Решение № 497 от 20.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Перник, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720201175 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Т. М. К., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №24-1158-001527/17.06.2024г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Перник, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба 100 /сто/ лв., за това, че на 20.03.2024 г., 06.26 часа, в гр. Перник, движейки се по ул. Юрий Гагарин, в посока от кв.

Мошино към ул. Св. Св. Кирил и Методий, като водач на МПС – автобус „Мерцедес 511 ЦДИ Спринтер КА43“ с рег. №*****, на кръстовището с улица Елена, не съобразява поведението си със светлинните сигнали като преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Т. К., с която оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление като твърди, че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно от контролните органи, както и че отговорността му е ангажирана за нарушение, което не е извършил.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му – адв. Л. П. поддържа и допълва доводите в жалбата за незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъква констатирани противоречия между показанията на служителите на МВР, установили нарушението, както и че местоположението на служебния им автомобил в момента на преминаването на доверителя му през кръстовището 1 не е давало обективна възможност за точна преценка. Основавайки се и на събраните по негово искане в съдебното следствие гласни доказателствени средства аргументира теза, че нарушението не е доказано по безспорен начин и пледира за отмяна на същото. Претендира и присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, в съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Процесуален представител не е участвал в съдебно заседание.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е и основателна.

От фактическа страна:

В ранните часове на 20.03.2024г. свидетелите П. В. С. и Н. Й. М. – мл. автокнтрольори в сектор ПП към ОДМВР – Перник, изпълнявали служебните си задължения на територията на Първо РУ – Перник. Около 06.26 часа се намирали на ул. Елена, в района на кръстовището с ул. Юрий Гагарин /Тобразно/, преминаването през което се регулирало със светлинна сигнализация. От мястото на което се намирали възприели автобус „Мерцедес 511ЦДИ Спринтер КА43“ с рег. №*****, движещ по ул. Юрий Гагарин /перпендикулярно спрямо местоположението им/, в посока от кв. Мошино към ул. Св. Св. Кирил и Методий, който навлязъл и преминал през кръстовището.

Полицейските служители констатирали несъобразяване на водача на превозното средство със светлинните сигнали на светофарната уредба, подадени в същия момент, поради което го последвали до първата спирка по маршрута му след кръстовището, където спрял за слизане и качване на пътници. Установили самоличността на водача – Т. М. К., и го уведомили, че за констатираното нарушение ще бъде съставен АУАН. Тъй като същият изпълнявал редовен превоз на пътници по маршрутно разписание, и за да не създават затруднения на пътниците, служителите на МВР указали на Т. К. да продължи движението си до крайната спирка – Начална спирка, гр. Перник, където ще бъде съставен акта.

На това място срещу Т. К. било образувано административнонаказателно производство с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №1016604/20.03.2024г., като актосъставителят – свид. П. С. приел, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП. При съставяне на акта свид. С. отразил, че К. няма възражения относно вмененото му нарушение.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН същият депозирал писмено възражение вх. №313000-5408/27.03.2024г., в което посочил, че от изложените в акта обстоятелства на нарушението не става ясно къде се е намирал полицейският екип при преминаването му през кръстовището, за да се прецени имали ли са контролните органи добро възприятие за светлинната сигнализация в посоката 2 му на движение при навлизане и преминаване през кръстовището.

На 17.06.2024г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган счел възражението за неоснователно, приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Т. К. за нарушението по-горе.

В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. В. С., Н. Й. М. и Й.Н.А., съставеният АУАН серия GA, №1016604/20.03.2024г. и заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

От правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство. Конкретни такива не са наведени и от страна на жалбоподателя.

По същество :

Именно в тази насока е същинското възражение на Т. К. в жалбата, поддържано и в съдебните прения от пълномощникът му, тъй като оспорва да е преминал през кръстовището при изложените обстоятелства, а именно на червен, забраняващ преминаването сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба, а оттук да е извършил нарушение на светлинната сигнализация при движението си. Твърди се, че фактическите обстоятелства по случая са неправилно установени, вероятно поради невъзможност за точно възприятие към секциите на светофара от служителите на МВР, предвид мястото, на което са се намирали в момента на преминаването му. Застъпва се тезата, че горното е довело до достигане до необосновани фактически и правни изводи относно наличието на извършено нарушение.

