Определение № 132 от 19.02.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Шумен, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500039 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от "Профи кредит ....." ЕООД, ЕИК ...., действащо чрез пълномощника си юриск. С.С.-К срещу Разпореждане №2209/29.12.2023 г. по ч.гр.д. №1358/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, само в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. И. Д. за сумата 503,18 лв. - лихва за непогасена лихва за забава за периода от 16.08.2022 г. до 05.09.2023 г.

В жалбата се излага, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението досежно лихвата за забава. Същата не представлява неравноправна клауза. Кредиторът имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. В случая не бил налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлявало цената на ползване на отпуснатата парична сума, докато търсената лихва за забава представлявала обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. Поради това на основание чл. 33 от ЗПК и общите условия начислил и претендирал обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху просроченото плащане за периода, посочен в заявлението.

Счита, че след като главницата и договорното възнаграждение са присъдени, липсва основание да бъде отхвърлена лихвата за забава върху тях. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част, като вместо него бъде постановено издаване на заповед за изпълнение относно обжалваното вземане, както и присъждане на разноските за платена ДТ в размер на 15 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №1358/2023 г. по описа на НПРС е образувано по депозирано от "Профи кредит ....." ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника В. И. Д. за заплащане на следните суми: 3500,00 лв. главница; 1392,95 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.08.2022 г. до 05.09.2023 г.; 1 400,00 лв. - неплатено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст; 2 625 лв., неплатено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.08.2022 г.;

500 лв. - неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 14.11.2022 г.; 503,18 лв. – лихва за забава за периода от 16.08.2022 г. (датата на изпадане в забава) до 05.09.2023 г. (датата на предсрочната изискуемост); 347,75 лв. - законна лихва за забава за периода от 05.09.2022 до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2023 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, както и за направените по делото разноски 205,98 лв. – заплатена държавна такса и 180,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В т. 9 от заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №40010732178/13.07.2022 г., а в т. 12 е посочено, че длъжникът не е погасил нито една вноска, като за периода на изпадане на длъжника в забава 16.08.2022 г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 05.09.2023 г. длъжникът дължи и лихва за забава, която е в непогасен размер от 503,18 лв. Със заявлението са представени договора, сключен между страните и приложимите общи условия, изискуеми като приложения към заявление по чл. 410, ал. 3 ГПК.

С Разпореждане №2209/29.12.2023 г. по ч.гр.д. №1358/2023 г. НПРС отхвърлил частично заявлението за сумите: 1 400,00 лв. - неплатено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст; 2 625 лв. - неплатено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.08.2022 г.; 500 лв. - неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 14.11.2022 г.; 503,18 лв. лихва за непогасена лихва за забава за периода от 16.08.2022 г. до 05.09.2023 г., както и за разликата над сумата от 104,82 лв. до размера на платеното от 205,98 лв. за ДТ и за възнаграждение за юрисконсулт за разликата над 91,60 лв. до 180,00 лв.

В останалата част заявлението е уважено, като е издадена Заповед №676 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.12.2023 г. по ч.гр.д. №1358/2023 г. на НПРС за сумите: 3500,00 лв. - главница; 1 392,95 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.08.2022 г. до 05.09.2023 г.; 347,75 лв. - законна лихва за забава за периода от 05.09.2022 г. до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2023 г. до окончателното плащане, както и за направените по делото разноски.

2

За да отхвърли заявлението в обжалваната част за заявеното вземане за сумата 503,18 лв. - лихва за забава от 16.08.2022 г. до 05.09.2023 г., НПРС е приел, че от представения договор за потребителски кредит не се установява разпоредба, съгласно която да се предвижда начисляване и съответно заплащане на лихва върху лихва, каквато е допустима само между търговци. Приел е, че заявеното вземане за сумата от 503,18 лв., представляваща лихва за непогасена лихва за забава в периода от 16.08.2022 г. до 05.09.2023 г., е в нарушение на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и същото следва да се отхвърли като противоречащо на закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Предмет на частната жалба е заявеното вземане за сумата 503,18 лв. - лихва за забава за периода от 16.08.2022 г. до 05.09.2023 г. (датата на предсрочната изискуемост) върху просрочените плащания (погасителни вноски за главница и лихва).

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Съгласно императивната норма на чл. 33, ал. 2 от ЗПК при забава на потребителя на дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Доколкото в частната жалба се твърди, че лихвата за забава не представлява неравноправна клауза, то се поражда съмнение, че вероятно е приложена клаузата на чл. 12.1 от ОУ на заявителя, в която е уговорено, че размерът на възнаградителната лихва по т. VІ от ДПК и законната лихва се дължи за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане, тоест че двата лихвени процента са приложени заедно върху главницата, поради неизпълнението да се заплати съответната вноска на падежа. Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за мораторни лихви, която в случая е двукомпонентна и включва освен законната лихва и договорната такава.

По силата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Следователно при наличие на твърдения за изпадане в забава на длъжника по договор за паричен заем и претенция за 3 обезщетение за забавено плащане върху непогасената сума с конкретно посочен начален и краен период, не е налице основание за отхвърляне на заявлението за законна лихва. По твърдения в частната жалба кредиторът е начислил и претендира обезщетението за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху неплатените погасителни вноски (главница и договорно възнаграждение) до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което отговаря на изискванията на цитираните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Посредством електронен калкулатор (www.calculator.bg) съобразно датата следваща падежа на всяка неплатена вноска за главница и размера й дължим по погасителния план, съдът определи размера на обезщетението за забава върху просрочените погасителни вноски, което за периода 16.08.2022 г. до 05.09.2023 г. възлиза на 138,00 лв. До този размер претенцията е основателна и следва да се уважи.

Предвид изложеното и поради различните правни изводи на настоящата инстанция се налага съответна отмяна на разпореждането на НПРС в обжалваната част за сумата над 365,18 лв. до 503,18 лв. (за 138,00 лв.), представляваща лихва за забава за периода от 16.08.2022 г. до 05.09.2023 г., като се постанови за посочената сума да се издаде заповед за изпълнение, а в останалата обжалвана част, с която е отхвърлено заявлението сумата 365,18 лв. – законна лихва за периода от 16.08.2022 г. до 05.09.2023 г., следва да бъде потвърдено.

В останалата необжалвана част разпореждането е влязло в сила.

В полза на заявителя се следват суми допълнително за направените разноски по заповедното производство в размер на 5,76 лв., от които за платена държавна такса – 2,76 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 3,00 лв., както и за въззивното разглеждане в общ размер на 27,58 лв., от които за платена държавна такса – 13,87 лв. и за юрисконсулство възнаграждение – 13,71 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №2209/29.12.2023 г. по ч.гр.д. №1358/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ ..... ” ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „.....” № 49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. И. Д. с ЕГН ********** от с. ......, ул. „......“ № 5 за сумата над 365,18 лв. до 503,18 лв. (за 138,00 лв.) лихва за забава за периода от 16.08.2022 г. до 05.09.2023 г., като вместо това в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ .....” ЕООД, ЕИК ...., срещу В. И. Д. с ЕГН ********** от с. ......, ул. „......“ № 5 за сумата от 138,00 лв. - лихва за забава за периода от 16.08.2022 г. до 05.09.2023 г., както и допълнително за разноски за заповедното производство в размер на 5,76 лв. и за въззивното разглеждане в размер на 27,58 лв.

4

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2209/29.12.2023 г. по ч.гр.д. №1358/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар в останалата обжалвана част, с която е отхвърлено заявлението за сумата 365,18 лв. – законна лихва за периода от 16.08.2022 г. до 05.09.2023 г.

В останалата част като необжалвано разпореждането е влязло в сила като необжалвано.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5