Решение № 4761 от 11.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4761 гр. София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100503571 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20220226 от 08.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 35201 по описа на СРС за 2020 г., „Г.И.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Р.Ф.“ ЕООД сумата от 8126,40 лв. – вземане за неплатено възнаграждение по договор за изграждане на ел.захранване на база с бетонов възел в гр.Рудозем и измерване на импеданс и фактори на работна среда, за което е издаден протокол за изпълнение и предадени СМР от 12.06.2019 г. и фактура с № 2524/12.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2020 г. до окончателното плащане. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4091,06 лв. – разноски по исковото производство и по обезпечителното производство.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от „Г.И.“ ООД /с предишна правноорганизационна форма „Г.И.“ ЕООД/ чрез адв.Б. В. против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Въззивникът сочи, че съдът не взел предвид оспорванията на ответника, както и останалите доказателства, че процесната фактура била отразена в счетоводството на ответното дружество по сметка 402 „Доставчици по аванси“, респ. при ищеца – като задължение за плащане по аванси за услуга, т.е. че сумата била включена в счетоводните регистри преди извършване на услугата, поради което самият факт на осчетоводяване на задължението не следвало да се третира като приемане на извършената работа и признание за дължимостта на вземането на ищеца от страна на ответника. Сочи, че съдът неправилно приложил и разпоредбата на чл.301 от ТЗ спрямо направеното оспорване на приемопредавателния протокол от 12.06.2019 г., тъй като в хода на производството не се установил по безспорен начин фактът на узнаване на съставения протокол от страна на представляващ дружеството преди завеждане на исковата молба. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде изцяло потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен иск с правно основание чл.286 от ТЗ вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът е навел твърдения, че по силата на сключен с ответника договор за изграждане на ел.захранване на база с бетонов възел в гр.Рудозем и измерване на импеданс и фактори на работната среда, изпълнил възложената работа, за което е съставен протокол за приемане на СМР, като работата била приета без забележки, както и фактура на стойност 8 126,40 лв.

По делото е представен протокол от 12.06.2019 г. за приемане на СМР, от който се установява, че са приети работи от възложителя за ел.захранване на база в гр.Рудозем на стойност от 6722 лв., като впоследствие ищецът е уточнил, че протоколът е подписан за възложителя от К.М., изпълняващ длъжността „технически ръководител“ на обекта.

Ответникът от своя страна оспорва дължимостта на вземането, като сочи, че представения протокол от 12.06.2019 г. не носи подпис на никой от представляващите дружеството. Не оспорва осчетоводяването на процесната фактура, както и ползването на данъчен кредит, но сочи, че същата е отразена като задължение към доставчик по аванс, като стойността не била заплатена, тъй като липсвали данни за обхват на възложената работа, срок за изпълнение, цена и др.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е приложима нормата на чл.301 от ТЗ, поради което действията, извършени от името на дружеството-ответник без представителна власт, са приети от него, щом не се е противопоставил веднага след узнаването им.

По отношение на фактическия състав на презумпцията по чл. 301 ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й, е формирана по реда на чл. 290 ГПК многобройна безпротиворечива практика на ВКС. Прието е, че за разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката - чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ.потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт. При търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. В чл. 301 ТЗ 2 законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, носи доказателствената тежест да докаже противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване на сделката. /Решение № 103 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2994/2013 г., Т. К., І т. о. на ВКС, Решение № 202/06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на II ТО на ВКС и много други/.

В настоящия случай безспорно ответникът е узнал за действията по приемане на възложените работи в момента, в който му е била представена фактурата, като фактът на получаване на фактурата не просто не се оспорва от ответника, но и същият прави признание в тази насока още с отговора на исковата молба. По делото не са ангажирани никакви доказателства за противопоставянето на търговеца-ответник веднага след узнаване на извършените действия, чрез какви фактически и правни действия се е противопоставил, а тъкмо обратното – осчетоводил е процесната фактура и е приспаднал данъчен кредит, което действие е насочено към потвърждаване на извършените действия, а не към противопоставянето им. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е приложима презумпцията на чл.301 от ТЗ с оглед недоказаното възражение от страна на ответника, че действията по приемане на извършените работи на обекта чрез подписване на приемо-предавателен протокол, макар и извършени от лице, което няма представителна власт, са били оспорени от него незабавно, след като е узнал за извършването им.

По отношение на второто оплакване на въззивника, че процесната фактура била отразена в счетоводството на ответното дружество по сметка 402 „Доставчици по аванси“, респ. при ищеца – като задължение за плащане по аванси за услуга, т.е. че сумата била включена в счетоводните регистри преди извършване на услугата, поради което самият факт на осчетоводяване на задължението не следвало да се третира като приемане на извършената работа, съдът намира следното:

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и допълнителното такова, които съдът кредитира с оглед тяхната логичност, обоснованост и пълнота, процесната фактура на стойност 8 136,40 лв. е отразена не само в счетоводството на ищеца, но и в счетоводството на ответника в дневник „Покупки“ по ДДС за м.06.2019 г., като за нея е ползвал данъчен кредит. Салдото по сметка 402 „доставчици по аванси“ е кредитно и е в размер на 8136,40 лв.

Вярно е, че първоинстанционният съд е цитирал практика на ВКС в насока, че фактурата е доказателство, установяващо договори между търговците, като вписването в дневниците за продажби и покупки на търговците, както и отразяването на стойността в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, които са релевантни за установяване възникването на облигационно правоотношение между тях, което в настоящия случай е приел, че се е осъществило с оглед данните в съдебно-счетоводната експертиза. Тези изводи на съда са с оглед пълнота на изложението, доколкото основният мотив, послужил за уважаване на исковата претенция, е доказано облигационно отношение между страните, предвид наличието на подписан приемо-предавателен протокол за извършените от ищеца работи и тяхната стойност, както и липса на проведено доказване от страна на ответника за заплащането им. Обстоятелството, че фактурата е била осчетоводена и е ползван данъчен кредит по нея е допълнителен аргумент, подкрепящ извода за възникнало вземане в полза на ищеца, поради което 3 отговорът на въпроса какво е значението на отразяването в счетоводството на ответника на сумата в сметка „доставчици по аванси“ по никакъв начин не би променил основният извод на съда за доказано облигационно отношение между страните, изпълнение на задължението на ищеца да извърши договорените дейности, приемането им от възложителя-ответник без забележки и липсата на доказателства за заплащането им.

С оглед изложеното, решението, предвид неговата правилност, следва да бъде изцяло потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв., като за заплащането им е представено доказателство – договор за правна защита и съдействие, който служи като разписка, с оглед отбелязването, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора.

Въззивникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът намира за основателно, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото и проведеното едно съдебно заседание във въззивното производство без събиране на нови доказателства. Възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер, изчислен съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, съобразно редакцията на нормата, действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и подаване на отговор на въззивна жалба, а именно – до сума в размер на 736,32 лв., до който размер съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20220226 от 08.12.2021 г., постановено по гр.д.

№ 35201 по описа на СРС за 2020 г.

Разпечатката съдържа 36 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84bed670-44e8-4ee1-b11f-d5f2e35d8c2f