Решение № 3254 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3254 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н. като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110115686 по описа за 2025 година

„**“ ООД е предявило срещу „**“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18630 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за услуги от 20.06.2024 г. съгласно фактура № 71/12.09.2024 г., ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 225,71 лв., представляваща лихва за забава за периода 27.10.2024 г. - 28.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70993/2024 г. на СРС, 82 състав.

Ищцовото дружество твърди, че на 20.06.2024 г. между него като изпълнител и ответното дружество като възложител е сключен договор за услуги, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят се задължил да предостави срещу възнаграждение услуги по информиране и/или консултиране във връзка с пазара на труда, в т.ч. посреднически услуги по подбор на кандидати за длъжности, за които възложителят търси служители. В клаузата на чл. II.1 от договора било уговорено, че възложителят дължи възнаграждение за всеки предложен от изпълнителя и успешно назначен от възложителя кандидат, чийто размер е определен на 18% от годишната брутна заплата на кандидата, който следва да се заплаща на две вноски, всяка по 9%. Уговорено било първата вноска да се фактурира след фактическото постъпване на назначения кандидат на работа, за което възложителят уведомява писмено изпълнителя в едномесечен срок от постъпването, а втората вноска - след издадена от изпълнителя фактура на 90-ия ден от постъпване на кандидата на работа (чл. II.4 от договора). Ищецът посочва, че на 20.06.2024 г. чрез ел. комуникация страните уговорили точния размер на дължимото възнаграждение за успешно 1 подбрания от изпълнителя кандидат ** Постигнато било съгласие първата вноска да е в размер на 15 525 лв. без ДДС, а именно 9% от брутната годишна заплата на кандидата в размер на 172 500 лв., за която сума ищцовото дружество издало фактура № 60/25.06.2024 г. с основание „предоставени услуги по подбор на персонал – назначение на **. Първата вноска била надлежно платена от ответника без възражения. На 12.09.2024 г. ищецът издал на ответното дружество фактура № 71/12.09.2024 г. за втората дължима вноска, а именно сумата 18 630 лв. с ДДС с основание „предоставени услуги по подбор на персонал – назначение на ** втора финална вноска“, която обаче не била заплатена от ответника в срока по чл. II.5 от договора за услуги, а и до настоящия момент. В ел. комуникация между страните ответникът обяснил, че закъснението в плащането на втората вноска се дължи на заболяване и други непредвидени обстоятелства, без обаче да прави възражение или отказ за заплащане на втората вноска. На 19.11.2024 г. ответното дружество за пръв път направило отказ да заплати на ищеца дължимата финална втора вноска, като прави оплаквания от назначения кандидат ** Ищецът счита, че изложените доводи и оплаквания за неоснователни, доколкото съгласно договора от 20.06.2024 г. заплащането на възнаграждението е обусловено единствено от наличието на успешно назначен кандидат, без да е необходимо сбъдването на други предпоставки, в т.ч. последващо прекратяване на трудовия договор с успешно подбрания кандидат. Ищецът твърди, че в ел. кореспонденция ответното дружество изрично признало, че ищецът е изпълнил безупречно задълженията си по договора и прекратяването на трудовото правоотношение с някой от кандидатите е ирелевантно в отношенията между страните. Излага се, че процесният договор за услуги от 20.06.2024 г. се предхожда от сключен между ищцовото дружество и американското дружество „*“ договор за услуги от 23.08.2023 г. с идентичен предмет и съдържание, в резултат на което страните установяват добри търговски взаимоотношения, с оглед на което постигат неформално споразумение помежду си фактурирането и плащането на пълния размер на дължимото се възнаграждение за успешно подбрания кандидат **да се извършва на основание договора за услуги от 20.06.2024 г., сключен с ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на възникнало между страните облигационно правоотношение въз основа на договор за услуги от 20.06.2024 г., а приложеният към исковата молба договор за услуги от 21.08.2023 г. счита за сключен с различен от ответното дружество самостоятелен правен субект, а именно дружеството „*“, регистрирано в *, щата * последното да е извършвало дейност в *. Оспорва ищецът да е предоставил на ответника услуги по подбор на кандидати за работа в дружеството, регистрирано в *. Счита твърдението на ищеца за наличие на постигнато между страните неформално споразумение фактурирането и плащането да се извършва от ответника за косвено потвърждение на обстоятелството, че ищецът не е престирал услугите по договора на ответното дружество, а на американското дружество „*“.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните и с оглед чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Представен е Договор за услуги от 21.08.2023 г., сключен между „*“ – дружество, регистрирано в *, като възложител и „**“ ООД като изпълнител.

