Решение № 1727 от 16.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1727 гр. Русе, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520101226 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от “Водоснабдяване и Канализация” ООД с ЕИК: 827184123, със седалище и адрес на управление гр.Русе, срещу А. Р. Г. с ЕГН:********** от гр.Русе.

В молбата се излага, че ответникът е клиент и потребител на В и К услуга, предоставяна от ищцовото дружество с абонатен N:2205064 и партида N:13101 за имот, находящ се в гр. Русе, ул.“М.“ N:4.

Твърди се, че с ответника са в договорни отношения, регламентирани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ООД Русе, като ищецът доставя питейна вода на ответника. Последният не е заплатил изразходената и отчетена от водомера му питейна вода за периода от 20.08.2021г. до 14.09.2023г. на обща стойност 734,86 лева, както и лихва за забава на плащането в размер на 91,43 лева за периода от 01.11.2021г.. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда – 22.11.2023г. След отправена покана и в предоставения срок сумата не е била платена.

В заповедно производство по чл. 410 от ГПК, образувано на 31.05.2023г.

1 била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца. По указания на заповедния съд ищцовото дружество предявило иск срещу ответника в указания срок.

Моли съда да признае за установено по отношение на страните по делото, че ответникът дължи на ищеца претендираните сума в размер 734,86 лева, както и лихва за забава на плащането в размер на 91,43 лева за периода от 01.11.2021г.. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда – 22.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се разноски по производството по чл. 410 от ГПК, ведно с разноските по настоящото дело.

В срока по чл.131 от ГПК ответн икт, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който развива съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори за това, че страните по делото са обвързани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ООД Русе, както и за това, че ищецът като ВиК оператор е предоставял на ответника в качеството му на потребител по смисъла на чл.2,т.1, пр.2 от Общите условия питейна вода в собствения му имот в гр.Русе.

От представената по делото счетоводна справка-извлечение и дубликати на издадени за абоната фактури се установява, че ответникът в имота е консумирал питейна вода, като за периода от 20.08.2021г. до 14.09.2023г. на обща стойност 734,86 лева. Ответникът е собственик на имота.

Ищецът на 22.11.2023г. е подал до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, като въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д. № 6119/2023г. по описа на Русенски районен съд, по което съдът е издал Заповед №3045/23.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 734,86 лева главница, както и лихва за забава на плащането в размер на 91,43 лева за периода от 31.10.2021г.. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в 2 съда – 21.11.2023г., както и разноски по делото в общ размер на 49,00 лева.

От приетото заключение на вещото лице по ССчЕ се установява, че съгласно нормативните разпоредби при повреден водомер след изтичане на срока на предписанието и след неизпълнение на предписанието ВиК операторът трябва начислява месечно количество за изразходена питейна вода в размер на 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Вещото лице установява, че ответникът е посочил, че в имота живеят 2 човека , следователно ВиК операторът следва да начислява по 10 куб.м вода месечно. За периода 01.10.2021 до 01.10.2023г са издадени данъчни документи за потребление на 218 куб.м, а нормативно следва да са 240 куб.м. Вещото лице установява, че на практика претенцията на дружеството ищец е по-малка от нормативно уредената с 22 куб.м.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена вода и отвеждане на отпадъчни води за периода от 20.08.2021г. до 14.09.2023г. за имот с абонатен N:2205064 и партида N:13101, находящ се в гр.Русе, ул.“М.“ N:4, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение №3045/23.11.2023г. по ч.гр.д. № 6119/2023г. по описа на Русенски районен съд, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.

Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, а ответникът - че е платил сумите по 3 последната в установения двуседмичен срок.

По делото ищецът ангажира доказателства, обсъдени по- горе и доказа своята претенция за дължимата главница по основание и размер, съобразно заявеното в исковата молба и заявлението по чл. 410 от ГПК.

От представените общи условия и на основание чл. 5, т. 6, вр. чл. 33, ал.

2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране. При неплащане на главницата в горепосочения срок, ответникът е изпаднал в забава от този момент по отношение на всяка от издадените фактури, описани в исковата молба.

Посредством направени изчисления и на основание чл.162 от ГПК съдът установи, че претендираната мораторна лихва е основателна в пълен размер.

Страните по делото са обвързани от договорни отношения, регламентирани в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ООД

Русе. По тяхната сила ищецът, в качеството на ВиК оператор предоставя на потребителите ВиК услуги, включително и питейна вода - чл.3, т.1 от Общите условия. Потребителите, каквото качество притежава ответникът, като собственик на недвижимия имот/чл.2, ал.1,т.1, пр.2 от Общите условия/, са длъжни, съгласно чл.6,т.2 от Общите условия да заплащат ползваните ВиК услуги.

По делото не се спори, че ищецът е предоставил на ответника питейна вода в имота му в гр.Русе. Не се спори, че в имота е консумирана питейна вода на стойност, посочена в исковата молба и в справката, представена от ищеца.

Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че предявения главен иск е доказан по своето основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

След като главният иск е уважен следва да бъде уважен и акцесорният иск за лихви за забава. По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД , когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

4

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по настоящото дело в пълния им предявен размер от 1174,00 лева, от които 75,00 лева – д.т. по установителния иск, 49,00 лева такси заповедно производство, 400,00 лева платен депозит за възнаграждение на особен представител, 500,00 лева депозит за вещо лице и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложените съображения, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Водоснабдяване и Канализация” ООД с ЕИК: 827184123, със седалище и адрес на управление гр.Русе, че А. Р. Г. с ЕГН:********** дължи сумата от 734,86 лева, представляваща стойността на консумираната питейна вода за периода от 20.08.2021г. до 14.09.2023г . з а абонатен N:2205064 и партида N:13101 на имот, находящ се в гр.Русе, ул.“М.“ N:4, както и лихва за забава на плащането в размер на 91,43 лева за периода от 31.10.2021г.. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда – 21.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 3045/23.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6119/2023г. по описа на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА А. Р. Г. с ЕГН:********** да заплати на “Водоснабдяване и Канализация” ООД с ЕИК: 827184123, със седалище и адрес на управление гр.Русе, сумата от 1174,00 лева за направените съдебни и деловодни разноски в настоящото исково и заповедното производства.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5