Решение № 56 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110202837 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ф. А., управител на „ЯНА ГРУП“ ЕООД, БУЛСТАТ 148109149, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.Възраждане, бл.21,ап.79 против НП № 032500236/22.05.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

В жалбата се релевират доводи, че издаденото наказателно постановление е неправилно,необосновано и недоказано, тъй като нямало законово изискване да се сключва трудов договор със социалните асистенти.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,се явява лично, поддържа жалбата си излага доводи и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна- директора на Дирекция Инспекция по труда-Варна, редовно призована се представлява от юк Х., оспорва жалбата. Пледира се наказателното постановление да бъде потвърдено, като излага аргументите си в подкрепа на това. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Във връзка с постъпил в АКСУ сигнал била извършена проверка на дружеството „Яна груп“ ЕООД, доставчик на социална услуга „Асистентска подкрепа“ за спазване изискванията на Закона за социалните услуги. По време на проверката комисията констатирала и нарушения на трудовото законодателство от страна на дружеството и с писмо, изх.№ 05-51-3/25.02.2025 г. уведомила Дирекция „Инспекция по труда“- Варна. Въз основа на това писмо на 09.05.2025 г. служителите от Дирекция „Инспекция по труда“-Варна свидетелите М. М. и Н.

1

Г. извършили проверка на дружеството.

При проверката били събрани писмени сведения, включително и от лицето Г. Г. Х., като било установено, че същата е работила на длъжност „асистент", като обслужвала от 01.12.2024 г. конкретен потребител на социалната услуга „Асистентска подкрепа", извършвайки трудови функции по обгрижване на потребителя, в т.ч. хранене, къпане, даване на лекарства и други; с определено работно място - домът на потребителя на социалната услуга „Асистентска подкрепа"; с определено работно време от понеделник до неделя от 09:00 часа до 11:00 часа и от 16:00 часа до 17:00 часа; и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 35.00 лева на ден. За целите на проверката, с Призовки (на основание чл. 45, ал. 1 от АПК) № ПР2509795/ 10.03.2025 г. и № 2507642/ 17.03.2025 г. от „ЯНА ГРУП" ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, са изискани трудови досиета на работниците, които полагат труд за него, в това число и трудово досие на Г. Г. Х.. В хода на проверката не е представено трудово досие на Г. Г. Х., а граждански договор, сключен между лицето и „ЯНА ГРУП" ЕООД, ЕИК 14810914. В представения граждански договор се визирало, че изпълнителя приема да осъществява определена работа срещу възнаграждение - обгрижване на възрастен човек в неговия дом, като възнаграждението да се изплаща редовно. По договора се наблюдавало уговаряне на дейност с повтарящ се цикличен характер и продължително времетраене, а не конкретна и определена услуга или резултат. От друга страна по гражданския договор възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши определена дейност срещу уговорено между страните възнаграждение, платимо след предаване и приемане на резултата от дейността, предмет на договора, но по време на проверката от „ЯНА ГРУП" ЕООД не е представен отчет за изпълнение на представения граждански договор с Г. Г. Х., а видно от дадените сведения заплащането на лицето е с цикличен и периодичен характер. Служителите на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна приели, че предметът на сключения с горепосоченото лице договор е престиране на работна сила, като упоменатите в договора дейности могат да бъдат извършени единствено чрез предоставяне на работна сила.

Работата по договора се извършвала чрез личния труд на Г. Г. Х. и съгласно реда, определен от „ЯНА ГРУП" ЕООД. Лицето дължало едно многократно изпълнение с цикличен и постоянен характер на трудовите си задължения. В договора е регламентирано и място за извършване на услугите, а именно домът на потребителя на социалната услуга „Асистентска подкрепа". Установеното при проверката било обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2509795/09.05.2025 г.

Въз основа на констатираното при проверката св.М. приела, че дружеството е извършило нарушение на чл.62 ал.1 от КТ вр. чл.1 ал.2 от КТ, като е допуснало лицето Г. Г. Х. с ЕГН ********** да полага труд в полза на „ЯНА ГРУП“ ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на КТ без за е сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудовото правоотношение.

Акта е предявен и връчен при съставянето му лично на представляващия дружеството- Ф.

А.- управител, която в графа "възражения" не отразила такива.

2

В срока по чл.44 от ЗАНН са направени писмени възражения.

АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения акт издал Наказателно постановление № 03-2500236/22.05.2025 г., с което на „ЯНА ГРУП“ ЕООД, за нарушение на чл.62 ал.1 вр. 1, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лв., на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от КТ.

Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни- показанията на свидетелите М. /актосъставител/, свидетеля Г. /участвала при проверката и при съставяне на акт/ и в малка степен от показанията на св. Х., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства- призовка, идентификационна карта, обяснения, Протокол за извършена проверка № ПР2509795/09.05.2025 г.,граждански договор, сведение, писмо от АКСУ,Заповед № З-0864/17.10.2022г., издадена от изпълнителния директор на ИА ГИТ, предоставена информация от АКСУ,ведно с приложенията.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Г., които са извършили проверката, като намира показанията им за обективни, последователни и като цяло непротиворечиви досежно релевантните факти. Същите потвърждават изложеното в акта. По делото не се твърдят и не са установени обстоятелства, от които да следва, че свидетелите са заинтересовани от изхода на административното производство.

Съдът не дава вяра на показанията на св. Х. в по- голямата им част, като намира,че свидетелят е заинтересован от изхода на делото, предвид отношенията му с дружеството жалбоподател. Свидетелските й показания се оборват от собственоръчно попълнените сведения от 02.04.2025 г. Кредитират се показанията на този свидетел досежно факта, че е работила за дружеството, както и че е попълнила сведението.

Писмените доказателства,описани по- горе се кредитират като относими и обективни.

При така направените изводи настоящият състав намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна.

НП е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, въз основа на Заповед № З-0864/17.10.2022г., издадена от изпълнителния директор на ИА ГИТ. АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, както и относимите обстоятелства, 3 така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. В АУАН и в НП надлежно са описани елементите от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Ето защо следва да се приеме, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо напълно административнонаказателното производство и обуславящо отмяна на наказателното постановление като процесуално незаконосъобразно.

По същество, съгласно сочената за нарушена материалноправна разпоредба на чл.62 ал.1 вр.чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

В основата на конкретния казус следва да се установи какъв е бил характера на правоотношенията между Г. Г. Х. с ЕГН ********** и „ЯНА ГРУП“ ЕООД към 01.12.2024 г.

- гражданскоправен /за който не се предвижда задължителна писмена форма/ или трудовоправен /за които е предвиден строг формализъм и редица задължения посочени в КТ/. Съдът намира, че по несъмнен начин се доказа наличие на трудово правоотношение и то между жалбоподателя – "ЯНА ГРУП" ЕООД и Х. към 01.12.2024 г. За да се установи това, се изходи от по-съществените различия между гражданското правоотношение /за предоставяне на услуги/ и трудовото, които се свеждат до следното: при трудовотоработникът/служителя предоставя своята работна сила за /жив труд/ продължително, за извършване на определена работа в рамките на определено работно време и на определено място на работа, докато при гражданското- се предоставя определен резултат; задълженията по трудовото са винаги лични и не могат да се прехвърлят, а гражданското- не предполага винаги лично изпълнение; по трудовото- работникът или служителят не носи риска от стопанската дейност, той се приема от работодателя, докато при гражданското- рискът се поема от изпълнителя. С други думи разликата се състои в елементите: работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, както и в предмета на договора. При трудовото правоотношение физическото лице предоставя работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения за изпълнение на определения вид работа срещу трудово възнаграждение. При гражданскоправното отношение възнаграждението е функция единствено на постигнатия резултат. От доказателствената съвкупност в достатъчна степен се установи, че Х. е работила като асистент в дружеството.На следващо място дейността, която е осъществявала Х. към 01.12.2024 г. е била в резултат на договорености между нея и дружеството жалбоподател. В тази насока са кредитираните преки гласни доказателствени средства и сведенията дадени от Х.. Съгласно пар 1,т.22 от ДР на Закона за социалните услуги "асистент" е лице, полагащо почасови грижи в домашна среда за лица с трайни увреждания или лица в нетрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване с цел подкрепа за самообслужване, движение и придвижване, промяна и поддържане на позицията на тялото, изпълнение на ежедневни и домакински дейности и комуникация, като за положената грижа получава възнаграждение. В качеството си на асистент Х. е трябвало да се грижи за потребителя Петър Панайотов, т.е.

4 имала е работно място – домът на съответния потребител, имала е определено работно време – от понеделник до неделя от 09 до 11 часа и от 16 до 17 часа, имала е определено трудово възнаграждение – 35 лв. на ден, като и се е заплащало на 14 число на следващия месец в брой. Поради това, неправилно отношенията между дружеството работодател и Г.

Х. не са били регулирани с трудов договор.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че от обективна страна юридическото лице "ЯНА ГРУП" ЕООД е осъществило нарушението по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Нормата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а според чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че липсата на сключен трудов договор между наказаното дружество и С. правилно е квалифицирано като нарушение на чл.