Решение № 1644 от 11.10.2018, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ……………./………………..201 г. гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,IX - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА

ХРИСТОВА

При участието на секретаря Доника Христова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2334 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК

Образувано е по предявен от Т.П.Ш. с ЕГН ********** *** , представляван от адвокат Н.Т. от ВАК против Д.П.П. с ЕГН ********** *** , представляван от адв. М. Б. от ВАК установителен иск с правно основание чл. 422 за съществуване на две вземания, за които са издадени :

1.

Заповед с правно основание чл. 417 от ГПК № 6384 от 10.08.2017 г. за сумата от 21 803 евро по договор за заем от 03.08.2014 г. , което вземане е обезпечено с договорна ипотека, обективирана в нот. акт № 176, том I, рег. № 2126, дело 176/2004 г. на нотариус № 213 НК, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 08.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сторените по делото разноски в размер на 2023 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

2.

Заповед с правно основание чл. 417 от ГПК № 6350 от 09.08.2017 г. за сумата от 28 197 евро по договор за заем от 31.08.2007 г. , което вземане е обезпечено с договорна ипотека, обективирана в нот. акт № 145, том I, н. дело 145/2007 г. , ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 08.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сторените по делото разноски в размер на 2463 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Ищецът в исковата молба излага, че е молител в заповедни производства по ч. гр.дело № 11447 и по ч. гр.дело № 11448/2017 година, по които в негова полза са издадени изпълнителни листи за парични вземания, основани на нотариални актове за учредени договорни ипотеки, обезпечаващи предоставени парични заеми.Излага, че след образуване на изпълнителните производства и изпратени покани за доброволно изпълнение, ответникът, чрез свой процесуален представител е оспорил вземанията, което е породило правния интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията.

Посочва, че макар да произтичат от различни право пораждащи факти, тези вземания имат сходни фактически предпоставки, а по тях са налице и частични плащания.

Поради това ищецът заявява, че извършва избор по чл. 131 ЗЗД и предявяваме исковете си като съединени в едно общо производство, предвид наличието на предпоставките на чл.210 ГПК. Посочва, че по частичните плащания, ответникът не е заявил кое свое задължение погасява.

Основава претенциите си на следните фактически твърдения:

На 03.08.2004 г. ищецът предоставя на ответника паричен заем в размер на 21 803 евро. Към датата на сделката ответникът е бил в граждански брак. За обезпечаване на дадената в заем сума е учредена първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ответника. Ипотеката е обективирана в с нот.акт № 176 том I нот.дело № 176 от 03.08.2004 г. на Нотариус Георги Икономов, който акт е вписан в Служба по вписвания Варна като акт № 5 том IV дело № 12358/2004 г. Преди изтичане на първите десет години от срока на действие на вписването, ищецът подновил вписването с акт № 55 том IV вх.рег. №

5614/24.03.2014 година на Служба по вписвания Варна. За това вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и издаден изпълнителен лист в производството по частно гр.дело № 11447/2017 година по описа на Районен съд Варна.

На 31.08.2007 г. ищецът предоставил на ответника допълнително в заем парична сума в размер на още 28 197 евро, срещу задължението на заемателя да върне своевременно и тази дадена в заем сума. За обезпечаване на втората дадена в заем сума, върху недвижимия имот собственост на ответника била учредена втора по ред договорна ипотека с нот.акт № 145 том I нот.дело № 145 от 31.08.2007 г.а на Нотариус Георги Икономов, който акт е вписан в Служба по вписвания Варна като акт № 146 том IV дело № 19808/2007 г. В началото на 2018 г., преди изтичане на десетгодишния срок на действие на вписването, подновил вписването с акт № 269 том V вх.рег.№ 6374/22.03.2017 г. За това вземане била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в производството по частно гр.дело № 11448/2017 година по описа на Районен съд Варна.

Ищецът пояснява, че двата заема бяха по естеството тези два заема били продължение на по-рано дадени в заем на ответника парични средства, частично погасени чрез негови плащания. По тези два случая, ищецът решил да обезпечи вземанията си. Относно начинът на плащане, ищецът излага, че по договорите за заем било уговорено плащане на части, на равни месечни вноски.

Съгласно условията на договорите, възпроизведени в съществената си част и в договорните ипотеки, при неиздължаване на сумите на падежа на задълженията същите ставали лихвоносни, като след датата на падежа върху неизплатената част от сумите се дължи законната лихва.

Ищецът твърди, че ответникът се оправдавал със свои финансови трудности и не плащал редовно според уговорените в договора падежи.

Плащал малки суми, без да посочва кое от двете задължения изплаща - за главници или за натрупани лихви за забава и в коя част погасява. Поради това ищецът посочва, че ще ползва от привилегията на чл. 131 от ЗЗД и като кредитор заявява, че приема до сега извършените плащания като погасяващи пропорционално единствено и само задълженията за лихви след датите на падежа на всяко едно от двете вземания, както следва:

Първоначално от

04.08.2005 г. лихвите по вземането от 2004 г. а след 01.09.2008 г. пропорционално за двете групи лихви съобразно размера им, а единствено и само ако плащанията погасяват изцяло натрупаните лихви в определен момент, то само за сумата над този размер признава, че погасява частично главницата по първия заем.

