Определение № 18253 от 29.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18253 гр. С., 29.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510287 по описа за 2025 година и да се произнесе взе предвид

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2, във вр. с чл.413 ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 161404/09.05.2025 г., подадена от адв. В.Ч.-М. в качеството й на пълномощник на заявителите М. В. Б., Р. С. Т. и малолетните С. Р. Т. и А. Р. Т., последните действащи чрез тяхната майка и законен представител М. В. Б., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 12428/ 28.04.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 19413/2025 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, в частта относно определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителите по чл. 38, ал. 2 ЗА, като е претендирано неговото увеличаване от 400 лева на 960 лева с включен ДДС.

Длъжникът застъпва становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателите и насрещната страна по жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Софийският районен съд е бил сезиран със заявление вх.№ 116577 от 02.04.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от М. В.

Б., Р. С. Т., С. Р. Т., действаща чрез нейната майка и законен представител М.

В. Б., и А. Р. Т., действаща чрез нейната майка и законен представител М. В.

Б . , срещу длъжника У. Е. У. Ц., акционерно дружество регистрирано в У., действащо на територията на Република България чрез „У. Е. У. Ц. .- клон България “ КЧТ за осъждане на последния да заплати на всеки един от четиримата заявители сума в размер на по 488.96 лева с равностойност 250 евро – главница, представляваща неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл.7, §1,б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за закъснение на полет W64324 от летище Базел Мюлхауз Фрайбург Юропорт –Франция до летище С.-България на 02.01.2024 г. , ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 1

02.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Със заявлението всеки един от заявителите е претендирал и присъждане на разноски за държавна такса в размер на по 25 лева и 4 бр. адвокатски възнаграждения – всяко в размер на 240 лева с включен ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ от адв.В.Ч.-М..

На 28.04.2025 г. съдът е издал заповед № 12428 за изпълнение, с която е осъдил длъжника да плати на кредиторите посочените в заявлението суми за главница и държавна такса, а на пълномощника им адв.В.Ч.-М. адвокатско възнаграждение в общ размер от 400 (4 х 100) лева за оказана безплатна адвокатска помощ на четиримата заявители.

Препис от заповедта за изпълнение е бил връчен на заявителите на 20.05.2025 г., а на длъжника – на 09.05.2025 г., като още на 09.05.2025 г. заявителите са подали разглежданата частна жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските.

На 28.05.2025 г. длъжникът е подал възражение по чл.414 а ГПК при изпълнение на задължението в срока за възражение.

Заявителите са признали плащането на сумите за главница, законна лихва върху главницата и разходите за държавна такса, като в молба, наименувана „Становище“ с вх.№ 270126/11.08.2025 г., предвид обстоятелството, че на процесуалният им представител е било присъдено възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на общо 400 лева, а не претендираните общо 960 лева с ДДС, са поискали заповедният съд да не обезсилва заповедта по чл.410 ГПК до произнасяне на въззивният съд по процесната частна жалба.

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и e срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в хипотезата на чл.274, ал.1 т.2 във вр. с чл.413 ал.1 от ГПК.

По отношение на настоящата хипотеза е постановена задължителна съдебна практика, съдържаща се в т.7 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според която, когато произнасянето на заповедния съд по искането за разноски е погрешно, включително – когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413 ал.1 от ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 от ГПК. Настоящото разглеждане не е предпоставено от представянето на списък на разноските, тъй като не се осъществява по реда на чл.248 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице хипотеза на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при която образуваното частно производство би било преждевременно.

2

В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че частната жалба по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК не се администрира и разглежда от въззивния съд до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Посочено е, че при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.

414, ал. 1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

В случая се атакува размера на присъденото от заповедния съд адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителите в хипотезата на не подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение, поради което и последното следва да бъде предмет на отделно частно въззивно производство.

Извършвайки преценката относно правилността на заповедта за изпълнение в обжалваната й част, настоящата съдебна инстанция намира същата за частично неправилна, респ. разглежданата жалба - за частично основателна, поради следното:

Заявителите са били представлявани от адвокат, като са представени договори за правна защита и съдействие, сключени изрично при условията на чл.38, ал.1 ЗАдв. с всеки един от заявителите, поради което и на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв. на процесуалният представител на заявителите - адв. Ч.-М. се следва адвокатско възнаграждение. С оглед разясненията на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, досежно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., съдът е допустимо да не присъди минимално възнаграждение в определен от Висшия адвокатски съвет размер (В този смисъл и Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т.

К., І Т. О. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др.). В конкретната хипотеза се касае до депозиране 3 на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което е по образец и не обосновава фактическа сложност, производството е едностранно, не предполага събиране на доказателства и процесуална активност от страна на заявителя. Във връзка с вземането, за което е претендирано издаване на заповед за изпълнение е установена съдебна практика. Ето защо, настоящият състав счита, определеният от СРС размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева е съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора, вида, количеството и качеството на услугата и на принципа на справедливост. Той е обоснован и съобразен с продължителността на производството, труда и времето, необходимо за организиране и провеждане на абсолютно идентичната защитата на заявителите. По тези съображения стриктното обвързване на следващите се на пълномощника на заявителите разноски за адвокатското възнаграждение с размера и броя на претенците съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. е нецелесъобразно и води до съществена нееквивалентност между предоставената правна защита и разноските по определените в наредбата размери на възнаграждения. Този размер не накърнява престижа на адвокатската професия, нито поставя под опасност качеството на оказаната помощ и не ограничава независимостта на адвоката, осъществил правната помощ.

Със заявлението обаче са ангажирани доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС, поради което и съдът в заповедното производство е следвало да начисли ДДС в размер на 20% върху определеното възнаграждение от 400,00 лева, или сума в размер на 80,00 лева . Ето защо адвокатското възнаграждение следва да е в размер на обща сума от 480,00 лева с включен ДДС, в който смисъл се следва корекция на заповедта за изпълнение.

По тези мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 116086 от 23.07.2025 г., издадена по ч.гр.д.№ 19413 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, в частта за разноските, като ДОПЪЛВА същата в следния смисъл:

ОСЪЖДА длъжникът У. Е. У. Ц., акционерно дружество регистрирано в У., действащо на територията на Република България чрез „У. Е. У. Ц. .- клон България “ КЧТ, с ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „Зона летище С.“ сграда ИВТ, да заплати на адвокат В.В.Ч.-М., от ВАК, с личен номер ****, на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. сума в размер на 80,00лв. (ДДС), допълнително към присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 116086 от 23.07.2025 г., издадена по ч.гр.д.№ 19413 по описа за 2025 г. на Софийски 4 районен съд, сума от 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5