Решение № 3452 от 11.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3452 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100508496 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 6714 от 01.05.2023 г. по гр.д.№ 45138 п описа за 2021 г. на СРС, 88 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от Ц.

А. М. /участваща в производството и като наследник на починалия в хода на процеса Сл. Н. М./, Д. С. М., Н. С. М., Р. С. И. /като Д. С. М., Н. С. М., Р. С. И.

- конституирани с определение от 03.04.2023 г. по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса С л. Н. М. /, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Столична община не е собственик на следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-189/16.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в с.Подгумер, м. Пресвета., с площ от 967 кв. м, с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване и с номер по предходен план 93 и стар идентификатор ***.

В тежест на ответника са възложени разноските в процеса.

1

Подадена е въззивна жалба от Столична община – ответник пред СРС.

Излагат се доводи за нищожност и неправилност на така постановеното от СРС, решение. Сочи се, че решението било постановено в разрез с материалния и процесуален закон. По делото не било изяснено в каква територия попада процесния имот, тъй като не била изискана съдебнотехническа експертиза, която да установи идентичност на имота. Твърди се, че същият попадал в терен п пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който имало изработен и влязъл в сила ПНИ и били предназначени за възстановяване, за придобиване право на собственост върху новообразувани имоти. За такива имоти давност не била текла и затова ищците не били го придобили. Затова неправилен бил извода на СРС, че за имота може да се приложи придобивната давност. Отделно от това не било изискано удостоверение от ОСЗ Северна за наличие на реституционни претенции, с което да бъде видно, че имота не е предявен за възстановяване. С оглед неприетата от съда заповед за признаване на ищците за ползватели, същите се легитимирали пред СО като ползватели. Като не бил взел предвид тази заповед, съда бил допуснал процесуално нарушение. В случая до 2017 г. ищците били поддържали тезата, че са ползватели на имота. Наред с това не се установило явно, непрекъснато и демонстрирано владение върху имота по отношение на СО. Като ползватели ищците били държатели, а не владелци на имота; липсвал субективния елемент. Ползвателите, на които са предоставени земи по ПМС № 21/1963 г. държали имотите на правно основание, което ги правело годни да трансформират държането във владение. Фактът, че ищците били изградили незаконно сграда в имота, ги правело държател на имота, а не владелец.

Отделно от това, със съставянето на АОС владението вече не се считало необезпокоявано. Ако СРС бил изследвал характера на имота, щял да достигне до извода, че същия има земеделски характер, че няма реституционни претенции или подадена молба от ползвател, както и, че не е държавна собственост, следователно имотът бил общинска собственост по силата на закона.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли иска. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците пред СРС- Ц. А.

2

М., Д. С. М., Н. С. М. и Р. С. И., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и обоснованост на така постановеното от СРС, решение. Обжалваното решение не било нищожно.

Счита, че от СРС не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения. С доклада си по чл.140 ГПК съдът бил разпределил доказателствената тежест между страните. В тежест на ответника било възложено да установи, че са били налице предпоставките за актуване на процесния имот като общински като съдът изрично бил посочил, че ответника не сочи такива обстоятелства. Съдът бил дал равни възможности на страните да докажат доводите и възраженията си. При прилагане на последиците от недоказването, изводите на съда били правилни. Следвало да се вземе предвид, че се касае до предявен отрицателен установителен иск. При този иск ищците доказвали само правния си интерес, а не правото си на собственост. Наред с това АОС били констативни, а не конститутивни. Много ясно в мотивите си СРС бил посочил, че по отношение на процесния имот от страна на СО не били доказани предпоставките за неговото актуване. Съдът нямал право, а и задължение да изследва останалите предпоставки за придобиване на имота. Наред с това, независимо, че не бил приел представените от ответника писмени доказателства, в мотивите си СРС посочил, че от тях се установява, че ищците за подали молба като ползватели, което водело до основателност на предявените от тях искове. Намират за неоснователни доводи, че след съставянето на АОС владението не се считало необезпокоявано, тъй като съставянето на АОС не можело да прекъсне давността. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 10.05.2023 г., Въззивната жалба е подадена на 22.05. 2023 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

3

Кое решение е нищожно:

Според съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемо или неподписаното решение. В същия смисъл са и решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 123 от 04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, І г.о., и решение № 437/11 от 10.04.2012 г. по гр. д. № 1209/2010 г. на ВКС, І г.о. , ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 145 ОТ 27.03.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2882/2018 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС.

При служебно извършена проверка въззивната инстанция намира, че процесното решение не страда от нито един от горепосочените пороци поради което не е нищожно.

По допустимостта на решението:

При съобразяване с указанията дадени в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК въззивната инстанция намира, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск /ОУИ/.

