Решение № 228 от 06.10.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Перник, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500319 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на РРС № 2102/08.04.2025 г., подадена от Н. Й. П. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Н. Р. от БАК срещу решение № 93/21.03.2025 г., постановено по гр. дело № 1332/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е признато за установено по предявените искове от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК:203670940 срещу Н. Й. П., че ответникът дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1007/2024 г. на Районен съд - Радомир, а именно: 1 368.38 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (кредитор) и Н. Й. П. (кредитополучател), като вземането е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на приложение № 1 от 02.02.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г.; 72.71 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.01.2022 г. до 21.03.2022 г. (падеж на последна погасителна вноска); 191.29 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана 1 лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законната лихва за забава върху главницата, от датата на входиране на заявлението по чл.

410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението; а така също и Н. Й. П. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 172.09 лв. – направени разноски по настоящото производство и сумата от 82.65 лв. – направени разноски по заповедното производство (ч. гр. д. № 718/2023 г. на РС- Радомир).

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно по съображения за недействителност на процесния договор за кредит, при което потребителят дължал само чистата му стойност във връзка с чл. 23 ЗПК, която обаче била погасена.

Поради това моли окръжния съд да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрисконсулт Б. Д. е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните редовно призоваване не са явили и не са изпратили представител. Жалбоподателят Н. Й. П. е представил писмено становище, с което поддържа въззивната си жалба и претендира присъждане на разноски. От своя страна, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД също е подало писмено становище, с което поддържа отговора си на въззивната жалба, с който я оспорва и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, претендирано като разноски по делото.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за основателна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Радомир е образувано по искова молба вх. на РРС № 5774/20.11.2024 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Н. Й. П., с която са предявени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1007/2024 г. на Районен съд - Радомир, а именно: 1 368.38 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (кредитор) и Н. Й. П. (кредитополучател), като вземането е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на приложение № 1 от 02.02.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г.; 72.71 лв., представляваща договорна лихва 2 за периода от 28.01.2022 г. до 21.03.2022 г. (падеж на последна погасителна вноска); 191.29 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда;, като за периода 13.03.2020 г. 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законната лихва за забава върху главницата, от датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 02.02.2024 г. било подписано приложение 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Файненшъл България“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Към исковата молба е приложено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-Ф/*** от дата 15.02.2024 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, като ищецът моли съда да го приеме и връчи на ответника.

Също така се твърди, че на *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (кредитодател) и Н. Й. П. (кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит с № ***, съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължавал при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

Между „Файненшъл България“ ЕООД и Н. Й. П. бил сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С оглед на изложеното, за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника Н. Й. П. като заемател по договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 1007/2024 г. по описа на Районен съд - Радомир, издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение, в резултат на което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен интерес да предяви настоящия положителен установителен иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва 3 предявените искове като неоснователни и недоказани, поради което моли съда да ги отхвърли изцяло.

Не оспорва, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за потребителски кредит № *** при условията, както се твърди от ищеца и че още същия ден бил сключен между него и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № ***/*** във връзка с договора за кредит като било уговорено възнаграждение в полза на „Файненшъл България“ ЕООД в размер на 2 464.40 лв. (чл. 3).

Ответникът обаче възразява, че договорът за кредит бил недействителен, тъй като не било спазено изискването на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, в подкрепа на което излага съображения, че възнаграждението по гаранционната сделка било разход, свързан с предмета на договора за кредит и следвало да бъде включено в ГПР по кредита, което обаче не било сторено, а при включване на сумата по гаранцията в ГПР, разходите щели да бъдат в равнища, забранени от ЗПК, т.е. повече от 50 %.

Поради това ответникът счита договора за кредит за недействителен на основание чл.

22 ЗПК, при което съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължал само чистата сума по кредита, но не лихви и други разходи, а последиците от недействителността на договора рефлектирали и върху договора за предоставяне на гаранция.

В тази връзка твърди, че направил плащания, с които погасил главницата по процесния договор за кредит.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, които са процесуално допустими – за процесните вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1007/2024 г. на Районен съд – Радомир, която е била оспорена от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а от своя страна заявителят е предявил настоящата си искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Н. Й. П. е сключен договор за потребителски кредит № ***, съгласно който (чл. 2) дружеството предоставя заем на ответника в размер на 3 500 лв. като заемателят се задължава да върне същата на заемодателя, при следните условия: размер на двуседмичната погасителна вноска в лева 200.78 лв.; срок на заема в седмици - 40; брой вноски: 20. В договора е посочен фиксиран годишен процент по заема - 35 %, равняващ се на ГПР 40.68 %.

Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемателя едно от следните обезпечения: 4.1 две 4 физически лица - поръчители при условия за поръчителите подробно описани в договора;

4.2 банкова гаранция с бенефициер - замателя или 4.3 одобрен от заемодателя - гарант дружество, което предоставя гаранционни сделки.

Още същият ден, непосредствено след подписване на договора, между ответника Н. Й.

П. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № ***/***, по силата на който дружеството е издало гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на всички задължения на ищеца към заемателя по повод сключения между тях договор. Във връзка със сключеният между страните договор за гаранция е и уговорено възнаграждение в полза на „Файненшъл България“ ЕООД в размер на 2 464.40 лв.

(чл. 3).

На 02.02.2024 г. е подписано приложение 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Файненшъл България“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.