Решение № 238 от 20.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Розалия Тодорова като разгледа докладваното от Атанаска Букорещлиева Гражданско дело № 20235300101962 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Ф. Р., роден на **********г. в гр. ***************, ********* гражданин, с която е предявен иск с правна квалификация чл.42, б.“б“ ЗН във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН против М. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр******************************, и против Е. П. П., с ЕГН ********** и адрес: гр. ******************************, действаща чрез своя баща и законен представител П. Х. П..

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищецът и Е. Н. П. са наследници по закон на В. Н. Р., починала на **.**.****г., като ищецът е съпруг, а Е. П.- сестра на последната. Наследодателката оставила в наследство 1 /2 идеална част от следните имоти:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; СОС с идентификатор ***; СОС с идентификатор ***; СОС с идентификатор

***; СОС с идентификатор ***; СОС с идентификатор

***; СОС с идентификатор ***, всички, намиращи се в сграда с идентификатор 56784.517,479.4, със застроена площ от 270 кв.м, брой етажи- 6, предназначение- жилищна сграда- многофамилна, със степан на завършеност- 100% завършени строително-монтажни работи съгласно удостоверение от 29.10.2019г., издадено от Община Пловдив, с адрес: гр. *****************************; 86,42/310 идеални части от поземлен имот с идентификатор

***, находящ се в

**********“******************, с площ от 310 кв.м; поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр. *******************************************, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-43/19.10.2012 на 1

Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „********”, с площ от 3838 кв.м, трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване- ливада; поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.

*******************************************, ул.“***********, с площ по кадастрална скица 234 кв.м, а по документ за собственост 60 кв.м, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 40 кв.м съгласно нотариален акт за собственост, а съгласно скица на поземлен имот № 15-78533/31.01.2019г., издадена от СГКК- Пазарджик- със застроена площ от 65 кв.м, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна; дворно място, цялото застроено и незастроено съгласно титул за собственост с площ от 120 кв.м, находящо се в с. **********************************, представляващо поземлен имот № ***, с площ по графични данни - 96 кв.м, за който имот в съсобственост с поземлен имот I- 283,***, в кв. 17, по КРП на село **********************************, одобрен със Заповед № 77/08.11.1962 на Председателя на ИК на ОНС- Смолян, като ПИ № *** участва в УПИ I -283, *** с 94 кв.м и в улична регулация с 2 кв.м, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ по документ за собственост от 56 кв.м. След смъртта на съпругата си, ищецът научил, че същата е оставила завещание, с което е завещала на ответниците притежаваното от нея имущество. Твърди се, че завещанието, от което ответниците черпят правата си, не е изписано с почерка на В. Р., нито е подписано от нея. С оглед на това, съставеният документ е неавтентичен и съдържащият се в него акт е нищожен и не поражда правни последици.

Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на саморъчно завещание на В. Н. Р., поради липса на изискуемата форма по чл.25 от ЗН, тъй като не е изписано и подписано от завещателя.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Е. П. П. с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител П. Х. П., чрез упълномощения адвокат В. Д., е депозирала отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца, че не е знаел за намеренията на съпругата си да й завещае имущество. След смъртта на В., всички документи, както и завещанието са били предадени на В. Р.. Твърди се, че след лятото на 2020г. ищецът се е върнал в Германия и че инициирането на настоящото производство е станало по принуда от неговата дъщеря К.Р..

Ответницата излага, че е собственик по силата на завещание, оставено от В. Р., вписано на 12.02.2020г. в СВ при АВ с № от вх. рег. ***, с дв. вх. рег. *** от дата 12.02.2020г., на следния имот: поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, гр. **********, ул. „***********, с площ по документ- 234 кв.м, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 40 кв.м, с РЗП от 65 кв.м, предназначение- жилищна сграда еднофамилна. С оглед на това, моли да се отхвърли предявеният иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата М. Х.

П., чрез упълномощения процесуален представител- мл. адвокат К.. В отговора е изразено 2 становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че ответницата е собственик по силата на завещание, оставено от леля й В. Р., вписано в СВ при АВ с вх. рег.

№*****/**.**.****г., акт. №**, том **, дело № ***** от **** г., на описаните в отговора недвижими имоти в град ********, поземлен имот с идентификатор *** в гр.

**********, м. „********“, с площ от 3838 кв.м, и дворно място в с.

**********************************, съставляващо поземлен имот №***, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда. Оспорват се твърденията на ищеца, че не е знаел за завещателните разпореждания на съпругата си.

В хода на производството ищецът В. Р. е починал и на мястото му, на основание чл.227 ГПК, като ищец е конституиран неговият правоприемник- дъщеря му К. Р..

Последната доказа качеството си на наследник чрез представяне по делото на Европейско удостоверение за наследство, издадено от РС в Дортмунд по реда на Регламент /ЕС/ №650/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.20212г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването, според което е вписана като наследник със 100% от наследственото имущество на Р., на основание договор за посочване на наследник от 17.08.2020г., сключен съобразно немското законодателство.

По реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави от 07.06.1968г. е изискана и е представена информация за съдържанието на немското право относно наследяването по закон/завещание, правата на законните наследници/наследниците по завещание, получават ли качеството на наследник лицата със запазена част от наследственото имущество. Според разпоредбите на Германския граждански кодекс, разпореждане за след смъртта може да се извърши чрез завещание или чрез договор за посочване на наследник /чл.1941, чл.2274 и сл./. Ако наследодателят не е посочил наследници чрез завещание или с договор за наследство, се прилага наследяване по закон.

