Решение № 1737 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1737 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100513849 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 6685/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 64 697/2023 г. на СРС, ГО, 43 състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Н. П. С. иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 426,25 лева - главница за доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. “********, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 16.06.2017 г. по гр.д. № 32 775/2017 г. по описа на СРС.

С решението е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 251,08 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г.

С решението е прекратено производството в частта относно исковете за главница за дялово разпределение и за лихва за забава върху нея.

Подадена е въззивна жалба от ответника по иска от 22.04.2024 г. срещу решението в частта, с която е уважен искът за главница за ТЕ. На първо място в жалбата ответникът навежда, че решението е недопустимо, понеже съдът се произнесъл по иск по чл. 422 ГПК при липса на подадено същинско възражение. Въззивникът сочи, че подаденото заявление с 1 вх. № 2300729/21.02.2024 г. в заповедното производство не води до допустимост на иска.

Това възражение било “преклудирано“ и подписано от лице без материална и процесуална легитимация в заповедното производство, а не от длъжника, поради което нямало правни последици. В предходно подаденото възражение от 03.07.2017 г. не било посочено изрично, че се отрича описаното в заповедта за изпълнение задължение, подаденият формуляр не съставлявал същинско възражение по смисъла на чл. 414 ГПК.

С въззивната жалба по същество ответникът оспорва иска като неоснователен.

Позовава се на давност, включително и давностен срок, текъл след подаване на възражението, в хода на производството. Твърди, че подаването на заявлението не прекъсвало давността, понеже кредиторът е поискал издаването на ИЛ със закъснение /което му било отказано/. Оспорва количеството доставена ТЕ в исковия период. Твърди, че в имота имало 5 броя затапени уреди.Оспорва да е налице облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество поради липса на обоснованост кои именно ОУ са приложими.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не подава отговор на въззивната жалба.

Подадена е и частна жалба от 11.11.2024 г., вх. № 364945, от Н. С. против определение № 44012 от 30.10.2024 г., с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК на С. с вх. № 341962/28.10.2024 г. Подаден е отговор от „Топлофикация София“ ЕАД от 25.11.2024 г. на тази частна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение от 16.06.2017 г. по гр.д. № 32 775/2017 г. по описа на СРС против Н. С..

Според заповедта длъжникът дължи на заявителя сумата от 1 426,25 лева - главница за доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. “********, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането. С възражение от 03.07.2017 г., подадено лично от длъжника, вземанията по заповедта са оспорени. В тази връзка следва да се посочи, че възражението е подадено по бланка и освен това в него изрично се сочи, че била депозирана искова молба по отрицателен установителен иск относно процесните вземания. С решение № 14494/19.09.2016 г. по гр.д. № 15 166/2016 г. по описа на СРС, влязло в сила на 22.02.2017 г., е признато за установено, че Н. С. не дължи на ищеца суми за период, различен от процесния – за периода м. 12.2008 г. – м. 03.2013 г. С разпореждане от 24.10.2023 г. са дадени указания по чл. 415 ГПК за предявяване на иск. С отговора на исковата молба е оспорена вкл. допустимостта на исковете, поради което с разпореждане от 2

18.01.2024 г. са дадени от съда указания по чл. 101 ГПК ответникът длъжник да заяви изрично дали оспорва вземанията по заповедта. С молба от 02.02.2024 г. длъжникът чрез надлежно упълномощения му адвокат /същия, подал и въззивната жалба/ сочи, че оспорва вземанията като погасени по давност. Поради извършено смешение на давностния срок, изтекъл преди подаване на заявлението, с този, изтекъл според ответника по време на процеса, с разпореждане от 12.02.2024 г. на длъжника е дадена последна възможност да уточни подава ли възражение срещу заповедта. Според молба вх. № 2300729/21.02.2024 г. от длъжника вземанията по заповедта се оспорват.

Решението е допустимо като постановено по допустим иск по чл. 422 ГПК - подадено е възражение срещу заповедта и с решение № 14494/19.09.2016 г. по гр.д. № 15 166/2016 г. по описа на СРС, влязло в сила на 22.02.2017 г., е признато за установено, че Н. С. не дължи на ищеца суми за период, различен от процесния.

