Решение № 122 от 09.05.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. гр. Добрич, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. МарГ.а Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500147 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от „Енерго - Про Продажби“, ЕИК 103533691, гр. Варна район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, чрез упълномощен юрисконсулт Я. Н., въззивна жалба вх.

№ 1233 от 18.01.2024г. по регистратурата на Районен съд – Добрич срещу решение № 1003/28.12.2023г. по гр.дело № 3703/2022г. по описа на Районен съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените от въззивника против С. Д.

М. /Ц./ ЕГН **********, гр. Д., искове за установяване съществуването на следните вземания на въззивника, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3192/2022г. по описа на Районен съд – Добрич: сумата в размер на 309,96 лв., представляваща главница за ел. енергия по фактури, издадени в периода 22.12.2021г. - 23.02.2022г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 21,92 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 21.10.2022г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът счита, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Намира извода, че ответницата не е била клиент на „Енерго - Про Продажби“ АД по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общите условия и Закона за енергетиката за необоснован от събраните по делото доказателства, които подлага на анализ. Изисканата по делото от Община Добрич справка установила, че до 18.01.2022г. общинският 1 имот е бил обитаван именно от С. Д., която през процесния период се явявала клиент на дружеството по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и като такъв дължала плащане на претендираните суми по силата на Общите условия и правилата на чл. 183 от ЗЗД. По делото действително не било представено заявление от клиента за продажба на ел.енергия по причина, че то не се съхранявало от въззивника, но обстоятелствата, че в неговата система били въведени личните данни (ЕГН, имена) на ответницата и било отразено, че имотът е общинска собственост, логично водели до извод, че клиентът е подал заявление, ведно с разрешение от Община Добрич – иначе доставчикът не би могъл да се сдобие с тези данни сам, както и не би имал основание да прехвърли партидата на електроснабдения имот, заведен с абонатен номер 0100321021 по правилата на Общите условия. Настоява за отменя на решението, уважаване на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции.

Особеният представител на въззиваемата адвокат Л. В. в писмен отговор намира жалбата за неоснователна и настоява решението да бъде потвърдено като законосъобразно постановено въз основа събраните по делото доказателства, като поддържа наведените в първата инстанция възражения и доводи.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Постановеното неизгодно за „Енерго - Про Продажби“ АД решение му е връчено на дата 11.01.2024г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването, е упражнила надлежно в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК – на 16.01.2024г. (дата на предаване на куриер). Жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При дължимата служебно проверка на обжалваното решение по чл. 269, ал. 1 от ГПК за валидност и допустимост въззивният съд констатира, че решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявени допустими искове.

По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата оплаквания и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Производството по гр.д.№ 3703/2022г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по повод искова молба на „Енерго - Про Продажби“ АД, с която против С. Д. М. /Ц./ са предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 3 и ал. 1, т. 2 от ГПК искове за установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3192/2022г.:

309,96 лв. - неплатена цена на ел. енергия по фактури, издадени в периода 22.12.2021г. - 23.02.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; 21,92 лв. - сбор от обезщетения за забава върху главницата по всяка от фактурите падежа й до 2

21.10.2022г.

В исковата молба ищецът е изложил следните обосноваващи исковете обстоятелства: С. Д. М./Ц./ е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД с клиентски номер кл. №: ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер 0100321021, находящ се на адрес гр.

Д.. Отношението между страните е регламентирано от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД. Ответницата не е изпълнила задължението си да плати цената на доставените й услуги, съгласно съставени в периода 22.12.2021г. 23.02.2022г. фактури на обща стойност

309,96 лева

(ФП***/22.12.2021г. с падеж 17.01.2022г. на стойност 69,05 лв. за период 09.11.2021г. - 09.12.2021г; ФП***/24.01.2022г. с падеж 15.02.2022г. на стойност 240,41лв. за период 10.12.2021г. - 09.01.2022г.;

ФПОЗ19659237/23.02.2022г. с падеж 15.03.2022г. на стойност 0,49 лв. за период 10.01.2022г. -08.02.2022г.), а поради неизпълнението на паричните задължения в срок дължала и обезщетение за забава в общ размер 21,92 лв. за период от падежа на всяко отделно задължение по фактурите до 21.10.2022г.

След подадено заявление, издадена на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по указанието на заповедния съд ищецът предявил исковете за съдебно установяване на вземанията си.

Ответницата е била представлявана от особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В писмения отговор назначеният от съда адвокат е възразил относно пасивната материално-правна легитимация на ответницата като страна по облигационното правоотношение, тъй като по делото нямало доказателства между страните да е възникнала валидна облигационна връзка - нямало данни ответницата по спора да е собственик или ползвател на имота, присъединен към електро-разпределителната мрежа, който ползва електрическа енергия за домакинството си и закупува същата от ищеца. Оспорил е също точното и коректно измерване и отразяване на действително потребената електрическа енергия. Оспорил е съдържанието и датата на представените с исковата молба документи.

Установява се от приложеното по делото ч.гр.д.№ 3192/2022г., че същото е образувано по повод заявление на "Енерго - Про Продажби" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Д. Ц. за сума от 309,96 лв. – стойност на ел.енергия, потребена в обект с абонатен номер 0100321021, находящ се в гр. Д., по фактури, издадени в периода 22.12.2021г.

– 23.02.2022г. (описани подробно с номер, дата на издаване, падеж, отчетен период, стойност) и за сума от 21,92 лв. – сбор от мораторни обезщетения (описани също поотделно с начална дата – падеж, крайна дата и размер).

Съдът е извършил служебно справка в НБД, от която се е установило, че фамилното име на длъжника е М.. Заявлението е уважено и е издадена заповед № 1396 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.11.2022г. за заявените суми и разноски в размер на 75 лв. (25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение). Съобщението до длъжника 3 за издадената заповед за изпълнение е връчено по реда на чл. 47, ал. 1, изр. последно от ГПК, а справката в регистъра на трудовите договори не е показала наличие на такъв, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е дал на заявителя указание да предяви исковете по чл. 415, ал. 3 от ГПК в едномесечен срок. Съобщението е връчено на заявителя на 01.12.2022г. и той в срок е подал искова молба с вх.№ 22417/21.12.2022г.

Исковете, предмет на въззивното производство, са предявени своевременно и предметът им е идентичен с предмета на заявлението по чл. 410 от ГПК. В този смисъл обжалваното решение е допустимо. С него исковете са отхвърлени по съображения, че ищецът не е провел дължимото пълно доказване, че към датата на начисляване на задълженията по процесните фактури между „Енерго Про - Продажи“ АД и С. М. е имало договорно отношение за доставка на електроенергия за обекта на потребление, тъй като не са представени доказателства собственикът на електроснабдения имот Община Добрич, да е дала съгласие в необходимата форма пред енергоснабдителното дружество за възникване на облигационно задължение между наемателя и снабдителя.

С приетото в първоинстанционното производство заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, по делото е установено, че през процесния период измерването на потребяваната в обекта електроенергия се е извършвало посредством еднофазен статичен електромер AMS В1В с ид. № 1127011703758453, произведен през 2017г. и с нужната оценка за съответствие, подлежащ на първа последваща периодична проверка през 2023г.; предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи, с до четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време, с визуализирани показания течно-кристален дисплей; монтиран в табло тип ГРТ в общите части на входа. След СТИ е установен свързан еднополюсен автоматичен прекъсвач с номинален ток 63 А. Във всички издадени в периода 22.12.2021г. - 23.02.2022г. фактури на обща стойност 309,96 лв. количествата електрическа енергия са получени като разлика между стари и нови показания на СТИ по два тарифни регистъра за съответния период; стойността е получена като количествата отчетена електроенергия са умножени по съответните продажни цени по две тарифни зони НН за битови потребители и цените на компонентите пренос, достъп, с начислен ДДС 20%. Количествата ел. енергия са в резултат от редовни отчети, не е извършвана корекция на измерените количества и те са съответни в справката за консумирана ел. енергия за обект на потребление с аб. № 0100321021 и в процесиите фактури. Поддържаното и във въззивното производство възражение на ответницата, че количеството ел.енергия не е реално доставено, не е редовно и точно измерено, предвид констатациите на вещото лице, не е основателно. Следователно доказано е от ищеца, че в обекта за процесния период е доставена електрическа енергия на обща стойност 309,96 лв., която не е заплатена.

При наличното оспорване от страна на ответницата по делото, в тежест 4 на ищеца е да докаже, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия за обекта в гр. Д., с посочения абонатен номер 0100321021. Твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия има своята правна регламентация в разпоредбите на Закона за енергетиката. Няма спор по делото, че обектът е присъединен към електропреносната мрежа и е собственост на Община град Добрич (така и справка № 858951/06.07.2023г. чрез отдалечен достъп по данни за имот в СлВп – Добрич, според която на 25.10.2006г. е вписан акт за общинска частна собственост). Твърдението на ищеца е, че ответницата е клиент по договора с дружеството, тъй като през процесния период е обитавала общинския жилищен имот като наемател и е потребявала за битови нужди доставяната ел.енергия; записана е като титуляр на партидата въз основа надлежно представени документи от нея и от Община Добрич, които обаче не се съхраняват при ищеца поради изминалия значителен период от време.

Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди на крайни клиенти е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно, при държавно регулирани цени и публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, са подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови нужди ( така чл. 92, чл. 94а вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 вр. чл. 98а от ЗЕ вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ).