Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 04.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 322/2024
Вид
Решение № 160
Подписан
04.10.2024
В сила
04.10.2024
Състав
Михаела Христова Буюклиева, Веселин Димитров Хаджиев, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора А. Атанасов като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600322 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 16/23.04.2024г., постановена по НОХД № 610/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, подсъдимият К. С. В. е признат за виновен в това, че през периода от 01.04.2012г. до 14.06.2012г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, в качеството на упълномощен представител на „Д.***“ ЕООД, с ЕИК *******, по силата на нотариално заверено пълномощно № 3794/08.10.2010г. от нотариус П. М., с район на действие PC гр.Пазарджик, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи данък добавена стойност по ЗДДС в размер на 65 710, 80 лв., като е използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството, а именно 35 броя данъчни фактури с издател „С.Ф.“ ЕООД гр.С., с ЕИК *******, приспаднал е неследващ се данъчен кредит и е потвърдил неистина в подадени справки - декларации на основание чл.125 от ЗДДС пред ТД на НАП Пловдив - офис П., като деянието е извършено в условията на опосредено извършителство чрез счетоводителите С.М.Л. от гр.П. и Н.Н.М. от гр.С., както 1 следва:

През периода от 01.04.2012г. до 14.05.2012г. в гр.П., в качеството на упълномощен представител на „Д.***“ ЕООД, с ЕИК *******, по силата на нотариално заверено пълномощно № 3794/08.10.2010г. от нотариус П. М., с район на действие PC гр.Пазарджик, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи данък добавена стойност по ЗДДС в размер на 29 243,00 лв., като е използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството, а именно данъчни фактури: № 127/22.04.2012г. с данъчна основа 9520 лв. и ДДС - 1904 лв.; № 128/25.04.2012г. с данъчна основа 10 900 лв. и ДДС - 2180 лв.; № 129/25.04.2012г. с данъчна основа 7140 лв. и ДДС - 1428 лв.; № 193/08.04.2012г. с данъчна основа 11 800 лв. и ДДС - 2360 лв.; № 194/09.04.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; № 195/22.04.2012г. с данъчна основа 9520 лв. и ДДС - 1904 лв.; № 196/25.04.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв., № 197/25.04.2012г. с данъчна основа 8660 лв. и ДДС - 1732 лв.; № 198/27.04.2012г. с данъчна основа 7140 лв. и ДДС - 1428 лв.; № 199/27.04.2012г. с данъчна основа 7140 лв. и ДДС - 1428 лв.; № 201/28.04.2012г. с данъчна основа 7140 лв. и ДДС - 1428 лв.; № 202/28.04.2012г. с данъчна основа 7735 лв. и ДДС - 1547 лв.; № 207/29.04.2012г. с данъчна основа 11 730 лв. и ДДС - 2346 лв.; № 209/29.04.2012г. с данъчна основа 10 900 лв. и ДДС - 2180 лв.; № 216/29.04.2012г. с данъчна основа 8330 лв. и ДДС - 1666 лв. и № 219/29.04.2012г. с данъчна основа 4760 лв. и ДДС - 952 лв., всички с издател „С.Ф.” ЕООД С., ЕИК *******, приспаднал е неследващ се данъчен кредит и е потвърдил неистина в подадена справка-декларация

№

13001152544/14.05.2012г., на основание чл.125 от ЗДДС пред ТД на НАП Пловдив - офис П., като е декларирал данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 146 215,20 лв., вместо 00,00 лв., и е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 29 243 лв., вместо 00,00 лв., като деянието е извършено в условията на опосредено извършителство чрез счетоводителите С.М.Л. и Н.Н.М.;

През периода от 01.05.2012г. - до 14.06.2012г. в гр.П., в качеството на упълномощен представител на „Д.***“ ЕООД, с ЕИК *******, по силата на 2 нотариално заверено пълномощно № 3794/08.10.2010г. от нотариус П. М., с район на действие PC гр.Пазарджик, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи данък добавена стойност по ЗДДС в размер на 36 467,80 лв., като е използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството, а именно данъчни фактури: № 262/02.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС 2380 лв.; № 264/03.05.2012г. с данъчна основа 4760 лв. и ДДС - 952 лв.; № 265/04.05.2012г. с данъчна основа 9520 лв. и ДДС - 1904 лв.; № 266/05.05.2012г. с данъчна основа 11 730 лв. и ДДС - 2346 лв.; № 267/06.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС- 2380 лв.; № 268/07.05.2012г. с данъчна основа 10 620 лв. и ДДС - 2124 лв.; № 269/08.05.2012г. с данъчна основа 2643 лв. и ДДС - 528,60 лв.; № 270/09.05.2012г. с данъчна основа 11 730 лв. и ДДС - 2346 лв.; № 271/10.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; № 272/11.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; № 273/12.05.2012г. с данъчна основа 10 330 лв. и ДДС - 2066 лв.; № 274/13.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; № 275/14.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; № 276/14.05.2012г. с данъчна основа 9520 лв. и ДДС - 1904 лв.; № 277/15.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; № 279/16.05.2012г. с данъчна основа 9520 лв. и ДДС - 1904 лв.; № 280/16.05.2012г. с данъчна основа 11 900 лв. и ДДС - 2380 лв.; № 281/17.05.2012г. с данъчна основа 4760 лв. и ДДС - 952 лв. и № 284/17.05.2012г. с данъчна основа 2006 лв. и ДДС - 401,20 лв., всички с издател „С.Ф.” ЕООД С., ЕИК *******, приспаднал е неследващ се данъчен кредит и е потвърдил неистина в подадена справка-декларация №13001152544/14.05.2012г., на основание чл.125 от ЗДДС пред ТД на НАП Пловдив - офис П., като е декларирал данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 182 501,50 лв., вместо 162,50 лв., и е декларирал ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 36 500 лв., вместо 32,50 лв., като деянието е извършено в условията на опосредено извършителство чрез счетоводителите С.М.Л. и Н.Н.М., поради което и на основание чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.

