Решение № 142 от 01.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

К.ка К.ова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от К.ка К.ова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604953 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 19.10.2020 г. по НОХД № 1672 / 2018 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 147-ми състав е признал подсъдимия Р. А. К. за ВИНОВЕН в това, че на 02.05.2017г. около 22.00 часа на паркинг, находящ се в гр.София, ул. ****, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долна лява челюст причинил на Х. С. Е. средна телесна повреда , изразяваща се в травма на долната челюст, реализирала медикобиологичната характеристика „СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ“ , довело до трайно затруднение в дъвченето и говореното за период по-голям от 30 дни - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 303 НПК и 129, ал.2, вр. ал.1 от НК вр. с чл. 54 от НК първоинстанционният съд е ОПРЕДЕЛИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ

СВОБОДА” в размер на ШЕСТ

МЕСЕЦА.

Със същата присъда съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Районният съд е ОСЪДИЛ подсъдимия Р. К. на осн. 189, ал. 3 от НПК да заплати разноски по водене на делото, направени на досъдебно производство в размер на 63,48 лева - в полза на СДВР, както и разноски по водене на делото, направени в хода на съдебното производство и по сметка на СРС в размер на 220 лева , както и 5 лева за служебно издаване изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК предходната инстанция е ОСЪДИЛА подсъдимия К. да заплати на частния обвинител Х. С. Е. сумата в размер на 1000 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

1

С въззивната жалба на адв. Д., защитник на подсъдимото лице, се оспорва присъдата на СРС като неправилна и постановена при липса на доказателства, които да установят по несъмнен начин авторството на инкриминираното деяние. Защитникът посочва, че намира постановения съдебен акт за необоснован, тъй като събрания доказателствен материал води до извод за невиновност на подсъдимото лице.

Излагат се още аргументи, че предходната инстанция е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е оставила без уважение доказателственото искане на защитата за ангажирането на справки от МВР и Гранична полиция, които имат отношение към достоверността на показанията на пострадалото лице Е. и свидетелката Н..

Излагат се доводи за неустановеност на обстоятелствата, касаещи заварената от полицейските служители обстановка, свързана със здравословното състояние на пострадалия Е. и дали са констатирани наранявания при проверката на служителите на МВР. Защитата посочва показанията на полицейския служител Е. като аргумент за липсата на следи от насилие.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени присъдата и да признае подс. К. за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Съдът е сезиран и с въззивна жалба от страна на повереника на частния обвинител, в която се излагат доводи, че наложеното наказание е занижено и се прави искане за изменение на присъдата и увеличаването му.

В проведеното закрито заседание на 28.01.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели пред въззивната инстанция.

Пред настоящата инстанция бе проведено съдебно следствие като беше назначена и изготвена по постъпило искане на защитника на подсъдимия съдебно-техническа експертиза, чието експертно заключение да послужи за изясняване на делото на спорните въпроси.

В откритото съдебно заседание на 14.12.2022 г. повереникът на частния обвинител поддържа въззивната жалба, като иска от съда да увеличи наложеното на Р. К. наказание, както и да отмени приложението на чл. 66 от НК. В подкрепа на тезата си посочва изводите на вещото лице по изготвената СМЕ, че неговият доверител не може да се самонарани при падане от собствен ръст по установения начин, както и изводите на експертите по СТЕ, че има видимост от прозореца, от който е наблюдавала съпругата на пострадалия. Частният обвинител поддържа становището на неговия процесуален представител.

Защитникът на подсъдимия поддържа депозираната от него жалба, като посочва, че съгласно доказателствената съвкупност се опровергава обвинението и първоинстанционната присъда. Коментира наличната доказателствена съвкупност, състояща се от гласни доказателствени средства, като акцентира върху количественото съотношение в нея.

Посочва се, че свидетелските показания, подкрепящи обвинителната теза са тези на пострадалия и неговата съпруга. Излагат се доводи, че са налице показания на четирима свидетели, които твърдят, че е нямало никакво физическо съприкосновение между пострадалия и подсъдимия. Коментира се заключението на СТЕ в посока на липса на видимост от позицията на двете тераси на 5 и 6 етаж към вътрешността и входа на безистена. Оспорват се изводите на първоинсанционния съд, че свидетелските показания на М.Б. и Д.П. са противоречиви, като се посочва че твърденията на свидетелките се намират в синхрон с изводите на вещото лице по съдебно техническата експертиза. Излагат се твърдения, че са налице несъответствия в твърденията на пострадалия и свидетелката Н..

2

Посочва се, че механизма на инкриминираното деяние остава недоказан, като се изтъква, че същият се извлича единствено от показанията на свидетелката Н., от които няма конкретика относно мястото на удара. Защитникът излага становище и по отношение на съдебно медицинската експертиза, като посочва, че изложения механизъм от експертите не съответства на твърденията на пострадалия. В тази връзка се посочва, че вещото лице е посочило, че травмата не може да се получи от един удар, докато пострадалото лице твърди, че е получил един удар в областта на лицето. В края на пледоарията се отправя искане към съда за оправдателна присъда. Подсъдимият К. се придържа към изложеното от страна на защитника си. Подсъдимото лице допълва, че не се е доближавал до пострадалия и не е отправял удари към него. Посочва, че със него е бил свидетеля В., който е възприел изцяло ситуацията. В последната си дума иска от съда да се произнесе с оправдателна присъда.

