Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15570 от 15.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51224/2023
Вид
Решение № 15570
Подписан
15.08.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15570 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ******* при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20231110151224 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „***“ АД да заплати на „***“ АД сумата от 11 820.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, осъществено от ЧСИ ***, рег. № 779 по описа на КЧСИ, при разпределяне на постъпили по изпълнително дело № 1/2018г. суми, професионалната (деликтна) отговорност на която била обезпечена от ответното дружество по силата на сключен с ЧСИ договор за застраховка „Професионална отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1363.78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.09.2022г. до 14.09.2023г.

Ищецът твърди, че в негова полза за обезпечаване на вземанията му от „***“ ЕООД по сключен договор за банков кредит бил учреден особен залог върху търговското предприятие на дружеството, както и върху вземанията му за суми по банкови сметки, открити в банката, които били вписани в ЦРОЗ, а впоследствие вписването било подновено. Поддържа, че на 12.01.2018г. в банката постъпило запорно съобщение от ЧСИ ***, генерирано по образуваното при нея изпълнително дело № 1/2018г., за налагане на обезпечителен запор върху вземанията на „***“ ЕООД за суми по банкови сметки в банката, а на 24.08.2020г.запорно съобщение за изпълнение на задължението на банката в качеството й на трето задължено лице да преведе по сметка на ЧСИ наличните по банковите сметки на длъжника суми. В отговор и на двете запорни съобщения ищецът уведомил писмено ЧСИ, че в негова полза са учредени особени залози, вкл. върху вземанията за суми по сметки на длъжника, поради което при разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми от наложения запор банката следва да бъде включена като кредитор с право на предпочтително удовлетворение от същите, като наред с това, представил документи, удостоверяващи качеството му на кредитор с учредено в негова полза обезпечение, както и размера на дълга на „***“ ЕООД към банката. Въпреки това, след като на 09.09.2020г. банката като трето задължено лице превела по специалната сметка на ЧСИ сумата от общо 13 076.11 лева, органът по принудително изпълнение не извършил разпределение, респ. не съобразил 1 привилегията на ищеца като присъединен по право кредитор с право на предпочтително удовлетворение от постъпилата сума, а вместо това превел сумата от 11 820.80 лева в полза на необезпечения кредитор, по чието искане било образувано изпълнителното дело, а остатъкът от 1255.31 лева- по собствената си сметка за удовлетворяване на съответната част от следващата му се пропорционална такса, с което според ищеца нарушил нормите на чл.

460 ГПК и чл. 10, ал. 3 ЗОЗ. С това ищецът поддържа да му е причинена имуществена вреда, равняваща се на сумата, която е следвало да получи, в случай че ЧСИ бе изпълнил задължението си да извърши разпределение, респ. не бе превел постъпилата сума в полза на първоначалния взискател по делото. Поради това претендира обезщетяване на тази вреда от ответника в качеството му на застраховател през релевантния за спора период на професионалната отговорност на ЧСИ ***, чийто архив понастоящем бил прехвърлен към ЧСИ Милен Бъзински, при когото процесното изпълнително дело било образувано под № 20218380411725. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че макар ищецът да има качеството кредитор на „***“ ЕООД, същият няма качеството кредитор на този длъжник в изпълнителното производство по изпълнително дело № 1/2018г. по описа на ЧСИ ***, тъй като не бил депозирал по делото изрична молба с приложен към нея изпълнителен лист или удостоверение, че такъв е приложен по друго изпълнително дело, като това препятствало и възможността ЧСИ *** да узнае размера на вземането на обезпечения кредитор. С оглед на това поддържа, че неизготвянето на разпределение от ЧСИ и действията й по фактическо разпределяне на постъпилата от запора на банковите сметки на длъжника в „***“ АД суми не биха могли да бъдат определени като противоправни. Наред с това, поддържа, че от представените по делото доказателства не се установяват елементите на деликтния фактически състав: виновно и противоправно поведение, настъпила вреда за ищеца, както и пряка- причинно следствена връзка между соченото за незаконосъобразно процесуално поведение на ЧСИ и вредата, чиято обезвреда се претендира. Ето защо, доколкото не съществувало основание за ангажиране на деликтната отговорност на *** в качеството й на ЧСИ, не било налице основание за ангажиране и на собствената му гаранционно- обезпечителна отговорност. Независимо от изложеното, счита, че в случая ищецът в качеството си на присъединен по право кредитор по изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ ***, разполагал с правната възможност да обжалва актовете и действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435- чл. 438 ГПК, респ. на чл. 462, ал. 2 ГПК, а от данните по делото не се установявало да се е възползвал от тези способи за защита. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“, разновидност на който договор е договорът за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ.

За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо към релевантния за спора момент застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтната) отговорност на ЧСИ *** в качеството й на орган по 2 принудително изпълнение; 2/ реализиране на застрахователно събитие- провеждане на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение в срока на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на съдебния изпълнител (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо), изразяващо се в случая в неизготвяне на разпределение по чл. 460 ГПК, респ. в разпределяне на постъпилата по изпълнителното дело сума без съобразяване правата на ищеца като обезпечен кредитор; 3/ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск, изразяващо се в случая в невъзможност същият да събере вземанията си от „***“ ЕООД в хода на образуваното при ЧСИ *** изпълнително дело № 1/2018г.; 4/ причинно- следствена връзка между процесуално незаконосъобразното поведение на ЧСИ и вредоносните последици.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени пълно и главно от ищеца.

Не е спорно между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че през периода, през който се твърди ЧСИ *** да е осъществила процесното виновно и противоправно поведение, гражданската (деликтната) й отговорност в това й качество за вреди, причинени на трети лица, е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ. Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че този факт с правно значение се установява въз основа на приобщената като писмено доказателство и неоспорена от името на ответника справка от Камарата на частните съдебни изпълнители с изх. № 3912/05.10.2021г., съгласно която за периода от 06.08.2019г. до 05.08.2021г. именно ответното дружество е било обезпечило професионалната отговорност на ЧСИ *** по силата на сключен помежду им застрахователен договор съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 ЗЧСИ.

Установява се от представените съобразно искането на ищеца документи, приложени по изпълнително дело № 11725/2021г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, при когото е прехвърлен архивът на ЧСИ ***, че въз основа на молба от 09.01.2018г. от „***“ ООД до ЧСИ *** в кантората й е било образувано изпълнително дело № 1/2018г., по което в полза на молителя са наложени запори върху вземанията на „***“ ЕООД за суми по банкови сметки, открити в общо шест банки в страната, сред които и „***“ АД, въз основа на издадена на „***“ ООД обезпечителна заповед от 20.12.2017г. по търг. дело № 3151/2017г. по описа на СГС, ТО, VI- 18 състав. В отговор на полученото запорно съобщение ищецът е уведомил ЧСИ- л. 20 от изпълнителното дело, че сметките на дружеството- длъжник са блокирани до сумата, за която е допуснато обезпечението, както и че в полза на банката има учреден първи по ред особен залог върху вземанията на длъжника за суми по всички негови банкови сметки, открити в „***“ АД, поради което последното следва да се счита присъединен по право взискател.

Впоследствие, с молба от 05.08.2020г., депозирана по образуваното изпълнително дело, молителят „***“ ООД е представил два изпълнителни листа, обективиращи негови вземания от „***“ ЕООД, сезирайки ЧСИ *** с искане за пристъпване към изпълнение спрямо имуществото на длъжника с цел удовлетворяване на вземанията по изпълнителните листове.

С оглед на това органът по принудително изпълнение е изпратил до банката- ищец в качеството й на трето задължено лице ново запорно съобщение с нареждане наличните по сметките на длъжника суми да бъдат преведени по специалната сметка на ЧСИ за това. В отговор, с писмо, постъпило по изпълнителното дело на 08.09.2020г.- л. 46- л. 83 от изпълнителното дело, ищецът „***“ АД отново е уведомил съдебния изпълнител за учредените в негова полза от длъжника „***“ ЕООД особени залози, вкл. върху търговското 3 му предприятие и върху вземанията му за суми по банкови сметки в банката, като е представил и доказателства за това- извлечение от Търговския регистър за вписан в полза на ищеца залог върху търговското предприятие на „***“ ЕООД, както и удостоверения от ЦРОЗ за вписване в регистъра на 26.05.2015г. на посочените обезпечения, както и за подновяването на вписването преди изтичане на законоустановения петгодишен срок на действие на вписването съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. А с уведомление от 09.09.2020г. до съдебния изпълнител- л. 84- л. 123 от изпълнителното дело, ищецът е уведомил органа по принудително изпълнение, че по сметките на длъжника в банката е постъпила сума в общ размер на 13 076.11 лева, която, в изпълнение на задължението на „***“ АД като трето задължено лице, ще бъде преведена по посочената от ЧСИ банкова сметка, като за пореден път е уведомил ЧСИ и за правата си на заложен кредитор, присъединен по право взискател по изпълнителното дело и ползващ се с право на предпочтително удовлетворение от посочените суми, като наред с посочените по- горе удостоверения от Търговския регистър и от ЦРОЗ е представил и декларация от законните представители на банката с нотариална заверка на подписите им- л. 90 от изпълнителното дело, съдържаща данни относно източника на вземанията на банката спрямо „***“ ЕООДДоговор за кредит № 2028.0415 от 13.05.2015г. и анекси към него, както и относно размера на вземанията му по този договор, възлизащи към 04.09.2020г. на сумата от общо 1 458 907.50 лева.