Лицата, които имат право на запазена част, нямат качеството на наследник. В този случай между наследодателя и законните наследници със запазена част не възниква наследствено правоотношение, т.е. последните не стават наследници и правоприемници на наследодателя, а могат да имат само облигационни претенции към определения наследник /чл. 2303 от Германския кодекс/. Предвид така посочените разпоредби, в настоящия процес не е конституирана като ищец дъщерята на починалия В. Р.- М.Б., доколкото същата не притежава качеството на наследник.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното удостоверение за наследници № ****-*****/15.07.2020г., издадено от Община Пловдив, че В. Н. Р. е починала на **.**.****г. в. гр. ******** и е оставила за свои наследници по закон- В. Ф. Р. /съпруг/ и Е. Н. П. с ЕГН ********** /сестра/.

Представени са по делото копия от нотариално заверен препис на саморъчно 3 завещание от 29.05.2018г., с отразен негов автор В. Н. Р., в което е обективирана волята на посоченото лице за разпореждане с притежаваното имущество в полза на ответниците М. Х.

П., ЕГН **********, Е. П. П., **********.

Видно от приетия акт №**, том *, рег. №*****/05.12.2019г. по нотариално дело №1/2019г. на нотариус В.З.а, рег. №*** в РНК, на 05.12.2019г. е издаден по молба на молителите- М. Х. П., действаща чрез пълномощника си Е. Н. П., и П. Х. П., в качеството му на законен представител на Е. П. П., първи препис от завещанието на В. Р.. Посочено е в акта, че завещанието е било обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание рег. № ****, н.д. №3 от 15.11.2018г., съставен от нотариус В.З.а.

Във връзка с направеното от ищеца оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че същото не е написано и подписано от В. Р., в хода на настоящото производство е допусната съдебно- графологична експертиза, с вещо лице М. С.. Видно от приетото заключение, при извършеното сравнително изследване между почерка, с който са изпълнени ръкописните текстове в завещанието, и почерка, с който е изпълнен подписът в него, са установени съвпадения в общите и частни графически признаци- степен на обработеност, структурна сложност, свързаността, строежа, посоката, формата, последователността и относителното местоположение на движенията при изписването и свързването на елементите от буквите и връзките между тях, даващи основание за извод, че са изпълнени от едно и също лице. А при извършеното сравнително изследване между почерка, с който е изпълнен текстът на оспорения документ, и този в ползваните сравнителни образци, са констатирани различия в общите и частните графически признацистепента на обработеност, структурната сложност, свързаността, строежа, посоката, формата, последователността и относителното месторазположение на движенията при изписването и свързването на елементите от буквите и връзките между тях, като са посочени по- характерните различия: форма на движение при изпълнение на 4- ти елемент на буква „щ”, който в изследвания документ е под формата на примка, а в сравнителните образциправолинеен; 2-ри елемент на буква „к”- в изследвания документ формата му е праволинейно- възвратна, а в сравнителните образци – примковидна и др. С оглед на това, вещото лице е заключило, че ръкописният текст на саморъчно завещание от името на В. Р. не е изпълнен от това лице, както и че подписът, положен в изследвания документ, не е изпълнен от лицето.

Предвид оспорване на горното заключение от ответната страна и на основание чл.201 ГПК, по делото е допусната повторна СГЕ. Според заключението, изготвено от вещото лице Е. Т. Ч., ръкописните текстове и подписът, положен за „завещател”, в изследваното саморъчно завещание от 29.05.2018г. не са изпълнени от В. Р.. При изготвянето на експертизата вещото лице е извършило подробен сравнителен анализ на оспорения документ и представения сравнителен материал- документи, писани и подписани от Р., а и нейни заявления за издаване на БДС. По отношение на почерка, с който са изпълнени ръкописните текстове в завещанието, е посочено, че същият се характеризира със средна степен на обработеност, със средна степен на структурна сложност, със смесен, 4 преобладаващо десен наклон, посока смесена, с преобладаваща примковидна форма на движение, среден към голям по размер, слабосвързан и с преобладаваща посока на движение- лявоокръжна. Видно от заключението, подписът- обект на експертизата се характеризира с буквена транскрипция, със средна степен на обработеност, със средна степен на сложност, десен по наклон, посока смесена, среден по размер, несвързан, с ниска степен на координация на движенията, забавен темп, равностранен натиск. При извършеното сравнително изследване между ръкописните текстове и подпис в завещанието и представените сравнителни образци е констатирано, че са налице различия в общите признаци- степента на обработеност, структурната сложност, свързаността, строежа, посоката, формата, последователността и относителното месторазположение на движенията при изписването и свързването на елементите от буквите и връзките между тях, както и в частните идентификационни признаци, по- характерните от които са описани от експерта: формата на движение при изписване/свързване на 2-ри елемент буквата „к”, 1-ви и 2-ри елемент на „2”; посока на движение при изписване на 1-ви елемент на буква ”ъ” и на буква „т”; продължителността на движението при изписване на 2- ри елемент на „л” спрямо първи ел. и на 2-ри елемент на „д” и др., които дават основание да се направи категоричен отрицателен извод.