Изводът, че жалбоподателят е извършил нарушението наказващият орган е формирал въз основа констатациите в акта за установяването му и изготвените по случая докладни записки във връзка с подаденото от наказания възражение по чл.44, ал.1 ЗАНН. Счел е, че не е необходимо събиране на допълнителни доказателства, включително относно повдигнатия във възражението въпрос за мястото, на което са се намирали служителите от автопатрула спрямо кръстовището и видимостта им към светофарната уредба, неизяснен чрез наличните при решаване на преписката материали /мястото, от което служителите на МВР са наблюдавали светофарната уредба не е посочено нито в АУАН, нито в изготвените във връзка с възражението срещу него докладни записки/.

Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него 3 обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с оглед чл.84 от ЗАНН.

В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват по несъмнен начин обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН. Разпитаните в съдебното следствие свидетели – актосъставителят П. С. и Н. М., след запознаване със съставения АУАН, потвърждават констатациите в него и изясняват, че при преминаването на автобуса, управляван от жалбоподателя, са се намирали вляво от него, на ул.

Елена, образуваща Т-образно кръстовище с ул. Юрий Гагарин, по която се е движел автобуса. Твърдят, че било все още тъмно /сумрак/, поради което сигналите на светофара се виждали ясно, макар свид. С. да посочва, че спрямо мястото, на което са се намирали, светофарът за посоката на движение на нарушителя бил срещу тях /странично разположен/ и леко вдясно.

Констатира се известно противоречие между изявленията на двамата относно разстоянието между автомобила им и кръстовището, доколкото свид.

С. твърди, че то било 15-20 метра, а свид. М. – 50-60 метра. Противоречието не може да бъде пренебрегнато като несъществено, тъй като има значение за преценка възможността за обективно и точно възприятие към секциите на светофара, ориентирани при това в друга посока – към движещите се по перпендикулярната улица.

В същото време, посоченият от жалбоподателя свидетел – Й.Н.А. потвърждава тезата му. Същият твърди, че на 20.03.2024г. се е намирал като пътник в управляваното от жалбоподателя превозно средство за обществен превоз, движещо се по линия №10 от кв. Тева към центъра на град Перник.

Разказва детайлно за обстоятелствата, при които е протекла проверката, като посочва, че пред контролните органи водачът на автобуса е изразил несъгласие с твърдението им, че е преминал на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището от ул. Юрий Гагарин и ул. Елена. Свидетелят заявява, че при пътуването си е наблюдавал пътната обстановка, посочва, че трафикът вече е бил интензивен в този час и е категоричен, че водачът преминал през споменатото кръстовище на светеща зелена светлина. А. изяснява, че по повод извършената проверка на Начална спирка, помолен от на шофьора на автобуса, когото не познавал, се съгласил при необходимост да свидетелства за възприетите по време на пътуването обстоятелства, тъй като същите на съответствали на направените от служителите на МВР констатации.

Съдът не намира основания за отхвърляне показанията на свид. А. като недостоверни, тъй като не установява какъвто и да е мотив у него да твърди неистини. Свидетелят уточнява, че не познавал жалбоподателя, съобщава правдоподобно обстоятелствата, при които е бил ангажиран от него да свидетелства, предупреден е за отговорността, която носи за потвърждаване на неистина като свидетел по делото, и при отсъствие на други доказателства 4 за определена заинтересованост, компрометираща изявленията му, съдът ги цени като надежден доказателствен източник. В тази връзка възражението на Т. К., че не е извършил нарушението, намиращо подкрепа в показанията на незаинтересован свидетел – свид. И. А., не може да бъде отхвърлено с мотив, че е недостоверно и защитно.

Така събраните доказателства, внасящи противоречие относно същностния въпрос, включен в предмета на доказване, води до заключение, че вмененото но Т. М. К. нарушение не е доказано по несъмнен начин.