Решение № 51 от 08.02.2019, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И

Е № 51 гр.Хасково, 08.02.2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд - Хасково на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, открито заседание, граждански състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ

:1.АННА ПЕТКОВА

2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ при секретаря Р.Р. като разгледа докладваното от съдия Петкова въззивно гражданско дело №

854 /2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК Обжалваното решение

С решение № 390/15.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1080/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Димитровград е признато за установено по отношение „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив, че С.Г.Ч. не дължи сумата от 439,04 лв., представляваща корекция на сметка за минал период - от 01.11.2016 год. до

31.01.2017 година по фактура № ********** от 22.06.2018 год. Съдебният акт е постановен по предявен отрицателен установителен иск от страна на С.Г.Ч. против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр.Пловдив, с правно основание чл.124 ал. 1 ГПК.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от решението е останал „ЕВН

България Електроснабдяване” ЕАД - гр.Пловдив,поради което го обжалва, с искане за отмяната му и постановяване на отхвърлително решение по предявения осъдителен иск.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Във въззвната жалба се излагат съображения за това, че направената едностранна корекция на сметката на клиента е извършена по реда на ПИКЕЕ, които като подзаконов нормативен акт, приет за прилагането на специален закон, не са договор, за да бъдат прилагани спрямо неговите разпоредби, нормите на ЗЗД. Намира за ирелевантни твърденията на ищеца за недоказаност на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерване или неточно измерване на доставената електроенергия, доколкото правото на доставчика да извърши едностранна корекция не е предпоставено от доказването на вина. Излагат се доводи за доказаност на твърдението, че процесният електромер отчита по-малко от реално консумираната ел. енергия, поради извършени манипулации върху него. Обстоятелството, че не е изпълнено от страна на доставчика задължението по чл.63, ал.3 от Общите условия, намира за ирелевантно, доколкото от заключението по допусната съдебно техническа експертиза се доказвали констатациите в протокола.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемата – С.Г.Ч. намира решението на РС - Димитровград за правилно и законосъобразно, като излага доводи за неговото потвърждаване.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Правни съображения

В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо. В подобна насока не се правят доводи и възражения от страните. Представената въззивна жалба е акт на активно легитимиран субект,предвид разпоредените с обжалваното решение негативни последици в правната му сфера.

Решението на РС - Димитровград е правилно и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти. В хода на производството пред първата инстанция страните са участвали надлежно съобразно действащото законодателство в процеса и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.

Предявената претенция с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК от страна на ищеца против дружеството е допустима, предвид наличието на правен интерес да се отрече съществуване на задължение за изплащане на посочената сума 439,04 лева - цена за ел.енергия за минал период, начислена за времето от 01.11.2016 година – 30.01.2017 година по фактура № ********** от 22.06.2018 год., начислена от дружеството-ответник, но незаплатена от ищцата.

Само чрез отричане наличието на това твърдяно право от страна на електроразпределителното дружество ищецът би упражнил адекватно правата си и защитил законовите си интереси по конкретния случай.

Следователно основния въпрос, обоснован от предмета на заявения пред съда спор, е действителната дължимост на очертаната в документа стойност от визирания адресат.

Страните по делото са и страни по материалноправното договорно отношение, по силата на което С.Г.Ч. е купувач, а ответното дружество е продавач на електрическа енергия. Този договор е модифициран в сравнение с обикновената продажба, тъй-като касае особен вид стока-ел.енергия доставена от продавач с особен статут и уреден по специфичен начин.”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - Пловдив е краен снабдител по смисъла на ЗЕ с ел.енергия. Облигаторното отношение между страните е възникнало в режима на предварително обявени общи условия за договора от страна на доставчика по смисъла на чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ,но модифицирано чрез особената разпоредба на чл.98 А от Закона за енергетиката,която не изисква изрично писмено приемане на същите от страна на клиента,за разлика от общия ред по другите закони. По делото няма спор относно изпълнение на изискването,че тези общи условия са публикувани по реда на чл.98А ал.ІІІ от ЗЕ,както и че в 30 дневния срок от влизането им в сила конкретния купувач на ел.енергия се е възползвал от правото си да поиска специални условия и същите да са приети от доставчика-чл.98А ал.ІV от ЗЕ. Ето защо отношенията между страните по делото са материално правно уредени освен от законовите разпоредби и от наличните общи условия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,които очертават правата и задълженията на страните по процесния договор.

Безспорно е също така,че въпросния електромер, ползван от ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответното дружеството,с което същият получава ел.енергия,респ. въззивника му доставя такава,което свидетелства и за фактическото изпълнение на договора между тях. Поради това отношенията между страните изключват обсъждане на извъндоговорни основания за търсената от дружеството сума.

Към момента на проверката на СТИ действат приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия на ДКЕВР,които като подзаконов нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в хипотезата на чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ,а именно - правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.Към тази законова делегация се прибавя и ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на сметката на потребителя на ел.енергия-чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ. Чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,обосновал твърдяното задължение по процесните фактури,е израз на въпросната законова делегация относно съдържанието на този подзаконов нормативен акт.Следва да се има предвид,че посочените законови разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект,а само възможността да се извършва промяна в сметката на потребителя на ел.енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази корекция,като същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се уреждат подобни отношения.Безвиновната отговорност е рядко изключение като законодателна фигура, поради което същата следва да се уреди подробно, изрично, ограничително но само на законово ниво. В случая даденото тълкувание на чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ от страна на електроразпределителното дружество не отговаря на действителното съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези,и същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна отговорност.

В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава само до въпросите по измерването,и или установяване на неизмерената такава на ел.енергията,с възможността за корекция в сметката на потребената ел.енергия, но без да дава възможност за установяване на безвиновна отговорност за потребителя на ел.енергия в тази насока. Чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,обосновал твърдяното задължение по процесните фактури, очевидно противоречи на законовото оторизиране от чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ вр. с чл. чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ, тъй-като излиза извън предметния му обхват,поради което не може да бъде прилаган като част от по-низш нормативен акт,който излиза извън законовата делегация на такъв от по-висок ранг,съобразно чл.15 от Закона за нормативните актове.

Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от законов ред – чл.82 от ЗЗД,тъй-като отношенията между страните са договорни. В тази хипотеза няма безвиновна отговорност,каквато на практика въвежда чл.48 ал.І от ПИКЕЕ спрямо потребителите на ел.енергия. Това противоречие следва да се разреши естествено в полза на правилото от законов порядък. Поради това именно сочещата се като изправна страна следва да установи,че дължимата сума е функция на виновното поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора на неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното производство.Само виновното поведение в режима на чл.82 от ЗЗД е предпоставка за ангажиране на съответната отговорност.

В производството обаче такова не се доказа от крайния снабдител.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ,довели до по-ниско отчитане от действителното потребление на ел.енергия от въззиваемата страна,не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя.

Начислените суми за плащане по процесните фактури е резултат на предположение и на презумпция,които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи,че именно потребителя е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ,както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя.Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период,като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.В тази насока е изрично и чл.13 от Директива 2006/32/ЕО/05.ІV.2006 г.

Още повече,че съобразно чл.89 т.4,чл.116 и чл.120 от ЗЕ средството за търговско измерване на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество,което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие.Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което и последния няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител,който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата.

Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя,която последният следва да репарира в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя,без да се докажат виновните му действия. Още повече,че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство.