Решение № 6511 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6511 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110151987 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца А. Р. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с личен ****, със служебен адрес ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал.

1 ГПК, срещу ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от С Л С Стефанов (като правоприемник на „Експресбанк“ АД), за признаване установено, че ищецът не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните вземания: 1 250 лв. (639,11 евро), представляваща частичен иск от сумата 3850,93 лв. (1 968,95 евро), представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.04.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно погасяване на задължението, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4071/2014 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ *****.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 4071/2014 г. по описа на СРС, 77 състав и изпълнителен лист от 30.01.2014 г. ищецът и *** А.а, са осъдени да заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, следните суми: 3850,93 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.04.2007 г.; 347,47 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 20.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно изплащане на задължението. Сочи, че ответникът е универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД. Излага, че въз основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 02.07.2015 г. е образувано изпълнително дело **** при ЧСИ Георги Дичев. Твърди, че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист, са погасени по давност. Посочва, че в периода от 2015 г. до 2020 г. не са предприемани действия по принудително изпълнение. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. С първоначално депозираната искова молба ищецът е формулирал петитум за признаване установено недължимостта на сумата от 3850,93 лв., представляваща главница по Договор за потребителски 1 кредит от 19.04.2007 г.; 347,47 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 20.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно изплащане на задължението.

С уточняваща молба с вх. № 405390/10.12.2025 г. /л.22/, преди изпращане на исковата молба на ответника за отговор, ищецът е посочил, че оспорва дължимостта на 1 250 лв., представляваща частичен иск от сумата 3850,93 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.04.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно погасяване на задължението и в тази връзка е формулирал нов петитум.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава предявения иск. Прави искане разноските да останат в тежест на ищеца и развива подробни съображения в насока, че не е дал повод за завеждане на делото. Посочва, че единственото изпълнително действие срещу длъжника е наложен запор на вземания от 01.12.2015 г., след която дата не били предприемани никакви действия и изпълнителното дело било прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция. Счита, че на практика е липсвало висящо изпълнително дело, поради което отново посочва, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед липсата на спор между страните, съдът с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 4071/2014 г. по описа на СРС, 77 състав и изпълнителен лист от 30.01.2014 г. ищецът и *** А.а, са осъдени да заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, следните суми: 3850,93 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.04.2007 г.; 347,47 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 20.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението – 24.01.2014 г. до окончателно изплащане на задължението.

Не е спорно същото така и обстоятелството, че ответникът е универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД.

Не се спори, между страните, а това се установява и от приложения по делото препис, че въз основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 02.07.2015 г. е образувано изпълнително дело **** при ЧСИ Георги Дичев.

В рамките на изпълнителното дело са извършваните следните изпълнителни действия:

На 19.11.2015 г. първоначалният кредитор е“СОСИЕТЕ ЖЕВЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД е подал молба по изпълнителното дело с искане за насочване на принудително изпълнение срещу имущество на длъжника –ищец, чрез налагане на запор върху вземанията му по договор за аренда от 22.06.2025 г. от трето задължено лице ЕТ „Валери Борисов“, който запор е наложен от съдебния изпълнител на 23.11.2015 г.

На 26.01.2026 г. ответникът, в качеството си на взискател по изпълнителното дело е подал молба до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело.

С постановление на съдебния изпълнител, обективирано като резолюция върху молбата на взискателя от 30.01.2026 г. изпълнителното дело е прекратено.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Същевременно съдът съобрази, че с прекратяването на изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, т. 2 ГПК, какъвто е настоящия случай, не отпада правният интерес на ищеца от воденото на иск по чл. 439 ГПК, доколкото с прекратяването на изпълнителното дело на соченото основание не отпада възможността кредиторът, който е носител на изпълнително основание да образува ново изпълнително дело. Ищецът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. В този смисъл целта на настоящия иск е да се отрече занапред възможността кредиторът да насочи принудително изпълнение за погасено по давност вземане и по този начин интересите на ищеца – длъжник да бъдат охранени в най-пълна степен. В този смисъл са Решение № 50041/10.05.2023 г. по т.д. №20/2022 г. на ВКС, I то, решение по гр.д.№ 1747/2020г. на ІV г.о., Решение № 60282/19.01.2020 г. по гр.д.№ 903/2021 г. на ВКС, III го.

За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.

По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.

424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.

Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното 3 производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В случая заповедта за изпълнение, видно от приложената по изпълнителното дело обратна разписка е връчена на длъжника – ищец на дата 10.07.2015 г., следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила на 25.07.2015 г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. В конкретният случай от приложеното изпълнително дело се доказа, че последното действие, водещо до прекъсване на давността за това вземане .