Определение № 305 от 18.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. Бургас, 18.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева С.ова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20242100600330 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл.22 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв.С. К., като повереник на пострадалия С. Т. С. срещу определение № 260005/14.02.2024г., постановено по НОХД № 3135/2019 г. по описа на РС-Бургас, с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

В частната жалба се твърди,че след приключване на делото, адв.К. подал молба за издаване на изпълнителен лист за присъдените обезщетения и разноски,с която поискал следните разноски : за ДП,първа инстанция /БРС/ и втора инстанция /БОС/ общо 2400лв.,съгласно присъдата на ОС-Бургас, пред ВКС-1500лв.,съгласно определението на БРС от 14.02.2024г.,но по реда на чл.38ал.2 от ЗА-лично за адвоката.По молбата било постановено определение ,в което било посочено издаване на изпълнителен лист за 2400лв./присъдени разноски от БОС/ и 1500лв. /присъдени разноски от БРС/,както ги бил поискал,като е отхвърлено искането над тези суми до 3 900лв., защото са присъдени от БОС-2 400лв. и за 900лв. - нямало доказателства за тези разходи.Моли горния съд да установи,че по н.о.х.д.№3135/19г. на пострадалия С. С. се дължат присъдените разноски в общ размер на 3 900лв.,от които за ДП,първа инстанция /БРС/ и втора инстанция /БОС/ общо 2400лв.,съгласно присъдата на ОС-Бургас,а пред ВКС- възнаграждение от 1

1500лв.,съгласно определението на БРС от 14.02.2024г., но по реда на чл.38ал.2 от ЗА-лично за адвоката.Моли съда да укаже издаване на един общ изпълнителен лист за присъдените разноски в размер от 3 900лв.,като бъде отбелязано,че разноските пред ВКС са по реда на чл.38ал.2 от ЗА и се дължат на адв.К. или респ. да се издадат два изпълнителни листа-първият в полза на С. С. в размер на 2400лв. и вторият - за адв.С. К. в размер на 1 500лв.

Въззивният съд,след като се запозна с материалите по делото и провери атакуваното определение по повод на жалбата, намира следното от фактическа страна:

Производството по н.о.х.д.№ 3135/19г. по описа на РС-Бургас е приключило с присъда №260180/24.11.2021г.,с която подс.И. К. П. е бил признат за невинен и оправдан в извършване на престъпление по чл.129ал.2 вр.с ал.1 от НК,а респ. предявеният граждански иск от пострадалия С. Т. С. против подсъдимия П. за сумата от 6450лв. отхвърлен /от които претендирани 450лв. - за имуществени вреди и 6000лв.- за неимуществени вреди/.

С присъда №28/23.06.2022г. по в.н.ох.д.№196/22г. по описа на ОСБургас, подсъдимия И. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129ал.2вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание от една година лишаване от свобода ,като на основание чл.66ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подс.П. е осъден да заплати на пострадалия С. С. сумата от 6137.40лв. за причинени от престъпното деяние вреди,от които - 137.40лв.имуществени вреди и 6 000лв. – за неимуществени вреди. Подс.И. К. П. е осъден да заплати на пострадалия С. Т. С. и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 2 400лв. /от които сумата от 600лв. за адв.възнаграждение /л.30 от том 1 на ДП/,1000лв. на първа инстанция-л.23 и 800лв.-на втора инстанция – л.22./

С решение №326/28.09.2023г. на ВКС е оставена в сила въззивна присъда №28/23.06.2022г. по в.н.о.х.д.№196/22г. по описа на ОС-Бургас.

След приключване на делото пред касационната инстанция е постъпила молба от адв.С. К. за присъждане на направени разноски по реда на чл.38ал.2 от ЗА в размер на 1500лв. пред тази инстанция,като молбата е препратена на РС-Бургас за произнасяне.

С определение от 12.01.2024г. РС-Бургас се е произнесъл,като е 2 осъдил подсъдимия И. П. да заплати сумата от 2400лв. за направените от частния обвинител разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивната част на определението е упоменато основанието за това - че ОС-Бургас е осъдил подсъдимия да заплати сумата от 2400лв. за адвокатско възнаграждение във връзка с постановената осъдителна присъда.На практика нито в мотивната, нито в диспозитивната част на това определение,съдът се е произнесъл за направените и поискани от адв.С. К. разноски за адвокатска помощ на пострадалия С. пред касационната инстанция.

Съгласно чл.404т.1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища и др., като изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл.404 от ГПК съдебни актове,като молбата се подава до първоинстанционният съд, който е разглеждал делото / чл.405 ал.1 и ал.2 от ГПК./. Т.е. решението на ОС-Бургас ,с което подсъдимия е бил осъден да заплати направените разноски в размер на 2400лв. за адвокатско възнаграждение на С. е самостоятелно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист и е безпредметно първоинстанционния съд да преповтаря същото в отделно определение.

В конкретният случай РС-Бургас,не се е произнесъл по основното искане на адв.К. ,а именно да му бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 1 500лв. пред касационната инстанция по реда на чл.38ал.2 от Закона за адвокатурата.

