Решение № 27 от 10.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Кюстендил, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211500600612 по описа за 2021 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия К. Г. Ц., ЕГН **********, от гр.С., подадена чрез защитника му адв. В.Т. Д. от САК срещу осъдителните части на Присъда № 260059/29.09.2021 г.на ДнРС, постановено по НЧХД № 494/2021 г. по описа на съда, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 НК, на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание“глоба“ в размер на *** лв. С присъдата е уважен гражданския иск с правно основание чл.45 ЗЗД на частния тъжител М.К. Б. за сумата от *** лв., ведно със законната лихва от 27.09.2019 г. до окончателното й изплащане и д.т. в размер на *** лв. За разликата над *** лв. до претендираните *** лв. иска е отхвърлен като неоснователен и в тази част присъдата не е обжалвана. Релевирани са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. В допълнението към въззивната жалба е изложена фактическа обстановка, установена от доказателствата по делото според защитата на подсъдимия, като се поддържа неправилност на извода на съда, че подсъдимият захвърлил секирата и нанесъл няколко удара по главата и тялото на тъжителя с пръчката, като го притиснал до дворната врата и му държал ръцете и му нанесъл няколко удара с глава в лицето. За този извод според защитата липсват доказателства. Св. Р. се озовал на мястото на конфликта в неговия край и показанията му са изключително повърхностни, неясни и вътрешно противоречиви и необосновано съдът е кредитирал тези показания. Затова пък показанията на св.Ц.а подкрепят позицията на защитата, а останалите свидетели-очевидци освен че не 1 възпроизвеждат генезиса на конфликта, са в лоши отношения с подсъдимия. Защитата поддържа, че е установено от медицинската документация и СМЕ, че е извършено нападение от тъжителя на подсъдимия и са му причинени телесни увреждания/на подсъдимия/, но съдът изобщо не е обсъждал хипотезата на неизбежна отбрана и института на реторсия. Необоснован е и извода на съда, че претърпените от подсъдимия увреждания не съответстват по интензитет на получените от тъжителя увреждания.Съдът не е взел под внимание доказателствата за положителни характеристични данни за подсъдимия - трудова ангажираност, семейно положение. По тези съображения защитата счита обвинителната теза за недоказана и моли за отмяна на І-инстанционната осъдителна присъда и постановяване на нова оправдателна присъда и цялостно отхвърляне на гражданския иск и алтернативно – за изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание и значително намаляване на присъденото обезщетение. Моли се също за присъждане на разноски, а в случай на потвърждаване на І-инстанционната присъда – за разноските съобразно отхвърлената част на гражданския иск, тъй като съгласно чл.88 ал.1 НПК доколкото няма съответни правила за гражданския иск, се прилага ГПК, който допуска частично присъждане на разноски.

Доказателствени искания в жалбата не са направени.

Повереникът на частния тъжител М.Б. – адв.Й.Г. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на І-инстанционната присъда в наказателната и гражданската й части като обоснована и законосъобразна. Претендира се присъждане на разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. В.Д. от САК не се яви в съдебното заседание. Той е депозирал молба, с която заявява, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба и моли за уважаването й с постановяване на оправдателна присъда и алтернативно моли за изменение на присъдата с намаляване на наказанието и уважения размер на гражданския иск.

Претендира са намаляване на претендираното от тъжителя адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

Подсъдимият не се явява и не изразява становище по жалбата.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваната присъда подсъдимия К. Г. Ц. е признат за виновен в това, че на 27.09.2019 г. около 19 часа в с.*** е причинил на М. К. Б., от с.Я., разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в три разкъсно-контузни рани на главата – в лява слепоочна област, в тилната област и в областта на горната устна на лицето и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, замъгленост, представляващи лека телесна повреда по см.на чл.130 ал.1 НК, заради което и на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание“глоба“ в размер на *** лв. С присъдата е уважен частично гражданския иск с правно основание чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди на тъжителката за сумата от *** лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 2

27.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до претендираните *** лв. иска е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден с присъдата да заплати държавна такса в размер на *** лв.съразмерно уважения граждански иск.

Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото. Приел е,че подсъдимият и тъжителят имат къщи в с. ***. Тъжителят има семейна къща, която често посещава, а подсъдимият прекарва почивните дни и отпуските си в къщата си в селото.

Между двамата възникнали проблеми заради ползването на имотите - често се запушвал мръсния канал, ползван от тъжителя и неговите съседи отвъд реката, която разделяла техните имоти от имота на подсъдимия. Тъжителят и съседите му били убедени, че подсъдимият запушва тази тръба.

На 27.09.2019 г. тъжителят и съпругата му отишли в с. *** и видели, че тръбата на канала отново е запушена. Същия ден вечерта подсъдимият и съпругата му пристигнали от гр.С., където живеят, в с. ***, за да прекарат там почивните си дни. Тъжителят видял колата им и отишъл със своя автомобил при тях. Паркирал колата си в близост до колата на подсъдимия и му поискал обяснение за запушения канал. Подсъдимият му отговорил, че няма да позволи канала да тече пред вратата му. Разменили си взаимно реплики и предвид лошите отношения вербалният конфликт прераснал във физически. Тъжителят взел от автомобила си секира, а подсъдимият – пръчка, с което подпира багажника на колата си.