Прокурорът от СГП намира присъдата на районния съд за правилна и законосъобразна. Излага коментар по отношение на показанията на свидетелката М.Л.Б. като посочва, че твърденията на разпитаното лице не се намират в съответствие и с резултатите от съдебно техническата експертиза прието то СГС. Предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, установи следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата.

Въззивният съдебен състав възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното:

Подс.Р. А. К. е роден на **** г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, безработен , с чисто съдебно минало, с настоящ адрес – гр.

София, кв.

„Иван

Вазов“, ул.

****,

ЕГН

**********.

Х. С. Е. живеел в апартамент, находящ се в гр. София, ул. **** на семейни начала с Ж.Т. Н., като двамата имали общо дете. Техни съседи били М.Л.Б. и двама нейни приятели – В. П. и Д.П., които ползвали временно апартамента. Посочените лица живеели в апартамент на шестия етаж, собственост на свидетелката Е.Я..

Жилищната сграда, в която живеел пострадалия Е. представлявала шест етажна кооперация, намираща се на ул. ****, която имала заден двор, в който се влизало през безистен. В двора се помещавали три гаража, разположени един до друг. Средният гараж бил собственост на свидетелката Я., а останалите два на Х. Е.. Семействата разполагали с повече от един автомобил и имали устна уговорка всеки да паркира собствения си автомобил пред гаражната си врата, като в случай че някой от паркиралите автомобили пречел на паркирането на автомобила на другото семейство свидетелите си комуникирали по телефона, за да се премести колата и да се освободи мястото.

На 05.02.2017 г. около 20.30 часа Е.Я. и нейния приятел Р. К. се върнали от почивка на море, като паркирали управлявания от тях автомобил в двора на кооперацията. В техния апартамент на шестия етаж били свидетелите Б., П. и П.а, като след като се качили при тях подсъдимия и свидетелката Я., всички заедно започнали да се хранят и употребили известно количество алкохол.

Междувременно в дома си се прибрала Ж. Н. управлявания от нея лек автомобил, 3 която бързала да сложи дъщеря си да спи, тъй като на следващия ден и предстояло пътуване.

Свидетелката забелязала, че в двора на кооперацията били паркирани общо четири автомобила и мястото, на което паркирали техен автомобил било заето от друга кола. Ж. Н. звъннала по мобилния телефон на М.Л.Б. и попитала дали паркираната кола на тяхното място е тяхна и я помолила да я преместят. Възприемайки телефонния разговор в отговор на въпроса на свидетелката Н. Е.Я. изкрещяла, че няма да премести лекия автомобил, но свидетелката Б. заявила, че няма проблем и че автомобила ще бъде преместен. В двора при Ж. Н. слезли В. П. и Р. К., като подсъдимият и казал да измести автомобила си, за да излезе впоследствие свидетелката да паркира автомобила, а той да паркира зад нейната кола.

Свидетелите паркирали по този начин превозните средства и се прибрали в апартаментите.

Час по-късно Ж. Н. писала съобщение по вайбър на М.Л.Б., с което я уведомила, че Х. Е. щял да се прибере след 15-20 минути и я помолила да преместят автомобила. След изпращане на съобщението по мобилния телефон на свидетелката Н. се обадила Е.Я., която съобщила, че са на гости в апартамента и няма да преместят колата си. Ж. Н. казала на свидетелката Я., че мъжът й се прибира и няма къде паркира автомобила си, а г-жа Н. отвърнала, че не я интересува и няма да премести автомобила.

Ж. Н. уведомила по мобилния телефон свидетеля Е., който през това време пътувал към дома си, като му разяснила цялата ситуация. Х. Е. отвърнал на свидетелката, че ще позвъни на Е.Я.. Пристигайки на място свидетелят се уверил, че не може да паркира лекия си автомобил на мястото и позвънил на свидетелката Я.. Р. К. вдигнал телефона на свидетелката и започнал да говори фамилиарно с пострадалия Е., като му обяснил, че няма да премести колата си, тъй като вечерял и да си търси място за паркиране на улицата, както и че идвал един път на месец и да си гледа работата. Х. Е. отвърнал, че ако не премести автомобила си ще паркира така собствената си кола, че подсъдимият няма да може да си тръгне, като посочил че имат уговорка относно паркирането и няма как да остави колата си на улицата. След което пострадалия попитал с кого разговаря, на което Р. К. отвърнал, че ще слезе да обясни кой е. Свидетелят Е. затворил телефона и изчакал в задния двор да слезе подсъдимия К.. През това време Ж. Н. чула крясъци от коридора на блока, които били в следния смисъл: „какъв е тоя, той ли ще ми вика, аз ще му напукам гумите, да видим кой – кой е“, след което позвънила на свидетеля Е., за да го предупреди за възприятия разговор и че ще извика полиция. Х. Е. отговорил да не вика полиция и че ще се разберат помежду си.

Свидетелят Е. изчакал Р. К. в задния двор на кооперация близо до изхода на безистена. От прозореца на апартамента Ж. Н. съобщила на Е., че е подала сигнал до полицията. През това време фотоклетките в безистена се активирали и Х. Е. възприел, че към него се приближават двама мъже. Единият от които познавал като В., а другият бил непознато за него лице.