Решение № 1137 от 26.07.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Варна, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110201820 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Димар Норд – Ийст“ ЕООД ЕИК 202420802 със седалище и адрес на управление в гр.Варна, подадена чрез адв. А.Х. от ВАК, против НП № 032201061 от 16.11.2022год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно като навежда доводи, както за нарушения на процес. правила (сочи, че при съставяне на НП не била спазена нормата на чл.

57, ал.5 от ЗАНН - липсвала конкретизация на нарушението и подробна фактическа обстановка) както и за нарушение на материалния закон като от една страна излага твърдения, че лицето изобщо не било полагало труд към момента на проверката, а от друга, че ако е полагало такъв то било изпратено там от друго дружество, евентуално същото само било на посещение в обекта, в който е щяло да престира работна сила, за да се запознае с естеството на работа и условия на труд. На следващо място сочи, че АНО бил длъжен съгласно чл. 405а, ал.1 от КТ да обяви съществуването на трудово правоотношение, което не било сторено. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното производство процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде 1 отменено на основанията изложени в нея. Отделно от това сочи, че от събраните по делото доказателства се установявало, че по време на проверката лицето А. Ю. не бил осъществявал трудова дейност. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото доказателства.

Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.10.2022г. около 13:30ч. свидетелите Е. Н. и Р. , и двамата служители на Дирекция „ИТ“ – Варна, извършили проверка на територията на строителен обект „многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ ХVІ2610, 259, кв.4 ПИ *** по плана на „жилищна група, западно от болничен комплекс на ВМИ-Варна“, гр.Варна, където СМР се извършвали от въззивното дружество „Димар Норд-Ийст“ ЕООД. В обекта проверяващите установили в изкоп няколко лица да полагат труд - връзвали арматура, като едно от лицата бил св. А. Ю.. На установените работници били предоставени за попълване декларации по чл. 402 от КТ. В декларацията си попълнена собственоръчно от св. Ю. последният посочил, че работи въззивното дружество „Димар Норд-Ийст“ ЕООД от 07.10.2022г. на длъжност „арматурист“, с един почивен ден неделя и почивки в работни яден две по 15 минути. Посочил още, че полага труд с работно време от 11:00 до 15:00 часа, като има определено месечно възнаграждение от 710 лева, и няма сключен трудов договор. Докато работниците попълвали декларациите на място пристигнал св. Т. Т., който се представил за бригадир и уведомил проверяващите, че някой от работниците били за първи ден на работа. Малко по-късно на място пристигнал и управителят на въззивното дружество. На него била връчена призовка по чл. 45, ал.1 от АПК в която била определена дата за явяване в Д „ИТ“ Варна и представяне на редица документи в това число и трудовите досиета на работниците вкл. ТД допълнителни споразумения и т.н.

В хода на документалната проверка ТД подписан между въззивното дружество и св. А. Ю. не бил представен. Представена била книга за инструктаж на външни посетители, както и писмени обяснения Управителят на въззивното дружество в които посочил, че три от лицата заварени на обекта, в това число и А. Ю., били там по негова покана за да се запознаят с работата и да видят къде се намира като цяло и да видят дали ще приемат 2 предлаганата им от него работа като арматуристи.

При тези данни било прието, че въззивното дружество като работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство и на 20.10.2022г. св. Н. съставил срещу него АУАН № 03-2201061 за това, че като работодател е допуснало до работа лицето А. Х. Ю. да престира труд в негова полза като „арматурист“, с определено работно време от 11:00ч до 15:00ч. с договорено трудово възнаграждение в размер на 710лв. и определено работно място – строителен обект „Многофамилна жилищна сграда“ находящ се в УПИ ХVІ2610,259,кв.4 ПИ 1035.2555.2678, по плана на „жилищна група западно от болничен комплекс на ВМИ-Варна“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения. Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 16.11.2022год. въз основа акта АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 5000лв.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - приложените по АНП писмени доказателства – АУАН, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от А. Х. Ю.; обяснения от М. М.Ж. – управител на въззивното дружество; призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, идентификационна карта, Заповед № 3-0864/17.10.2022год. на ИД на ИА „ГИТ“, както и гласни такива – показанията на свидетелите Е. Н. и Р. В. както и отчасти показанията на свидетелите Т. Т.и А. Ю..

Показанията на св. Н. и св. В. са такива на свидетели- очевидци на нарушението. Същите са възприели лично св. А. Ю. да полага труд в обекта осъществяван от въззивното дружество, както и попълването на декларацията от него.

Показанията на св. Н. и св. В. са в унисон с писмените доказателства по делото - декларация по чл. 402 от КТ изходяща от А. Ю..