3

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Съгласно чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 1127,70 лв.

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Б.Д., защитник на подсъдимия В., с оплакване за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият се признае за невинен и оправдае по вмененото му обвинение. Алтернативно се предлага да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като се явява прекомерно строго.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и като такава следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Подсъдимият В. и неговият защитник подържат жалбата с изложението в нея съображения.

Подсъдимият, в последната си дума, иска да бъде признат за невинен.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Обжалваният съдебен акт следва да се отмени.

Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия В., които не могат да се санират от настоящия състав.

Подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК. Обвинителният акт, с което това е сторено, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В обстоятелствената му част не са описани в изискуемата от законодателя степен обстоятелствата, при които е извършено вмененото престъпление по чл.255 от НК. Наблюдаващият 4 прокурор не е изпълнил задължението си да посочи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Налице са неясноти и непълноти, противоречия относно времето и начина на извършване на престъплението.

Според диспозитива на прокурорския акт двете деяния, включени в продължаваното престъпление, са осъществени в период, съответно 01.04.2012г.-14.05.2012г. и 01.05.2012г.-14.06.2012г. В обстоятелствената част са изложени факти, че „Д.***“ ЕООД е осчетоводило визираните данъчни фактури, с издател „С.Ф.“ ЕООД гр.С., в периодите, съответно 01.04.2012г.30.04.2012г. и 01.05.2012г.-31.05.2012г., както и, че е подало справкидекларации на 14.05.2012г. и на 14.06.2014г. Следователно налице са разминавания между различните части на обвинителния акт относно времето на извършване на двете деяния. В обстоятелствената му част не са изложени фактически данни за времевия период след приключване на данъчния период до подаване на справките-декларации за него. Ако наблюдаващият прокурор намира, че в този период от следващия календарен месец е осъществено престъпление, трябва да изложи факти в подкрепа на тезата си.

В прокурорския акт двете справки-декларации са описани с едни и същи номер и дата - № 13001152544/14.05.2012г. Това е справката-декларация за данъчен период месец април 2012г. За данъчен период месец май 2012г. справката-декларация е № 13001157271/14.06.2012г. На л.3 от обвинителния акт /абзац 2/ прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Пазарджик си противоречи, приемайки че справката-декларация за месец май 2012г. е подадена на 14.06.2014г. и визирайки за нейна дата и 14.05.2012г. Подобни разминавания относно месеца и годината са недопустими и следва да се отстранят.

При проследяване на визираните стойности за двата данъчни периода е видно, че наблюдаващият прокурор борави с цифри без да излагат факти как е стигнал до тях.

За данъчен период месец април 2012г. декларираната данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит на л.2 от ОА е приета за 146 215,00 лв., а на л.9 и л.12 като 146 215,20 лв.

За данъчен период месец май 2012г. в клетка 40 от справката-декларация декларираната сума е 36 500,30 лв., а не както е посочено в обвинителния акт 5

36 500,00 лв.

Съгласно постоянната практика на ВКС без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението във всички стадии на наказателното производство правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, не е гарантирано, така както изисква НПК.

Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002г. на ОСНК обвинителният акт определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В настоящия случай обвинителният акт не е годен да сложи началото на съдебната фаза на процеса, тъй като съдържанието му не дава пълна възможност на подсъдимия В. да организира защитата си, както по фактите, така и по правната квалификация. Липсата на пълнота и яснота при формулиране на обвинението го лишава от възможността да разбере в какво престъпление е обвинен и в съответствие с това да изгради защитата си срещу него. Недостатъчно точната и ясна формулировка на прокурорския акт поражда съмнения относно действителната воля на държавното обвинение за фактическата и правната рамка на повдигнатото обвинение по чл.255 от НК.

Правото на подсъдимия да узнае всички факти на обвинението, правната квалификация на престъплението и доказателствата, на които то се основава, е накърнено. Това нарушава правото му на защита, което е отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните.

Окръжен съд гр.Пазарджик не е констатирал горните пороци в обвинителния акт и не е изпълнил задължението си да прекрати съдебното производство и да го върне на прокурора за отстраняването им.