Съдът намира, че решението е правилно и следва да бъде частично потвърдено до размера от 957,43 лв. – главница за ТЕ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. За горницата над тази сума до пълния претендиран размер решението като неправилно следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

Искът е насочен срещу ответника – собственик на топлоснабдения имот с адрес в гр.София, ж.к. “********. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил да е собственик на имота. Ответникът е оспорил да е подавал молба за откриване на партида относно имота. С въззивната жалба се оспорва да е налице облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество поради липса на обоснованост кои именно ОУ са приложими. По силата на Заповед № РД – 41-1867/29.12.1987 г. процесният недвижим имот е определен като обезщетение за ответника по реда на ЗТСУ. Ответникът е собственик на имота.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Ищецът е доставял ТЕ за исковия период до имота, който е топлоснабден. За процесния период са приложими ОУ, одобрени от ДКЕВР в сила от 12.01.2014 г.

Поради това съдът намира, че в исковия период именно ответникът като собственик на имота е потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право 3 да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Установяват се и количествата доставена ТЕ до имота за исковия период. Недоказани са останали доводите на ответника, че отоплителните тела в имота били затапени в исковия период. Ответникът се позовава на отбелязванията срещу името му в списък към протокол от Общото събрание на етажната собственост от 09.10.2001 г., в който списък сам ответникът е записал, че 5 бр. отоплителни тела са затапени. Това вписване, сторено от ответника, в негова полза, не доказва твърденията му за затапване на уредите в процесния период. Установява се от неоспорените главни отчети и от заключението на СТЕ, което съдът напълно кредитира, че в исковия период до имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имот за 5 бр. отоплителни тела, както и енергия, отдадена от сградната инсталация. Енергия за БГВ не е доставяна. Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за реално доставената ТЕ за имота за исковия период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е в размер на 957,43 лв. До този размер искът е основателен.

Вземанията не са погасени по давност - заявлението е подадено на 23.05.2017 г. и погасени по давност биха били вземания, падежирали преди 23.05.2014 г. Твърденията на ответника за текъл давностен срок по време на процеса не следва да бъдат обсъждани – чл. 115, б. “Ж“ ЗЗД. Твърденията на ответника за изтекъл след този момент давностен срок не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Други доводи във въззивната жалба не са наведени и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По частната жалба. С договор № 803264/30.11.2023 г. за правна защита и съдействие е уговорено и заплатено в брой на адвоката на ответника възнаграждение от 850 лв. По възражение за прекомерност на ищеца с решението същото е намалено на 479,70 лв. С въззивната жалба и с молба от 28.10.2024 г. ответникът по реда на чл. 248 ГПК е възразил срещу намаляването на възнаграждението. С определение № 44012 от 30.10.2024 г. е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК на С.. Определението е правилно. Предвид фактическата и правна сложност на спора правилно е намалено възнаграждението до посочената сума.

По разноските. Разноските за производството пред СРС се ревизират съответно според изхода на спора. За производството пред СГС ответникът въззивник е сторил разноски от 28,53 лв. дт и 850 лв. адвокатско възнаграждение, като според изхожда на спора са дължими общо 288,77 лв. разноски.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ решение № 6685/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 64 697/2023 г. на СРС, ГО, 43 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК 831609046 срещу Н. П. С. ЕГН ********** иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата над размера от 957,43 лв. до размера от 1 426,25 лева - главница за доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. “********, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 16.06.2017 г. по гр.д. № 32 775/2017 г. по описа на СРС, както и в частта относно разноските, с която е осъден Н. П. С. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД разноски над размера от 49,05 лв. до размера от 68,21 лв. и над размера от 522,92 лв. до размера от 727,10 лв., като вместо това постановява

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК 831609046 срещу Н. П. С. ЕГН ********** иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над размера от 957,43 лв. до размера от 1 426,25 лева - главница за доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. “********, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 16.06.2017 г. по гр.д. № 32 775/2017 г. по описа на СРС.