Впоследствие със заявление от 09.02.2024г.,адв.К. е поискал от РСБургас да бъде разпоредено да му бъде издаден изпълнителен лист за присъденото обезщетение на пострадалия, ведно със законната лихва от 02.02.2017г. /по решението на ОС-Бургас/ и за 4 800лв. разноски,от които 2 400лв., присъдени от БОС и 2 400лв.,присъдени от БРС- за делото пред ВКС.

Последвало е атакуваното определение №260005/14.02.2024г., с което БРС не се произнася по направеното искане - да разпореди да бъде издаден изпълнителен лист,а осъжда подсъдимия И. П. да заплати на С. С. сумата от 6137лв.–обезщетение за причинени вреди /от които 137лв.-имуществени и 6 000лв.-неимуществени/,ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане - 02.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата.За първи път 3 с това определение е осъден подс.И. П. да заплати на С. С. сумата от 1 500лв.,представляваща направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение,а до остатъка от 3300лв., съдът е отхвърлил направеното искане на повереника на ЧО за присъждане на разноски,поради предходно произнасяне на съда за сумата от 2400лв. и липсващи доказателства за направените разноски в размер на 900лв.

С молба вх.№260712/19.02.2024г. адв.С. К. моли РС-Бургас да измени определението си в частта за разноските и да установи,че по н.о.х.д.

№3135/19г. на пострадалия С. С. се дължат присъдените разноски в общ размер на 3 900лв.,както следва : за ДП,първа инстанция /БРС/ и втора инстанция /БОС/- общо 2400лв., съгласно присъдата на БОС, за пред ВКС 1 500лв. съгласно определението от 14.02.2024г. на БРС, но по реда на чл.38ал.2 от ЗА - лично на адвоката.В този смисъл моли съда и да укаже издаване на изпълнителен лист.

РС-Бургас не се е произнесъл по тази молба,а вместо това е указал с резолюция на адв.К. ,че може д обжалва определението пред ОС-Бургас,което той е направил с депозираната частна жалба.

В този ред на мисли и изложената хронология,въззивният съд намира атакуваното определение №260005/14.02.2024г. на РС-Бургас за незаконосъобразно и като такова счита,че следва да бъде отменено изцяло .

Съдът не е следвало в определението си да се произнася повторно с осъдителен диспозитив досежно присъдените от въззивната инстанция обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, определени с присъда №28/23.06.2022г. по в.н.о.х.д.№196/22г. по описа на ОС-Бургас,тъй като както бе упоменато по- горе съгласно чл.404т.1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивния съд и същите са самостоятелни изпълнителни основания за издаване на изпълнителен лист.

На второ място,за първи път РС-Бургас се е произнесъл с определението от 14.02.2024г. ,като е присъдил съдебни разноски в полза на пострадалия С.,направени пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.

Въззивният съд констатира,че още в молбата на адв.С. К. от 09.10.2023г. /съдържаща се на л.299 от съдебното производство по н.о.х.д.

№3135/19г. на РС-Бургас/ пред ВКС е поискано присъждане на разноски по 4 реда на чл.38ал.2 от ЗА т.е. в полза на повереника на пострадалия при хипотезата на безплатна правна помощ,при която адвоката има право на адвокатско възнаграждение.Такъв договор за правна защита и съдействие,ведно с пълномощно се съдържа на л.37 от н.д.№68/23г. на ВКС,като е вписано,че се касае за защита по реда на чл.38ал.2 от ЗА.

В тези случаи съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.Съгласно чл.13ал.1т.3 от Наредбата, най-ниското възнаграждение, което се предвижда за правна защита за престъпление по чл.129ал.2 вр. с ал.1 от НК /наказуемо с лишаване от свобода до 6 години/ е 1 500лв.РСБургас обаче не се е произнесъл по това искане /възнаграждението да се присъди в полза на адвоката/,като не е разсъждавал нито в мотивната част,нито в диспозитивната такава относно неговата основателност,а е присъдил сума в размер на 1 500лв. в полза на пострадалия С..

Неправилно РС-Бургас се е произнесъл с определението,с което е оставил без уважение искане за присъждане на разноски в размер на 900лв. / каквото всъщност не е направено/, тъй като е стигнал до неправилен извод,че сумата от 1 500лв. за адвокатска защита пред касационната инстанция,която се претендира, е част от сумата 2400лв.,която вече е била присъдена с осъдителната присъда на ОС-Бургас,като се е произнесъл за разликата.

По всички тези съображения въззивният съд намира,че определение №260005/14.02.2024г. следва да бъде изцяло отменено,като делото се върне на РС-Бургас за произнасяне по молбата на адв.К. за присъждане на разноски направени пред ВКС в размер на 1500лв. в негова полза,съгласно чл.38ал.2 от ЗА,съдържаща се на л.299 по н.о.х.д.№3135/19г. по описа на РС-Бургас.

За пълнота е необходимо да се укаже на РС-Бургас,че следва да се произнесе по молбите относно издаване на изпълнителни листове за присъдените обезщетения и съдебни разноски по съдебните актове, които вече са влезли в законна сила.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ изцяло определение № 260005 от 14.02.2024г., постановено по н.о.х.д. № 3135/2019 г. по описа на РС-Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за произнасяне по молбата на адв.С. К. от АК-Бургас,като повереник на С. Т. С. за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение за ползвана безплатна адвокатска помощ по н.д.

№68/2023г. на ВКС,които се претендират по реда на чл.38ал.2 от ЗА лично за адвоката.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6