Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 19.02.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 348/2020
Вид
Решение № 39
Подписан
19.02.2021
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Велико Търново , 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000348 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 85 от 06.07.2020 г. по т.д. № 231/2019 г. Окръжен съд Плевен е осъдил „Мобил Експрес“ ЕООД да заплати на Ц. Д. Б. сумата от 47100 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника по предварителен договор от 10.10.2007 г. и анекс от 10.05.2008 г. към него за прехвърляне на 1/3 ид.ч. от собствеността върху фитнес салон с площ от 196,65 кв.м., апартамент № 7 с площ от 56,78 кв.м. и гараж № 1 с площ от 14,18 кв.м. в гр. Плевен, кв. Сторгозия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 10.10.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата до 51000 лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна. Присъдени са и разноските по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Мобил Експрес“ ООД, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Твърди 1 се, че решението е постановено при противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест и при едностранно тълкуване на доказателствата. Прието е, че ответникът носи доказателствената тежест да установи изпълнение на задължението за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти, каквото задължение той няма по силата на окончателния договор между страните, сключен с нотариалния акт от 10.05.2008 г.

Неправилно е дадена пълна вяра на показанията на св. Г. Б., без да се вземе предвид тяхната заинтересованост. Жалбоподателят счита още, че съдът неправилно не е извършил проверка на собствеността на продавачите върху имота, тъй като към момента на сключване на допълнителното споразумение ищцата не е била собственик на недвижимия имот, и съответно не би могла да предостави насрещно право срещу описаното в споразумението задължение на дружеството за предоставяне на имоти. Счита, че със сключването на договора за покупко - продажба на недвижимия имот, за което е съставен нотариален акт, уговорките по предварителния договор са изменени и страните са уредили окончателно отношенията си, което води до недействителност на клаузите на допълнителното споразумение, поради липса на основание и предмет. Нарушен е материалния закон относно настъпилата погасителна давност, като жалбоподателят оспорва приетия от съда начален момент, от който давността започва да тече, като счита, че срокът е изтекъл много преди предявяване на иска.

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде отхвърлен изцяло предявеният иск.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално 2 допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Плевен е заведен иск от Ц. Д. Б. против „Мобил Екпрес“ ООД за заплащане на сумата от 51000 лв., представляваща обезщетение за неизпълнен предварителен договор от 10.10.2007 г. и анекс от 10.05.2008 г., изчислено съразмерно с правата на ищцата в обектите, които би трябвало прехвърлителите да получат, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Изложени са обстоятелства, че на 10.10.2007 г. ищцата, лично и като пълномощник на дъщеря си Г. Б., от една страна, и от друга – ответното дружество, е сключен предварителен договор, по силата на който ищцата и дъщеря й, като собственици се задължават да продадат на ответното дружество собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, кв. Сторгозия, представляващ празно дворно място с площ 490 кв.м., като в замяна на собствеността върху този имот ответното дружество се задължава да проектира, изгради и въведе в експлоатация жилищно – търговска сграда, в срок от 18 месеца от получаване разрешителното за строеж, от която да бъдат обособени самостоятелни обекти с площ от 200 кв.м. на партерно ниво, с един подземен гараж и един апартамент, подлежащи на допълнително уточняване с анекс след внасяне на идейния проект, и чиято собственост ответникът се задължава да прехвърли с нотариален акт. Ищцата изпълнила задължението си по предварителния договор да прехвърли собствеността върху дворното място, от което притежавала 1/3 ид.ч., за което е съставен нотариален акт № 179, д. № 539/10.05.2008 г. На същата дата между прехвърлителите на имота и ответника е сключен анекс към предварителния договор, с който страните са уговорили, че за извършената продажба на незастроения недвижим имот дружеството се задължава да изгради и въведе в експлоатация жилищно 3 търговска сграда, от която да прехвърли на продавачите фитнес салон с площ 196,65 кв.м., апартамент № 7 с площ 56,78 кв.м. и гараж № 1 с площ 14,18 кв.м. В противоречие с договореното, ответникът се е отклонил от първоначалното разрешение за строеж, като е направил изменение в проекта и в последствие е изградил сграда, в която липсват обещаните на прехвърлителите обекти. Съобразно кадастралната карта изградената сграда е многофамилна, пететажна, като основният самостоятелен обект в нея е с предназначение „пансион“, другият обект – с предназначение „за обществено хранене“ и последният – „за търговска дейност“. Нито ищцата, нито другите прехвърлители са получили обещаните обекти в замяна на прехвърлената собственост, нито са получили друго обезщетение. Многократно през годините представителите на ответното дружество обещавали, че ще изпълнят задължението си, но действия от тяхна страна в тази насока не са предприети. С оглед на това, ищцата счита, че от виновното неизпълнение на договорното задължение на ответното дружество, тя като кредитор има право да иска обезщетение от неизпълнението, остойностено като пазарната цена на нейния дял от обещаните обекти, от собствеността на които е лишена.

