Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4263 от 03.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1483/2024
Вид
Определение № 4263
Подписан
03.10.2024
В сила
23.10.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4263 гр. Варна, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501483 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство e по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от Правилник за вписванията.

Образувано е по частна жалба вх. № 21325/22.07.2024 г. по рег. на СлВП-Варна, подадена от К. Г. М. от с. Тополи, общ. Варна чрез процесуален представител, срещу Определение № 146/08.07.2024 год. на Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е постановен отказ по заявлението с вх. рег. № 21325/08.07.2024 год. по описа на СлВп – Варна за вписване на Решение № 1230/02.06.2006 год. по гр. дело № 2465/2005 год. на РС-Варна и на протокол за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 2465/2005 год. по описа на РС-Варна, влязъл в сила на 16.11.2007 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението, с което е постановен отказ по заявлението с вх. № 21325/08.07.2024 год. по описа на СлВп – Варна, е неправилно и незаконосъобразно, като се настоява за отмяната му.

Твърди се, че публичните задължения към държавата на съделителите Свилен Димитров Г. и Петя Димитрова Г. – съдоговорители по съдебната спогодба, чието вписване е поискано, са нововъзникнали и са неотносими към датата на влизането в сила на решението по допускането на делбата и към датата на влизането в сила на определението, с което е одобрена съдебната спогодба.

Твърди се също, че неправилно е прието, че договорът от 13.06.2024 год. с нот. заверени подписи на съдоговорителите, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в спогодбата за делба по гр. дело № 2465/2005 год. по описа на РС-Варна, сключен между съделителите, сключили и договора за спогодба, одобрен с протоколното определение от 08.11.2007 год. по гр. дело № 2465/2005 год. по описа на РС-Варна, е акт, който не подлежи на вписване, тъй като редът за поправка на очевидна фактическа грешка, 1 допусната в договора за съдебна спогодба, е по чл. 247 ГПК. Навежда, че съгласно ППВС № 7/73, съдебната спогодба не е съдебен акт, поради което и правилата на чл. 247, 250 и 251 ГПК спрямо нея са неприложими.

Отправено е искане за отмяна на Определението № 146/08.07.2024 год. на Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е постановен отказ по заявлението с вх. рег. № 21325/08.07.2024 год. по описа на СлВп – Варна и за връщане на преписката на СлВп-Варна с указания за вписване на Решение № 1230/02.06.2006 год. по гр. дело № 2465/2005 год. на РС-Варна и на протокол за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 2465/2005 год. по описа на РС-Варна, влязъл в сила на 16.11.2007 год., както и на договора за поправка на очевидна фактическа грешка с нот. заверени подписи, с рег. № 6116/13.06.2024 год. на нотариус Орлин Стефанов с рег. № 196, с район на действие района на Районен съд – Варна, относно ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Тополи, общ. Варна, съставляващ УПИ (парцел) VII-569, кв. 32 по ПУП на селото, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 41, 12 кв. м. и пристройка към сградата със застроена площ от 27, 84 кв. м.

Съдът съобрази следното:

Жалбата е подадена в срок (съгласно Определението № 522/29.08.2024 год. по в. ч. гр. дело № 397/2024 год. на Варненския апелативен съд), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията при СлВп-Варна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

От приложените към делото доказателства се установява, че на 08.07.2024 год. жалбоподателката К. Г. М. от с. Тополи, общ. Варна е подала в Службата по вписванията – Варна заявление с вх. № 21325/080.7.2024 год. за вписване на Решение № 1230/02.06.2006 год. по гр. дело № 2465/2005 год. на РС-Варна и на протокол за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 2465/2005 год. по описа на РС-Варна, влязъл в сила на 16.11.2007 год.

Към заявлението са приложени следните документи: 2 броя екземпляри от Решение № 1230/02.06.2006 год. по гр. дело № 2465/2005 год. на РС-Варна; протокол от проведено на дата 08.11.2007 год. съдебно заседание за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 2465/2005 год. по описа на РСВарна, влязъл в сила на 16.11.2007 год., според която съдебна спогодба се поставя в дял и индивидуална собственост на съделителката К. Г. М. недвижим имот – дворно място с площ от 426 кв. м., представляващо УПИ VII-567, кв. 32 по ПУП на с. Тополи, общ. Варна, ведно с построените в него жилищна сграда и пристройка, срещу задължението й да заплати парично уравнение към останалите съсобственици (съделители); скица на имота; договор с нот. заверени подписи, с рег. № 6116/13.06.2024 год. на нотариус Орлин Стефанов с рег. № 196, с район на действие района на Районен съд – Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в съдебната спогодба – делба относно индивидуализацията на поземления имот; доказателства за внесена такса за вписване.

