Определение № 2579 от 16.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2579 гр. Бургас, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501429 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частна жалба вх.

№3570/23.03.2026г., подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Симеон Дишлев.

Обжалва се разпореждане № 1509 от 17.07.2026г., постановено по ЧГД№808/2026 по описа на Районен съд –Айтос, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Е. В. Е. ЕГН**********. Жалбоподателят намира, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска същото да бъде отменено, а въззивната инстанция да се произнесе по съществото на въпроса. Излага доводи, че задължението на заявителя съгласно чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да приложи договор, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител е въведено за да даде възможност на заповедни съд да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията съдържаща се в само заявление. Излага доводи, че непредставянето на договор за цесия при промяна на облигационното правоотношение, касаещо титуляра на вземането по заема не е нередовност, подлежаща на отстраняване по реда на чл.411,ал.2, т.1 ГПК. Счита, че договорът за цесия е ненужен от гледна точка на целите на посочената норма.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбата е подадена от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частно гражданско дело № 808 по описа за 2026г. на Районен съдАйтос е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от жалбоподателя „АСВ“ ЕАД. Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението /включващи главница в размер на 173.55 евро, договорна лихва 9.82 евро за периода 10.09.2025г. до 09.10.2025г. и мораторна лихва 10.40 евро за периода 11.09.2025г. до 04.07.2026г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, произтичащи от сключен между кредитодателя

„Изи Асет Мениджмънт“ АД и кредитополучателя Е. В. Е. договор за паричен заем №5494429 от 08.07.2025г., обезпечен с договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД сключен от длъжника с „Файненшъл България“ ЕООД.

В частта от заявлението „Обстоятелства, от които произтича вземането“ са изложени обстоятелствата, на които се основава иска именно:

„Изи АсетМениджмънт“ АД и кредитополучателя Е. В. Е. са сключили договор за паричен заем №5494429 от 08.07.2025г за предоставен кредит от 500 лева при уговорена договорна лихва по фиксиран ГЛП от 45.00%, ГПР от 56.50%, със срок на погасяване 3 месеца, платим на 3 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер от 179.32лв.. Съгласно уговореното по чл.4 от договора за потребителски кредит, за обезпечение на кредита, кредитополучателя е сключил договор за гаранция № 5494429 от 08.07.2025 г. с „Файненшъл България“ ЕООД, одобрено от заемодателя дружество – гарант, като последното е станало поръчител по кредитния договор срещу възнаграждение от 137.04лева, платими на 3 вноски, всяка от които по 45.68лв Също така се твърди се, че поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, а последният е прехвърлил вземанията си срещу посочения в заявлението длъжник на заявителя по силата на подписано на 01.04.2026 г.

Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г.

Към заявлението са приложени преписи от договора за паричен заем и погасителн план към него и договора за гаранция, разписка за получена сума. Приложени са още пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.

С разпореждане № 1388 от 07.07.2026г. по ЧГД.№ 808/26г. АРС е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи: как е формирана главницата, включено ли е възнаграждението на гаранта и в какъв размер, на какво основание се претендира мораторната лихва с уточнение дали основанието е договорно или законово, ако е договорно да се посочи конкретна клауза от договора и да се обясни как е формирана претендираната сума от 10.40 лв., да се посочи какви плащания са извършвани по заема и за какви компоненти са разнесениглавница, лихва, възнаграждение за гарант и др., да се представят доказателства за извършената цесия.

Посочени са и последиците от неизпълнение на това задължение – отхвърляне на заявлението. Разпореждането е връчено на заявителя на 22.07.2026г. чрез ЕПЕП. На 14.07.2026г. жалбоподателят е депозирал молба, с която е представил доказателства за довнесена д. такса т.е без да изложи каквито и да било фактически твърдения във връзка с дадените му указания.

2

С разпореждане № 1509 от 17.07.2026г. районният съд е отхвърлил изцяло заявлението поради неизпълнение на дадените указания в срок.

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК проверката на съда, разглеждащ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК включва съответствие на искането с изискванията на чл.410 ГПК /дали искът е подсъден на РС- така чл.410, ал.1, т.1 ГПК, дали заявлението отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК- така чл.410, ал.2 ГПК, дали вземането произтича от договор, сключен с потребител- така чл.410, ал.3 /като в последния случай към заявлението следва да са приложени договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ/.

Задължително съдът следи дали искането /в смисъл претенцията/ е в противоречие със закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 ГПК/, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /чл.411, ал.2, т.3 ГПК/, поради което е необходимо и съдът да извърши преценка и на приложените документи договори, ОУ и т.н. Съобразно посоченото в т.3 от Решение от 30.06.2022г. по дело С-170/21 на СЕС, „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора“.

В частната жалба са изложени доводи само относно договора за цесия. Но частният жалбоподател не е изпълнил нито едно от горните указания, освен че е внесъл дължимата такса. Доколкото заявителят, в разрез със задълженията си по чл.3 ГПК вр. с чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1 т.4 ГПК не е изпълнил дадените му от съда указания в тяхната цялост за съда не е възможно да изпълни посочените по-горе задължения.

Ето защо въззивната инстанция намира, че Районен съд-Айтос е приложил правилно последиците на чл.411, ал.2, т.1 ГПК и е отказал да издаде исканата заповед за изпълнение.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№3570/23.03.2026г., подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Симеон Дишлев, против разпореждане № 1509 от 17.07.2026г., постановено по ЧГД№808/2026 по описа на Районен съд –Айтос, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за 3 издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Е. В. Е. с ЕГН ********** за следните суми: главница в размер на 173.55 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва от 9.92 евро за периода 10.09.2025 – 09.10.2026г., мораторна лихва от 10.40 евро за периода 11.09.2025-04.07.2026г., произтичащи от сключен между кредитодателя „Изи АсетМениджмънт“ АД и кредитополучателя Е. В. Е. договор за паричен заем №5494429 от 08.07.2025г, обезпечен с договор за гаранция №5494429 от 08.07.2025г с „Файненшъл България“ ЕООД сключен от длъжника с „Файненшъл България“ ЕООД, по което е образувано ЧГД.№ 808/2026г. по описа на РС-Айтос.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4