С Договор за услуги от 20.06.2024 г., сключен между „**“ ЕООД като възложител и „**“ ООД като изпълнител, с който изпълнителят се задължава да предостави срещу възнаграждение посреднически услуги по подбор на кандидати за длъжности, за които възложителят търси служители. Съгласно т. I.3. когато в резултат на предоставените от изпълнителя услуги възложителят назначи лице, предложено от изпълнителя, последният има право да получи възнаграждение за всяко назначено лице. Според т. II.1. възложителя дължи възнаграждение за всеки предложен от изпълнителя и успешно назначен от възложителя кандидат. В т. II.3. е договорено заплащането на възнаграждение в размер на 18% от годишната брутна заплата на две вноски по 9%, в случай че възложителят наеме постоянен служител. Страните се договарят изпълнителят да издаде фактура за сума в размер на 9% след действителното постъпване на на назначенмие кандидат при възложителя. За останалата част от 9 % от общото възнаграждение изпълнителят издава фактура на 90-ия ден от постъпването на кандидата на работа, като сумите се заплащат в 45дневен срок след получаването на фактура от възложителя.

Представена е ел. кореспонденция, от която се установява, че ищецът е предложил на ответника кандидат за назначаване на длъжността „*“.

От Трудов договор от 10.05.2024 г., сключен между „**“ ЕООД и *, се установява, че предложеният от ищеца кандидат е бил назначен на работа при ответника и е започнал работа считано от 21.05.2024 г., като е договорено основно месечно брутно възнаграждение в размер на 14375,64 лева.

Ищецът е издал на ответника фактура от 25.06.2024 г. с основание „представени услуги по подбор на персонал – назначение на ** на стойност 18630 лева, която е заплатена на 11.09.2024 г.

На 12.09.2024 г. ищецът е издал втора фактура на стойност 18630 лева с основание „представени услуги по подбор на персонал – назначение на **– втора финална вноска“, която не е заплатена.

В писмо от 19.11.2024 г. ответникът е изтъкнал като причини за незаплащането следните обстоятелства: напускане по време на изпитателния срок, липса на надлежно предизвестие, многократни проблеми с присъствието и бърза оставка, притеснения относно представянето, тъсене на работа през работно време, с оглед на което счита, че сключеният трудов договор не може да се счита за постоянен, с оглед на което заплатеното до момента възнаграждение на ищеца е разумна компенсация за предоставените услуги.

Представена е Заповед от 05.11.2024 г., с която се прекратява трудовото правоотношение с *, считано от 08.11.2024 г.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. *, който сочи, че него се свързал служител на ищеца с предложение за позиция в „**“ ЕООД, като след проведени интервюта бил назначен. Комуникацията се провеждала по имейл с хора, намиращи се в *, 3 срещите били онлайн. Свид. комуникирал с А. но основно комуникацията му била с *. Свид. започнал работа около 2 месеца след приемане на офертата към края на май. Било му съобщено, че работодателят е американска компания, с която ще работи отдалечено.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на сключения между страните договор за услуги от 20.06.2024 г. е извършил възложените от ответното дружество услуги по информиране и/или консултиране във връзка с пазара на труда, в т.ч. че кандидатът **е успешно назначен в ответното дружество, че предоставените услуги съответстват на претендираното възнаграждение и неговия размер, че ответното дружество като възложител е приелo надлежно работата от изпълнителя.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че между страните е било налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил посреднически услуги по подбор на кандидат за длъжност при ответника, като предложеният от ищцовото дружество кандидат е бил назаначен успешно при ответника на трудово правоотношение, видно от представения трудов договор от 10.05.2024 г. Според уговореното в договора за услуги се дължи възнаграждение за всеки предложен от изпълнителя и успешно назначен от възложителя кандидат, като това е единственото поставено условие. Съдът намира за неоснователни съображенията на ответника за незаплащане на дължимото възнаграждение в пълен размер поради това, че назначеният служител е бил освободен няколко месеца след назначаването, доколкото в договора не е уговорено условие за редуциране на дължимото възнагараждение, в случай че назначеният служител не е полагал труд в определен срок след назначаването си. Единствената предпоставка да се дължими възнаграждение на изпълнителя в пълен размер е предложеният от него кандидат да е назаначен при ответника и същата е изпълнена, като са ирелевантни причините, довели до освобождаване на назначения кандидат. Поради изложеното отвтеникът дължи заплащане и по втората издадена от ищеца фактура, представляваща втора вноска от дължимотото и договорено между страните възнаграждение за предоставените от ответника посреднически услуги, с оглед на моето предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло.

Предявен и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 225,71 лева, представляваща лихва за забава за периода 27.10.2024 г. - 28.11.2024 г.

Доколкото в сключение между страните договор е договорено сумите да се заплащат в 45дневен срок след получаването на фактура от възложителя, каквато е издадена на 12.09.2024 г., съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.11.2024 г., от когато и следва да се начисли законна лихва върху незаплатената сума, която съдът изчисли в размер на 97,37 евро (190,45 лева), до който размер следва да се уважи предявеният акцесорен иск.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените 4 искове в размер на 1955,21 евро (3824,07 лева) от следните направени разноски: 385,63 евро (754,24 лева) – държавни такси за исковото и заповедното производства, 1573,24 евро (3077 лева) – адвокатски възнаграждения за исковото производство и заповедното производства.

Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената част от предявените искове в размер на 3,05 евро (5,98 лева) от следните направени разноски: 1573,24 евро (3200 лева) – адвокатски възнаграждения за исковото производство и заповедното производства. Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на 1952,15 евро (3818,09 лева).