По делото като свидетел показания е дал и А. Ю.. Същият сочи, че е бил на обекта заедно с още 6 или 7 човека, в това число и украинци, за да гледат каква ще бъде работата. Заявява, че отишъл на обекта около 09:30ч. – 10:00ч и оглеждал обекта както и че когато дошли проверяващите стоял отстрани.

Заявява още, че му дали лист който той собственоръчно попълнил, без да преписва от никой, но проверяващите му диктували какво да пише. Сочи, че преди да отиде на обекта никой не го бил инструктирал, нито пък се е разписвал в никакви книги, както и че не е знаел кой е шефа, но украинците знаели. Заявява, че не бил виждал управителя на въззивното дружество и не 3 бил разговарял с него, но някой от момчетата му бил казал, че това е шефа.

При предявяване на приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ заявява, че той я е попълнил, но под диктовката на проверяващите.

По искане на защитата като свидетел е разпитан и Т.Т.. В показанията си същият сочи, че работи за въззивното дружество от година и половина, че вижда св. Ю. за втори път, като първия път било на обекта на ул. „Мир“.

Заявява, че преди обяд на обекта дошли едни момчета да питат за работа и говорили с техника. Заявява, че сред момчетата нямало чужденци, както и че когато дошли на проверка проверяващите изкарали някакви листи и ги дали на момчетата. Заявява, че момчетата казали, че търсят работа но Н. им казал да пишат, че нямат трудови договори. Сочи, че когато проверяващите дошли Ю. бил горе и чакал.

Съдът не кредитира показанията на св. Т. както и тези на св. Ю. в частта в която сочат, че Ю. не е работил когато са отишли проверяващите както и че попълнил декларацията под диктовката на последните тъй като в тази им част показанията им са в пълно противоречие с останали гласни и писмени доказателства, събрани по делото.

На първо място показанията на свидетелите Т. и Ю. в коментираната по-горе част са в пълно противоречие с показанията на свидетелите Н. и В.

Последните са категорични, че когато са отшили на обекта всички работници които са заварили там, в това число и Ю., са били в изкопа и са връзвали арматура.

На следващо показанията на Ю. и Т. в коментираната по-горе част се опровергават от декларацията по чл. 402 от КТ попълнена лично от Ю. на мястото на проверката и то преди да пристигнат ръководни кадри от въззивното дружество. В нея той е посочил, че работи за въззивното дружество от същата дата, декларирал е работно време, почивки заплата и т.н.

Що се касае до твърденията на Ю., че той попълнил декларацията под диктовката на проверяващите защото не знаел какво да пише, те също не се кредитират от съда тъй като на първо място се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите В.и Н. от една страна, а от друга свидетелят Ю. е лице със средно образование което прави за него напълно възможно правилното възприемане на текста в декларацията и правилното възпроизвеждане на исканите с нея данни. В тази връзка твърдението ако Ю. не е работил на обекта, то няма никакво логично обяснение защо не е написал този факт в декларацията. От друга страна по делото няма данни още помалко пък доказателства които да сочат, че Ю. е бил принуден по някакъв начин да впише конкретни данни за работно време, почивки и размер на трудово възнаграждение и пр.

Твърденията на Ю. и Т., че Ю. бил дошъл да търси работа се опровергава и от обясненията на управителя на въззивното дружество дадени в хода на проверката, в които той е посочил, че Ю. е бил там по негова покана.

4

И най-накрая няма никакво логично обяснение 3 часовия престой на Ю. на обекта при положение, че е бил отишъл само да се запознае с работата. В тази връзка видно от показанията му депозирани пред съда той е отишъл тама около 90:30 – 10ч. преди обяд, а от показанията на свидетелите Н. и В.и найвече от декларацията която Ю. сам е попълнил се установява, че е бил там и в 13:30ч.

Съдът не кредитира и приложената към АНП книжа за инструктаж на външни лица и намира че същата е изготвена пост фактум, след проверката на място и с оглед обслужване на защитната версия на въззивника, че лицата били там само за да се запознаят с работата доколкото в показанията си пред съда св. Ю., чието име фигурира във въпросната книга, сочи, че не е бил инструктиран и не е подписвал никакви книги, а при предявяване на книгата сочи, че подписа срещу негово име нее поставен от него. Последното впрочем е очевидно и с просто око при просто сравнение на подписите поставени срещу неговото име във въпросната книга и в декларацията по чл.

402 от КТ за която Ю. потвърждава, че той я е писал и подписал. Отделен е въпроса, че в посочената по-горе книга за инструктаж и имената (презимето и фамилията на Ю. са разменени. Горното е още една индиция, че подписа срещу неговото име в книгата не е положен от него и данните са вписани в последствие за целите на адм.наказателното производство.

Останалите приложени към АНП писмени доказателства съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните прави изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентните органи, в сроковете по чл.

34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.