 г., с нотариална заверка на подписите от 28.06.2016 г., удостоверена от Нотариус Павлина Симеонова, че по време на брака, явяващ се заварен по см. § 4 от ПЗР на СК, на посочената дата съпрузите са пожелали да преуредят имуществените си взаимоотношения относно правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака, имуществото, което е придобито по време на брака, но преди подписване на брачния договор, имуществото, което ще се придобива по време на брака, занапред и участието на страните в разходите и задълженията – чл. 1, ал. 1 от брачния договор.

В раздел I I от брачния договор съпрузите са уговорили собствеността върху придобитото имущество по време на брака, но преди подписване на брачния договор, да премине в режим на разделност, като съпругата М. Г. А. – Ц.а получи в своя лична и изключителна собственост и става единствен собственик на следните имоти: апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Любен Попов“ № 26, вх. „А“, ет. 5, комплекс „Акварел“, със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежащите към жилището 76,19 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, при данъчна оценка на имота от 110 390,20 лв.; 1/31 ид.ч. от подземен гараж, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Любен Попов“ № 26 , бл. „Г“, ет. – 2, комплекс „Акварел“, за които идеални части съгласно инвестиционен проект е отредено паркомясто № 45 с площ от 12,38 кв.м. и 8,12 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, при данъчна оценка в размер на 9638,40 лв., стоматологичен кабинет, находящ се в гр.

Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова“ № 5, ет. 1, с площ от 37,44 кв.м., ведно с 6,67 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който се намира обекта, при данъчна оценка на имота от 45 587,10 лв., както и лек автоможил „Фиат 500“, рег. № В5696НА, със застрахователна стойност в размер на 2500 лв.

От своя страна съгласно клаузата на чл. 5, ал. 1 от брачния договор съпругът Н.

Ц. Ц. получава в своя лична и изключителна собственост и става единствен собственик на следните имоти: апартамент № 74, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 122, вход „В“, ет. 15, с площ от 79,80 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 4,46 кв.м., 1,3504% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, при данъчна оценка на имота от 106 122,10 лв.; поземлен имот, находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „Ален мак“, с площ от 800 кв.м., при данъчна оценка в размер на 14 207,40 лв. и лек автомобил „Фолксваген пасат 2.0 ТДИ“, с рег. № В6464РА, със застрахователна стойност в размер на 2500 лв. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба 3 полученият от съпруга апартамент № 74 представлява семейното жилище на съпрузите, придобито през 1990 г.

В чл. 13 на Раздел IV „Участие на страните в разходите по време на брака“ съпрузите са договори Н. Ц. Ц. да заплаща годишната такса, дължима от М. Г. А. - Ц.а по Договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от затворен тип „Акварел 3“, в който са разположени недвижими имоти, описани в чл. 3, ал. 1, т. 4 и 5 от договора до момента, в който тя се разпореди с имота в полза на трето лице.

Страните са постигнали съглашение това задължение на Н. Ц. Ц. да продължи да съществува и след развода на съпрузите, като в чл. 16 от брачния договор страните са уговори, че при развод между страните, независимо от основанието за това, Н. Ц. Ц. се задължава да заплаща годишната такса, дължима от М. Г. А. - Ц.а по Договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от затворен тип „Акварел 3“, в който са разположени недвижими имоти, описани в чл. 3, ал. 1, т. 4 и 5 от договора до момента, в който тя се разпореди с имота в полза на трето лице.