Признава още, че последните две плащания от 07.06.2017 г. и от 27.07.2017 г, представляват частични погасявания на главниците по двата договора, като първото плащане на основание чл.131 ЗЗД приема, че е плащане по първия договор за заем от 2004 г., а второто плащане е такова по втория договор за заем от 2007 г. Счита, че тези плащания са признания за вземанията и моли, съдът да постанови решение, с което да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи - парична сума в размер на 21 803 евро, по силата на договор за заем съобразно договорна ипотека от 03.08.2004 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в заповедното производство по гр.дело № 11447/2017 година по описа на ВРС, и парична сума в размер на 28 197 евро, по силата на договор за заем съобразно договорна ипотека от 31.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в заповедното производство по гр.дело № 11448/2017 година по описа на ВРС.

Датата на депозиране на заявленията е 09.08.2017 г. Претендира за осъждане и относно направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д.П. И., чрез неговия пълномощник адв. М. Б.. Ответникът оспорва по основание и размер предявените искове и моли да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. Навежда следните възраждания: Правопогасяващо възражение, за извършване на плащания, започнали през 2004 г. и продължаващи през всички изминали години до м. юли 2017г. Представя банкови извлечения от извършвани периодично преводи на името на ищеца. Твърди, че през този период е изплатил по-голямата част от задълженията. Твърди, че част от задълженията са изплатени лично „на ръка“ на ищеца и предвид близките отношения между страните, разписки не са съставяни., разписки за върнатите суми не са подписвани. За остатъка от неплатените суми прави друго правопогасяващо възражение – възражение за изтекла погасителна давност, по смисъла на чл. 110 ЗЗД, Конкретно:

Първото вземане в размер на 21 803 евро, произтичащо от договор за заем, обективиран в нотариален акт № 176/ 03.08.2004г. е със срок на изплащане до една година, на равни месечни вноски. Или едногодишният срок в който ответникът е следвало най-късно да върне заетата сума е изтекъл на 03.08.2005г. След тази дата настъпва изискуемостта на вземането и започва да тече 5 -годишният давностен срок в който кредитора би следвало да го предяви за да не бъде то погасено по давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на 08.08.2017г., т.е. далеч след изтичане на пет годишният давностен срок.

Второто вземане в размер на 28 197 евро, произтичащо от договор за заем, обективиран в нотариален акт № 145/31.08.2007г., е със срок на изплащане също до една година, на равни месечни вноски. Така едногодишният срок в който ответникът е следвало да върне заетата сума е изтекъл на 31.08.2008г. След тази дата и настъпилата изискуемост, започва да тече 5 - годишният давностен срок в който кредитора би следвало да предяви вземането си за да не бъде то погасено по давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на 08.08.2017г., т.е. далеч след изтичане на пет годишният давностен срок.

Според пр. представителна ответника, предвид разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД погасяване по давност на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, в случая претендираните лихви.

Относно твърдението на ищеца, че две частични плащания представляват признание на дълга, т.е. прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б „а" ЗЗД, процесуалния представител на ответника счита, че частично плащане на дълга чрез определена сума, сам по себе си не съставлява признание по смисъла на чл.116 б „а" ЗЗД относно непогасената част от дълга, т.к. липсва формирана воля от длъжника относно тази част от вземането на кредитора.

Признаването на част от дълга не означава изразена воля на длъжника, че признава съществуването и на остатъка от задължението, поради което признаване чрез частично плащане не се разпростира върху останалата част от дълга. Сочи решение № 255/26.03.2013г. по т.д. № 145/2012г., 2-ро т.о.ВКС /постановено по реда на чл.290 ГПК/, в което се приема, че плащането за определен период от съществуването на облигационното правоотношение не представлява признание по смисъла на чл. 116 б"а" ЗЗД за дължимостта му и за останалите периоди - предхождащи или следващи периода на платеното повтарящо се задължение. Защото когато има дълг и длъжникът плаща част от него, неговата воля за плащане и признанието за съществуването на дълга е само до размера на платеното и не се разпростира върху останалата неплатена част от дълга. В този случай длъжникът не само, че не прави признание за останалата неплатена част, но той може и да оспори, че дългът в тази му част не съществува или, че макар да е съществувал вече е погасен чрез плащане или чрез някой друг от способите за погасяване на задължението.

Оспорва се твърдението на ищцовата страна, че следва да се прилага чл. 131 от ЗЗД, тъй като не е налице хипотезата на задължения с право на избор. Според пр. представител на ответника приложима е разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД относно поредността на погасяване на задълженията. Нормата предвижда право на избор на длъжника да посочи кое задължение погасява при наличието на няколко еднородни задължения към един и същ кредитор единствено в случай, че изпълнението не е достатъчно за покриване на всички задължения. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. В тази връзка се твърди, че с извършените периодични плащания са погасени вземанията в поредността, установена в посочения текст, а неплатените суми, доколкото има такива са погасени по давност.

Съдът след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства, фактите които се установяват с тях и относимостта им към материално правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна: