Протокол № 546 от 29.10.2020, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

Номер 546

Окръжен съд – Варна

29.10.2020 г.

Град Варна

III състав

На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100501986 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:16 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призован, не се явява представител.

Съдът докладва Писмено становище вх. № 22633/22.10.2020 г., с което юрисконсулт Б. Й. е заявила, че няма да се яви в с.з. поради служебна ангажираност и изразява становище по жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 300 лв.

Въззиваемата страна Д. В. Д. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение № 2208 от 06.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17468 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, ХХI -ти състав, с което е осъдена ОД на МВР Варна да заплати на Д.

В. Д. сумата от 1477,16 (хиляда четиристотин седемдесет и седем лева точка шестнадесет) лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен 1 извънреден труд за периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда -24.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 186,79 (сто осемдесет и шест лева и 79 ст.) лева – мораторна лихва за периода 01.01.2017г.-24.10.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД. сумата от сумата от 346,47 (триста четиридесет и шест лева и 47 ст.) лева, възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 309,08 (триста и девет лева и 8 ст.) лева, от които 109,08 лева съставляваща дължима по делото държавна такса, като и сумата от 200 лева съдебно – деловодни разноски заплатени от бюджета на съда, както и сумата от 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.

Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд при работа на смени се отчита по специален ред, което прави недопустима аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.

Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР.

2

Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.

Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.

В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни възражения, основани на твърдения за приложимите материално правни норми и тяхното приложение според правилата за прилагане, определени в ЗНА.

Страните не са направили доказателствени искания.

АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Т.: Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

3

Подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана. Подробни съображения съм изложил в отговора на въззивната жалба. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.

Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.19 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4