Решение № 12599 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12599 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110175106 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕАД срещу М. Л. Т., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 11 154,86 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. .., с абонатен номер .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 1409,98 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г.

10.05.2024 г., 34,31 лв. – главница за цената на услугата за дялово разпределение, дължима за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г. в размер на 7,41 лв.

1

Ищецът излага, че разполага с издадена в полза на дружеството срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35457/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла изцяло в законна сила. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Според приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок, като ответникът изпаднал в забава за плащане на цената за потребената топлинна енергия. Ищецът сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД, поради което ответникът следвало да заплати цената на предоставената услуга. Ответникът бил подал заявление-декларация за откриване на партида, което представлявало предложение за сключване на договор, което било прието чрез доставката на топлинна енергия. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи вземанията, предмет на издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35457/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в законна сила. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва качеството потребител на ответника, тъй като не са представени доказателства да е собственик или вещен ползвател на имота. От представените по делото доказателства се установявало, че процесния имот бил завещан на .. Т., като в завещанието изрично било посочено, че волята на наследодателя е да лиши М. Л. Т. от наследство. Доколкото не били представени доказателства завещанието да е оспорено, нито по друг начин ответникът да е придобил собствеността върху процесния имот, то същият не бил потребител на топлинна енергия и не отговарял за процесните задължения. В допълнение сочи, че фактурите за процесния период са издавани не на името на ответника, а на . Т..

2

Противопоставя се на допускането на съдебно счетоводна и съдебнотехническа експертиза. Оспорва размер на претендираната сума, както и коректното и законосъобразно отчитане на подадената и начислена топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9548/2024г. на СРС, 169 състав.

Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.

3 на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто е разглежданият случай: Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.

1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В настоящия случай ищецът твърди, че отговорността на ответника произтича от качеството му на собственик или ползвател на процесния имот.

С оглед установяване на твърденията си, ищецът е представил молба 4 декларация от М. Т. за откриване на партида за процесния имот от 01.12.2001г., както и друго заявление пак от М. Т. от 15.03.2004г. отново за откриване на партида на негово име за процесния имот. Представени са две саморъчни завещания на .. Т.а от 21.11.1988г. и 24.12.1992г., акт за смърт на същата, от който се установява, че е починала на 27.12.1995г., както и удостоверение за наследници на . Т.а, от което се установява, че неин единствен наследник е М. Л. Т. – син. Представена е обезпечителна заповед от 08.05.1996г., от която е видно, че върху процесния имот е наложена възбрана по иск за собственост срещу ответника М. Л. Т., но не е представен препис от исковата молба, нито от влязъл в сила съдебен акт, с който е приключило производството. Представена е и втора обезпечителна заповед, с която е наложена възбрана върху имота по иск предявим срещу М. Т., както и искова молба, но не и краен съдебен акт, с който е приключило производството.

Следва да се отбележи, че видно от исковата молба предмет на спора е право на собственост върху гараж, а не процесния имот.

Представено е постановление за налагане на възбрана върху ¼ от процесния имот от 31.08.2021г. по молба с взискател "..“ АД.

Доколкото ищецът се позовава на придобиване на правото на собственост от ответника въз основа на наследствено правоприемство, съдът намира, че не са представени доказателства за установяване на това обстоятелства при условията на пълно и главно доказване. По делото липсват доказателства, които да установяват, че правото на собственост върху процесния имот е принадлежало на . Т.а, за да премине то към единствения й наследник по закон чрез наследствено правоприемство. Видно от представените от ищеца доказателства по отношение на процесния имот е налице и завещателно разпореждане, като липсват данни същото да е било оспорено по надлежния ред. На следващо място – действително ищецът е представил заявление от страна на ответника за откриване на партида за имота на негово име, но видно от представените от ищеца фактури за ТЕ за имота, същите са издавани на .. Т. като титуляр на партидата за процесния период.

Представените обезпечителни заповеди и възбрана могат да бъдат само индиция, но не и да изпълнят изискването за пълно и главно доказване на факти от предмета на спора.

Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 5

17.05.2018 г. по т.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. По делото не установи ответникът да е имал качеството ползвател на имота.

Поради това съдът приема, че по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота на адрес гр. София, ул. .., за процесния период, съответно не се установи да е била налице облигационна връзка между страните през процесния период, която да е основание за заплащане на претендираните суми. С оглед изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени като недоказани.