2

С Определение № 146/08.07.2024 год. Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна, е постановил отказ по заявлението с вх. рег. № 21325/08.07.2024 год. по описа на СлВп – Варна. Мотивирал се е, че след извършена по електронен път, на основание чл. 264, ал. 1 ДОПК проверка в НАП, е установил, че двама от съдоговорителите по съдебната спогодба – делба Свилен Димитров Г. и Петя Димитрова Г. имат непогасени публични задължения, а срещу Петя Димитрова Г. е налице и висящо изпълнително производство при публичен изпълнител в НАП. Приел е още, че договорът с нот. заверени подписи, с рег. № 6116/13.06.2024 год. на нотариус Орлин Стефанов с рег. № 196, с район на действие района на Районен съд – Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в съдебната спогодба – делба, не е акт, подлежащ на вписване, тъй като редът за поправка на очевидна фактическа грешка бил уреден в чл. 247 ГПК. Прието е още, че е налице несъответствие между заявлението за вписване, в което имотът е описан като УПИ VII-569, кв. 32 по ПУП на с. Тополи, общ. Варна, а в Протокола за одобряването на съдебната спогодба – делба поставеният в дял на съделителката К. Г. М. делбен имот е описан като УПИ VII-567, кв. 32 по ПУП на с. Тополи, общ. Варна.

При така установеното настоящият състав намира, че определението за отказ е правилно.

Съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК, в редакцията на нормата ДВ, бр. 36/2024 год., в сила от 03.05.2024 год., прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация п о Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Според ал. 4 на чл. 264 ДОПК, когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

В случая е установено, че двама от съдоговорителите – съделители по договора за съдебна спогодба, чието вписване е заявено, имат непогасени публични задължения. Липсват доказателства да са изпълнени и условията на чл. 264, ал. 4 от ДОПК, при чиято наличност законът допуска извършване на действията по вписване на подлежащ на вписване в СлВп акт – длъжниците прехвърлители Свилен Димитров Г. и Петя Димитрова Г. да са декларирали писмено, че са съгласни публичните им задължения да се погасяват от сумата 3 срещу прехвърлянето на притежаваните от тях ид. части от собствеността върху делбения имот, предмет на съдебната спогодба и че купувачът К. Г. М., в чийто дял е поставен имотът, е внесла дължимата сума в съответния бюджет.

Само това е достатъчно за да се откаже вписване в СлВп на заявения за вписване акт.

Доводите на жалбоподателката, че публичните задължения на съделителите Свилен Димитров Г. и Петя Димитрова Г. – съдоговорители по съдебната спогодба, чието вписване е поискано, са нововъзникнали и са неотносими към датата на влизането в сила на решението по допускането на делбата и към датата на влизането в сила на определението, с което е одобрена съдебната спогодба, настоящият състав счита за неоснователни. От значение за приложението на разпоредбите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 от ГПК е моментът на подаването на заявлението за вписване в СлВп на подлежащия на вписване акт, към който момент, съобразно усатновеното по – горе, прехвърлителите имат непогасени публични задължения. Ирелевантно за приложението на нормите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК е кога подлежащият на вписване акт е влязал в сила, както и кога са възникнали публичните задължения на прехвърлителите.

Настоящият състав не споделя изводите на съдията по вписванията, че договорът с нот. заверени подписи, с рег. № 6116/13.06.2024 год. на нотариус Орлин Стефанов с рег. № 196, с район на действие района на Районен съд – Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в съдебната спогодба – делба, не е акт, подлежащ на вписване, тъй като редът за поправка на очевидна фактическа грешка бил уреден в чл. 247 ГПК. Съдебната спогодба, постигната от съделителите в производството за делба, както и спогодбата в исковото /съдебно/ производство, представлява двустранен договор. Определението на съда, с което спогодбата се одобрява, няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер; не подлежи на обжалване пред по-горен съд, на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, на допълване по реда на чл. 250 ГПК, а допуснатите в нея очевидни фактически грешки не подлежат на поправка по реда на чл. 247 ГПК. Съдебната спогодба е подчинена на режима на договорите, следователно подлежи на поправяне или изменение по реда на чл. 20а ЗЗД по взаимно съгласие на страните.

Установената в чл. 35, ал. 1 ЗС форма за валидност на договорите за доброволна делба на недвижими имоти е писмена с нотариална заверка на подписите. В случая съгласието на страните за изменение (поправка) на договора за делба е облечено в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС писмена форма с нотариално заверени подписи на спогодилите се съделители и удовлетворява изискванията на закона.

По изложените съображения съдът намира, че постановеният от съдията по вписванията при СлВп-Варна отказ като краен резултат е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 21325/22.07.2024 г. по рег. на СлВп-Варна, подадена от К. Г. М. от с. Тополи, общ. Варна чрез процесуален представител, срещу Определение № 146/08.07.2024 год. на Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна, с което е постановен отказ по заявлението с вх. рег. № 21325/08.07.2024 год. по описа на СлВп – Варна за вписване на Решение № 1230/02.06.2006 год. по гр. дело № 2465/2005 год. на РС-Варна и на протокол за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 2465/2005 год. по описа на РС-Варна, влязъл в сила на 16.11.2007 год.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.