Решение № 6888 от 13.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6888 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100509372 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20091659/23.05.2023 г. по гр.д. № 18216/2020 г. на СРС, 68 състав, съдът е уважил отчасти предявения от К. Т. К. срещу ЗД „Б.И.” АД частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, като е осъдил ЗД „Б.И.” АД да заплати на К. Т. К. сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца К. Т. К. неимуществени вреди (болки и страдания) от травматични увреждания и стрес, причинени в резултат на осъщественото на 19.10.2016 г. ПТП на главен път II-84, километър 22+100м в местността „Свинарника”, общ. Велинград, в посока град Велинград – село Варвара, причинено от водача на автомобил „БМВ 318И”, рег. № РА **** АН – В.Й.К., застрахован по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите от ЗД „Б.И.” АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 19.10.2016 г. до окончателното плащане. Със същото решение СРС е отхвърлил частичния осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за горницата над 2000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗА първоинстанционният съд е осъдил ответника ЗД „Б.И.” АД да заплати на адв. П. С. възнаграждение в размер на 186 лева, като е отхвърлил молбата на адв. С. за горницата над 186 лева до пълния претендиран размер от 4650 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК СРС е осъдил К. Т. К. да заплати на ЗД „Б.И.” АД сумата от 664 лева – разноски за първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК първоинстанционният съд е осъдил ЗД „Б.И.” АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт 80 лева – държавна такса за уважената част от иска и 196 лева – възнаграждение на вещото лице, пропорционално на 1 уважената част от иска.

С Определение № 20097624/17.07.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на адв. П. С. за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 1314 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца К. Т. К.. В жалбата се сочи, че СРС правилно е установил настъпването на всички предпоставки за реализиране на отговорността на застрахователя ответник. Излагат се съображения, че въпреки това първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е занижил необосновано дължимото обезщетение за търпените от жалбоподателя неимуществени вреди. Поддържа се, че СРС не е извършил анализ на установените факти и значението им за определянето на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Твърди се, че осъществената от първоинстанционния съд преценка е формална и не отговаря на принципа на справедливостта. Твърди се, че макар причинените телесни увреждания да не са се отличавали с особена тежест, то жалбоподателят е преживял голяма психическа травма, която неоснователно е игнорирана от страна на първоинстанционния съд. Поддържа се, че жалбоподателят дълго време след инцидента не е могъл да шофира, получавал е паник атаки, повече от година е посещавал психолог, с трудност е изпълнявал служебните си задължения, станал е затворен, раздразнителен и не контактувал с приятелите си. Във връзка с това се поддържа, че СРС се е отклонил от задължителната практика на ВС и ВКС и е подценил интензитета на търпените от жалбоподателя болки и страдания. Заявява се, че при определяне на дължимото обезщетение СРС не е съобразил съдебната практика по сходни казуси, както и обществено-икономическите условия на живот в страната.

Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната част и присъждане на още 8000 лева до пълния размер на частично предявената претенция от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 19.10.2016 г., до окончателното изплащане. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемият – ответникът ЗД „Б.И.“ АД, оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че по делото не е установено по категоричен начин колко време са продължили описваните болки и страдания и с каква интензивност са били те. Заявява, че единственото доказателство за получени травми от ПТП е представеното по делото СМУ № 310/2016 г., издадено от УМБАЛ „Александровска”, като нито в констативния протокол за ПТП, нито в постановената осъдителна присъда е посочено въззивникът К. Т. К. да е пострадал от ПТП.

Поддържа, че по делото няма никакви доказателства, че въззивникът е посещавал психолог и са настъпили трайни негативни последици за психиката му. Поддържа, че доказаната травма не обуславя присъждане на обезщетение в претендирания размер, като определеното от СРС обезщетение от 2000 лева е справедливо и адекватно за случая. Предвид изложеното моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото.

Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е постъпила частна жалба от адв. П. С.. В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и необосновано. Твърди се, че в случая възнаграждението за първата инстанция следва да се изчисли съобразно с размера на присъденото обезщетение, като се отчете и броят на проведените открити съдебни заседания. Претендира се, че на основание чл. 7, ал.

