Решение № 4379 от 01.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4379 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330103838 по описа за 2022 година

Предявени са субективно активно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК от Н. Н. Н., П. Н. Н. и П. П. Н. против „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, за признаване за установено, че всеки от ищците, в качеството им на наследници на Н. П. Н., починал на **** г., не дължат на ответника сумите от по 519,796 лева, представляващи сбор от сумите 395,36 лева - главница; 88,076 лева - законна лихва за периода от ***** г. до *** г. и 36,36 лева - неолихвяеми вземания, които суми са в обем на по 1/3 от задължението на наследодателя им Н. П. Н., и за които суми е издаден изпълнителен лист от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на Pайонен съд Пловдив, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ******* с район на действие ОС-П.

В исковата молба се твърди, че срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, като са развити съображения, че оспорените суми не се дължат, тъй като са погасени по давност. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Водоснабдяване и канализация”ЕООД. В същия се възразява за 1 неоснователност на предявените искове, като се излагат съображения, че вземанията не са погасени по давност. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлен. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове е с правна квалификация чл. 439 ГПК.

С него длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В случая искът е основан на твърдения, че ищците не дължат процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства - изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Между страните няма спор, а и от приложените към настоящото дело ч.г.д.№ **** г. на РС Пловдив и копие от изп.д.№ **** г. по описа на ****, се установява, че изпълнителното основание за процесните суми е заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.г.д.№ **** г. на РС Пловдив срещу наследодателя на ищците Н. П. Н., починал на *** г.

Качеството на ищците на наследници на посочения длъжник също е безспорно и установено от представеното към исковата молба удостоверение за наследници изх.№ **** г. от Община Пловдив /л. 7/. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на **** г. Въз основа на нея е издаден изпълнителен лист, по който е образувано на **** г. изп.д.№ **** г. по описа на *****. С молбата е заявено искане за конституиране на наследниците на длъжника Н. П. Н., като е заявено и искане да бъде наложена възбрана върху посочен в молбата недвижим имот, запор на трудово възнаграждение, насрочване и извършване на опис на имущество.

Спорният по делото въпрос е за приложението на института на погасителната давност.

В случая, доколкото изпълнителното

2 основание е заповед за изпълнение, то ищецът може да оспорва вземанията само въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Това е така доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение – ползва се със стабилитет и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, както и има изпълнителна сила /в този смисъл решение №**** г. на ВКС, по гр. д.№ **** г., трето г. о./ Следователно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД се прилага и по отношение на установените с нея вземания /определение № 60818/15.12.2021 г. на ВКС по гр.д.№2482/2021 г., 4-то г.о. и решение №3 /04.02.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 1722/2021 г., 4-то г.о./.

С влизането в сила на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, давността за вземането е прекъсната /аргумент от решение № 37/24.02.2021 г. по г. д. № 1747/2020 г. на ВКС, 4-то г.о./.

По този начин приложимата погасителната давност е пет години и е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно от датата ***г.

Считано от ***** г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – **** г. не е изтекъл релевантния петгодишен срок за погасяване на процесните вземането по давност. Поради това безпредметно се явява коментирането на действията на ответника по образуване на ****г. на изп.д.№ **** г. по описа на *****, по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и предприетите по същото действия от съдебния изпълнител.

Изложеното до тук обосновава извод, че така предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, има ответникът. Претендирани са такива за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП съдът определя в минимален размер от 100,00 лева. Същото следва да бъде присъдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 439, ал.1 ГПК от Н. Н. Н., ЕГН **********, П. Н. Н., ЕГН ********** и П. П. Н., ЕГН **********, против „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, ЕИК 115010670, за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците, в качеството им на наследници на Н. П. Н., починал на *** г., не дължат на ответника сумите от по 519,796 лева, представляващи сбор от сумите 395,36 лева - главница; 88,076 лева - законна лихва за периода от ****г. до ****г. и сумата от 36,36 лева - неолихвяеми вземания, които суми са в обем на по 1/3 от задължението на наследодателя им Н. П. Н., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** г. и изпълнителен лист от ***** г. по ч. гр. д. № ****г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на който е образувано изпълнително дело № **** по описа на *****, с район на действие ОС-П.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Н. Н. Н., ЕГН **********, П. Н. Н., ЕГН ********** и П. П. Н., ЕГН ********** и тримата с адрес гр. П., ЖК „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща сторени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок считано от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п./_________________ 4