С отговора на исковата молба е направено възражение, че анексът, на който ищцата се позовава, е недействителен, поради липса на основание и предмет, тъй като с нотариалното прехвърляне на недвижимия имот, предварителния договор е изпълнен изцяло. Направено е възражение за погасяване на вземането по давност.

За да уважи предявеният иск в размер на 47100 лв., съобразно пазарната оценка, дадена от вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза, решаващият състав е приел, че възражението за нищожност на анекса от 10.05.2008 г., поради липса на предмет и основание, е неоснователно, приел е, че давността започва да тече след изтичането на едномесечния срок, съгласно анекса, след въвеждането на сградата в експлоатация, а именно от 16.08.2015 г., същата изтича на 16.08.2018 г., а исковата молба е депозирана на 10.10.2019 г. Същевременно давността е прекъсната с признанието на ответника през м. 02.2018 г., от който момент е започнала да тече нова давност и тя не е изтекла към датата на исковата молба.

4

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Не се спори, че между страните е сключен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 10.10.2007 г., по силата на който Ц. Б., лично и като пълномощник на Г. Б. - К., в качеството си на съсобственици на недвижим имот в гр. Плевен, с площ от 490 кв.м., се задължават да го продадат на „Мобил Еспрес“ ООД, който да проектира, изгради и въведе в експлоатация жилищно – търговска сграда върху имота в срок от 18 месеца от получаване на разрешително за строеж. В новопостроената сграда следва да бъдат обособени като самостоятелни обекти 200 кв.м. реална площ на партерното ниво /търговска площ/, един гараж в подземния гараж на бъдещата сграда и един апартамент с площ от 50-60 кв.м. в зависимост от проекта, които подлежат на допълнителен избор от прехвърлителите. На фаза внасяне на идеен проект на сградата „Мобил Експрес“ ООД се задължава да представи същия на прехвърлителите, като те следва да извършат окончателния си избор със сключването на анекс. След изготвяне на идейния проект и сключването на анекс страните се задължават в седмодневен срок да извършат сделка по прехвърляне на собствеността на незастроения недвижим имот с нотариален акт, като съсобствениците продадат на дружеството празното дворно място, срещу което „Мобил Експрес“ ООД да прехвърли на Ц. Б., лично и като пълномощник на Г. Б. собствеността върху избраните имоти. Към договора е изготвено приложение № 1 за степента на завършеност на обектите.

С нотариален акт № 179, д. № 539/10.05.2008 г. Ц. Б., лично и като пълномощник на дъщеря си Г. Б. - К., и Н. Б. продават на „Мобил Експрес“ ООД съсобствения си недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ж.к.

Сторгозия, подробно описан, за сумата от 6803,20 лв., за която е отразено, че е заплатена изцяло и в брой, и която представлява данъчната оценка за имота.

На същата дата между страните по сделката е сключен и анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в съответствие с разпоредбата на чл. 5 от предварителния договор от 10.10.2007 г., съгласно който анекс „Мобил Експрес“ ООД се задължава за извършената продажба на незастроения имот от продавачите Ц. Б., лично и като 5 пълномощник на Г. Б. и Н. Б., подробно описана в нотариален акт № 179, да изгради и въведе в експлоатация жилищно – търговска сграда върху горния имот в срок от 18 месеца от получаване на разрешително за строеж. В новопостроената сграда прехвърлителите ще получат следните самостоятелни обекти: фитнес салон с площ от 196,65 кв.м., апартамент № 7 на втори етаж, с площ от 56,78 кв.м. и гараж № 1 в подземния паркинг на сградата с площ от 14,18 кв.м., подробно описани. „Мобил Експрес“ ООД се задължава в едномесечен срок от въвеждане на сградата в експлоатация да прехвърли собствеността на фитнес салон, апартамент № 7 и гараж № 1 с нотариален акт на Ц. Б., Г. Б. и Н. Б., като разноските по прехвърлянето са за сметка на дружеството.

Разрешението за строеж на сградата е издадено на 26.05.2008 г., като в него е посочено, че следва да се извърши строителство на обект жилищна сграда с кафе-аператив, офис, фитнес салон и подземни гаражи.

На 22.10.2012 г. е допуснато изменение в одобрения инвестиционен проект, като на 15.07.2015 г. с удостоверение за въвеждане в експлоатация е въведен в експлоатация строеж: Пансион, кафе аперитив, магазин и подземни гаражи – заключението на вещото лице по изготвената съдебно техническа експертиза и схеми, издадени от СГКК, гр. Плевен.

За имота са водени следните спорове: т.д. № 98/2018 г., с ищец Г. Б. и ответник „Мобил Експрес“ ООД за заплащане на обезщетение за неизпълнение, по което към настоящия момент няма влязло в сила решение;гр.д. № 3010/2011 г., с ищец Н. Б. и ответници „Мобил Експрес“ ООД, Ц. Б. и Г. Б., приключило с прекратяване, поради отказ от иска /справка от СВ, Плевен/; гр.д. № 2921/2011 г., с ищец Г. Б. и ответници „Мобил Експрес“ ООД, Ц. Б. и Н. Б. и предмет прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 179, д.