Тъжителят се опитал да удари подсъдимия с дръжката на секирата, но подсъдимият с държаната от него пръчка предотвратил удара и успял да издърпа секирата, като при издърпването дръжката го ударила по главата. Подсъдимият захвърлил секирата, която била взета от съпругата му и предадена на св. Г.Ц. след което нанесъл няколко удара на тъжителя с пръчката по главата и тялото му. Двамата се били хванали“като борци“, но подсъдимият успял да притисне тъжителя до дворната врата на свидетелите С. и като го държал за ръцете, му нанесъл няколко удара с глава в лицето. В това време по улицата минавал св. Р., който в близост имал животни и който след като видял притискането на тъжителя и нанесените му удари с глава от подсъдимия, тръгнал към тях, за да да ги разтърве.

Съпругата на подсъдимия св.Ц.а, която не успяла да предотврати физическия сблъсък, наблюдавала случващото се с безпокойство и на няколко пъти извикала за помощ.

Нейните викове били чути от св. В.С. и той излязъл да види какво става. Отворил дворната врата на имота си и подсъдимият и тъжителят влезли в двора му и тогава св.Р. успял да ги разтърве. По главата на тъжителя имало кръв.

Тъжителят и св. Р. се качили в колата-микробуса на тъжителя и си тръгнали. Тъжителят не се чувствал добре, от главата му течала кръв и св.Р. се обадил на Спешна помощ гр.Д..

Дошла линейка и св.Р. придружил тъжителя до Спешния център, където установили, че той има три разкъсно-контузни рани - на главата, на тила и горната устна, както и мозъчно сътресение .раните били обработени и тъжителят бил насочен за консултация към хирург и невролог.

3

Подсъдимият след инцидента също потърсил помощ в ЦСМП – Д., където бил прегледан и при прегледа е установено наранявания в областта на лицето, главата и тялото – охлузване в теменната част на главата, кръвонасядания в областта на челото и клепача на лявото око, контузия на гръдния кош и охлузване на лява предмишница.

СМЕ установява вида и механизма на причинените увреждания на тъжителя. Той е получил три разкъсно-контузни рани - на главата, на тила и горната устна, както и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието-зашеметяване, замъгленост.

Механизмът на причиняването им е удари с или върху тъпи твърди предмети, съответстващи на удар с пръчка, причинила раната в лява слепоочна област; удар с такъв или удар в такъв предмет/елемент от ограда/ , а уврежданията по лицето – от удар с юмрук или глава, като мозъчното сътресение е в резултат на ударите по главата.

Уврежданията на подсъдимия също са посочени в СМЕ и се дължат на удари от или в тъпи твърди предмети- удари с юмрук, части от брадва или метален предмет, а някои от кръвонасяданията на предмишницата е възможно да са получени от стискане с ръце.

Районният съд е извършил изчерпателен анализ на доказателствата, въз основа на които е установил фактическата обстановка, като е посочил кои доказателства кредитира и основанието за това в съответствие с чл.305 ал.3 НПК. Настоящият състав споделя извода за цялостно кредитиране показанията на свидетелите Р., М. и В.С.и , С. и Г.Ц. и Р.Ц..

Показанията им са непротиворечиви и взаимно се допълват, както и се подкрепят от заключението на СМЕ за причинените увреждания и механизма на причиняване.

Свидетелите Й. Р./л.60 от делото на ДнРС/ и Г.Ц./л.78-гръб от делото на ДнРС/ са очевидци на инцидента. Св.Р. е съобщил за лично възприетото от него, че подсъдимият е притиснал тъжителя към оградата и го удрял с глава и че след като го е отвел от инцидента, на тъжителя му станало лошо на площада и от главата му текла кръв. А свидетелят Г.Ц. видял подсъдимият и тъжителят да са се хванали за оградата и да се държат един друг“като борци“ и че е видял кръв по лицето на тъжителя, тъй като той е бил с лице към него. Свидетелите С. също установяват, че тъжителят и подсъдимият са се вкопчили един в друг, „дърпаха се нещо“ и при отваряне на вратата от св.В.С. са навлезли в двора, като от главата на тъжителя е текла кръв.

Показанията на св.Д. Ц.а правилно са кредитирани частично само в частите им, в които се подкрепят от кредитираните доказателства, но не защото е съпруга на подсъдимия, а защото в кредитираните им части –времето, мястото и повода за физическата разправа, замахването с дръжката на секирата от тъжителя към подсъдимия и отнемане на секирата от подсъдимия и предаването й от нея на св.Г.Ц. – показанията й се подкрепят от останалите кредитирани доказателства. В останалата им част показанията на св.Ц.а не са кредитирани поради опровергаването им от кредитираните доказателства.

Настоящият състав споделя изцяло анализа на ДнРС на обяснението на подсъдимия и частичното му възприемане като годно доказателство в частта му относно отнемането на секирата, притискане до оградата на съседите, като е държал тъжителя за ръцете. Заявеното 4 от подсъдимия, че не е удрял тъжителя се опровергава както от кредитираните гласни доказателства, така и от заключението на СМЕ за причинените телесни увреждания на тъжителя и механизма на причиняването им, така и от констатираните у подсъдимия увреждания.

При така установеното І- инстанционният съд е приел за доказано от обективна и субективна страна на частното обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 НК. От обективна страна съдът е приел, че на тъжителя са причинени три разкъсно-контузни рани - на главата, на тила и горната устна, както и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието-зашеметяване, замъгленост. Механизмът на причиняването им е удари с или върху тъпи твърди предмети, съответстващи на удар с пръчка, причинила раната в лява слепоочна област; удар с такъв или удар в такъв предмет/елемент от ограда/ , а уврежданията по лицето – от удар с юмрук или глава, като мозъчното сътресение е в резултат на ударите по главата.