Решение № 6484 от 26.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6484 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100513730 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.07.2023г., постановено по гр. дело № 53699/2021 год. по описа на СРС, ГО, 81 състав, са уважени предявените от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 5 403, 39 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 04.07.2020г., около 20, 30 часа, в гр. Сливен, кв. „Дружба“, на бул. „******* и 508, 82 лева – лихва за забава за периода от 12.10.2020г. до 15.09.2023г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: иска с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за разликата над сумата от 5 403, 39 лева до пълния предявен размер от 10 806, 77 лева и иска с правно основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 508, 82 лева до пълния предявен размер от 669, 42 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда 1 съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи.

Конкретно се поддържа, че съдът неправилно е възприел механизма на ПТП, като не е оценил и анализирал правилно механизма на процесното ПТП, включително и противоправното поведение на водача на МПС марка „Мерцедес“, който не е съобразил интензитета на трафика, пътната маркировка и действията на останалите участници в движението. Той е предприел изпреварване на забранено за това място и е станал единствена причина за реализиране на процесното ПТП. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства.

По делото е подадена въззивна жалба и от ищеца „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са отхвърлени предявените искове. Изложени са доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Поддържа необоснованост на изводите на съда относно приетото за основателно възражение за съпричиняване. Сочи, че от представения протокол за ПТП и влязлото в сила наказателно постановление се установява по несъмнен начин, че единствено водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е извършил нарушения на правилата за движение, като внезапно е предприел движение без да се убеди дали има други водачи на пътя. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свид. П. и въз основа на тях е формирал извод за съпричиняване. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълен размер.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства 2 и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение 3 между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство не се спори между страните, а и е установено въз основа на събраните писмени доказателства, че на 11.06.2020г. между ищеца и Д.Д.Б. бил сключен валиден договор за имуществено застраховане Каско, с обект лек автомобил "Мерцедес Г 500" с рег. № *******, и със срок на застрахователно покритие от 11.06.2020г. до 10.06.2021г. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия /която не се спори, че е била заплатена/.

Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 04.07.2020г., около 20, 30 часа, е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр. Сливен, кв.

„Дружба“, на бул. „*******, с участието на горепосочения застрахован автомобил, управляван от В.Д.П. и лек автомобил "БМВ 320“, с рег. № СТ *******, управляван от Н.К. П.; че застрахователят /ищецът/ е изплатил на извършилия ремонт на процесния лек автомобил сервиз застрахователно обезщетение в размер на 10 706, 81 лева. Не се спори, че за определянето на застрахователното обезщетение ищецът направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева, както и че последният е заплатил и сумата от 84, 96 лева за репатриране на автомобила.

Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил"БМВ 320“, с рег. № СТ *******, действащ към датата на процесното ПТП, който покрива и отговорността на водача Н.К. П..

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и с това от чие противоправно поведение е настъпил 4 вредоносният резултат. Настоящият съдебен състав счита релевираните във въззивните жалби на страните оплаквания за неоснователни по следните съображения:

В практиката на ВКС е прието, че протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.

Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на ПТП. Така даденото общо тълкуване е доразвито в практиката на ВКС с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., в което е разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия вид - дали е издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /констативен протокол за ПТП - при смърт или нараняване на човек и протокол за ПТП при материални щети/ или е съставен без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

В случая по делото е представен протокол за ПТП № 1735934, съставен от служител на ОДМВР-Сливен, след посещение на място и оглед на местопроизшествието, непосредствено след пътния инцидент. Този официален свидетелстващ документ /чл. 179 от ГПК/ е подписан без възражения от участниците в същия – водачите на двата леки автомобила, т.е. съдържа волеизявления и на водача на лек автомобил „БМВ“, който е заявил неизгодни 5 за него факти относно механизма на ПТП. В графа „обстоятелства, причини и условия за ПТП“ длъжностното лице е посочило, че „участник № 1 /водач на лек автомобил „БМВ“/ предприема маневра завой на ляво, като не се е убедил в маневрата. В този момент го изпреварва участник № 2 и се блъскат“. В процесния протокол за ПТП е отразена необходимата информация относно видимите щети по автомобилите, участвали в инцидента; обстоятелствата, причините и условията за настъпване на ПТП и неговия механизъм по данни на участниците в същото, изготвена е и скица на местопроизшествието.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че според представената схема на организацията на движението в района на процесното ПТП, издадена от Община Сливен, платното за движение по ул. ,,Янко Сакьзов" се състои от две ленти за движение, по една за всяка посока, разделени помежду си от единична непрекъсната линия, като в района на кръстовището с ул. ,,Без име", линията преминава в единична прекъсната. В района на процесното ПТП от посоката на движение на двата автомобила не се наблюдават поставени пътни знаци.

Вещото лице е посочило, че процесното ПТП е настъпило на ул. ,,Янко Сакъзов", непосредствено след бл. № 19 в посока от бул. ,,Бургаско шосе" към бул. ,,Георги Данчев", както и че инициалният удар е настъпил в лентата за насрещно движение по посоката на движение на двата автомобила.