Правото на собственост се отрича от ответника, който е съставил АОС за същия.

Ето защо въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По съществото на спора:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е констатирал, че от страна на ищците е представен по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение № 153, том II, рег. № 12811, дело № 290/2012 г. от 21.05.2012 г., с който Сл. Н. М. и Ц. А. М. са признати за собственици на основание давностно владение в режим на СИО на имот, находящ се в с. Подгумер, местност „Пресвета“, а именно едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 40 кв. м, заедно със съответното право на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо новообразуван имот № 5982.93 от кадастрален район 5982 по ПНИ, одобрен със заповед № РД-15-013/25.01.2011 г. на ОУ на Област София, 4 с площ от 966.84 кв. м

Не било спорно по делото, а и от посочения се установява ло, че ПНИ е влязъл в сила.

Представено б и л о по делото наказателно постановление № 26 от 26.06.1982 г., с което била наложена глоба на Сл. Н. М. за извършването на незаконно строителство на масивна вила в местността „Яреви лозя“, с.Подгумер.

Показанията на разпитаните по делото свидетели са приети от СРС за логични и непротиворечиви и затова са били кредитирани. От разпита на свидетеля Пл. Ге. се установило, че същият познава Цв.Ми. и Сл. Ми., тъй като са комшии. В местност "Пресвета" твърдял, че имат имот, знае л мястото, което било на около 2 км. от селото и около 1 декар. Мястото било заградено, боядисали го, имало порта, работели го до последно. Мястото знае, че е на Цв. и Сл. от 80-те години. Ц в. и Сл. го обработвали, имали трактор, садели картофи, имало овощна градина, отпред имало градинка, в която садели цветя. Мястото било оградено, а портата винаги била заключена. Не знаел други хора да са ползвали мястото. Цв. и Сл. били собственици на имота, те го работили. Свидетелят помагал за строежа на къщата вътре в имота.

От разпита на свидетеля Ни. Це. се установявало, че свидетелят познава Цв. и Сл. от с.Подгумер. Знаел, че имат имот в местността "Пресвета".

Свидетелят също имал имот там и всеки ден минавал. Неговият имот бил през 2-3 имота от този на Цв. и Сл... Имотът бил около 800 декар, с мрежа заграден, имал масивна порта, обработвали го мястото. Цв. и Сл. поддържали имота, орали го, копали го. Знае, че Цв. и Сл. били собственици на имота.

Имотът се заключвал, държали го заключен. Когато бил дете, те живеели в имота. Свидетелят не знаел други собственици на имота, нито знае л някой друг да е имал претенции за него. Свидетелят от 10 годишна възраст минавал покрай имота и виждал Цв. и Сл. в него.

При така извършената преценка на доказателствата, СРС е достигнал до извода, че по делото се установява упражняване от ищците н а фактическа власт върху имота от 1982 г., което обстоятелство не б и л о оспорено в процеса. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот била придобита при липса на правно основание /завладяване/, то според презумпцията на чл.

69 ЗС се предполагало, че упражняващият фактическа власт държи вещта за 5 себе си, т. е. има качеството владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не било необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя имала характер на владение, а не на държане. Достатъчно било упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато като СРС се е позовал на приетото в решение № 121 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 3643/2018 г. на II г. о. на ВКС, решение № 122/28.03.2012 г. по гр. д. № 955/2011 г. на II г. о. на ВКС, решение № 88/27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г. на II г. о. на ВКС, решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на II г. о. на ВКС.

По делото не се установило нито ответникът, нито друго трето лице да е прекъснало владението или да е имало претенции към процесния имот.

С оглед настъпилото приемство в хода на процеса било представено по делото и удостоверение за наследници на починалия на 12.03.2023 г. С л. Н.

М., от ко ето се установявало, че негови наследници по закон са Ц в. А.

М./съпруга/, Ди. Сл.в Ми. /син/, Ни.й Сл. Ми./син/ и Ру. С. М. /дъщеря/.

По делото бил представен акт № 4086 от 31.03.2017 г. за частна общинска собственост съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 25, ал.

1 ЗСПЗЗ за поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 967 кв. м, находящ се в в с.Подгумер, м . „Пресвета“, попадащ в земи по § 4 ППЗСПЗЗ. В акта за общинска собственост не бил посочен номер на по-рано съставен акт, а за имота бил отразен стар идентификатор ***. Актът за държавна/общинска собственост представлявал официален свидетелстващ документ, който удостоверява л, че извършените в него записвания действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание. Актът имал доказателствена сила за правото на собственост само доколкото в него било посочено конкретно годно придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на държавата.

Разпечатката съдържа 52 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84c0471f-71dd-4104-b94e-59fb7cc10c7a