2, т. 4 НМРАВ се дължат 500 лева за адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 7, ал. 9 НМРАВ, заради големия брой открити съдебни заседания пред СРС, се дължат още 1000 лева. Въпреки това СРС неправилно присъдил само 186 лева за осъщественото процесуално представителство. Предвид изложеното се иска отмяна на 2 обжалваното определение и присъждане на допълнително възнаграждение от 1314 лева.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ЗД „Б.И.” АД, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че по делото няма представени доказателства, че К. Т. К. е материално затруднено лице. Твърди се, че случаят не се отличава с правна или фактическа сложност.

Предвид това се моли въззивният съд да потвърди обжалваното определение на СРС.

По въззивната жалба на К. Т. К.:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната отхвърлителна част.

Софийски районен съд е сезиран с искова молба от К. Т. К., с която против ЗД „Б.И.” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.

За уважаване на иска по чл. 432 КЗ увреденото лице ищец следва да докаже пълно и главно следните обстоятелства: 1/ наличие на договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 2/ настъпване през периода на застрахователното покритие на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования от ответната страна водач, за което ответната страна носи застрахователния риск; 3/ вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По делото е представена влязла в сила осъдителна присъда № 20/21.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 164/2017 г. на ОС-Пазарджик, от която е видно, че водачът В.Й.К. е осъден за причиненото на 19.10.2016 г. ПТП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на И.Г.С. и средна телесна повреда на Г.Т.С.. ПТП е настъпило на п ъ т II-84, километър 22+100 м, в местността „Свинарника”, землището на община Велинград, и в него са участвали лек автомобил „БМВ 318И”, рег. № РА****АН, управляван от В.Й.К., и товарен автомобил „Форд Транзит Т 350”, рег. № СА****РС, управляван от ищеца (настоящ ввъзивник) К. Т. К..

На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда, независимо дали е осъдителна или оправдателна, е задължителна за съда, разглеждащ

3 гражданскоправните последици от конкретното деяние, по отношение на това дали е извършено или не деянието, противоправно ли е то и извършено ли е виновно от дееца. Тоест в случая съдът е длъжен да приеме, че процесното ПТП е причинено виновно и противоправно тъкмо от лицето Велантин Костандовски, управлявал лек автомобил „БМВ 318И”, рег. № РА****АН.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП със ЗД „Б.И.” АД е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за водача на лек автомобил „БМВ 318И”, рег. № РА****АН.

След като в срока на застрахователното покритие по договора за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите е настъпило на 19.10.2016 г. ПТП по вина на застрахования водач, то това ПТП представлява застрахователно събитие, за което на основание чл. 493 КЗ застрахователят ЗД „Б.И.” АД отговаря за вредите, причинени на третите лица.

Въззивният съд намира, че са необосновани изложените в отговора на въззивната жалба възражения, че ищецът (настоящ въззивник) не е пострадал от процесното ПТП. Правилно СРС е констатирал, че причинените телесни увреждания по ищеца (настоящ въззивник) К. Т. К., изразяващи се в наранявания в областта на мищницата, гръдния кош, десния хълбок, се установяват от представеното по делото медицинско удостоверение, както и от свидетелските показания на А.Н..

Съгласно Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 310/2016 г. от лекар при Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска” на 08.11.2016 г. К. Т. К. е прегледан и са установени следи от охлузвания по външно-странична повърхност на дясна мишница и горния край на десния хълбок, както и кръвонасядания по предна страна на гръдния кош, които увреждания са резултат от действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети.

Лекарят е заключил, че описаните увреждания биха могли да настъпят в резултат от ПТП, в което К. Т. К. е участвал на 19.10.2016 г.

По данни от свид. А.Н. в деня на инцидента ищецът (настоящ въззивник) се прибрал около 11.30-12.00 вечерта и изглеждал зле, като имал охлузвания в дясната страна на гръдния кош, по бедрото, болели го главата, гърбът и вратът. Болките продължили около седмица, през което време К. Т. К. лежал у дома си. Чувствал се зле, но се върнал на работа. Показанията на свидетелката правилно са приети от първоинстанционния съд за достоверени, доколкото са еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и не се разколебават от други доказателства, събрани по делото.

Всъщност гласните доказателства кореспондират с установеното при прегледа на ищеца (настоящ въззивник) на 08.11.2016 г. в УМБАЛ „Александровска”.