Решение № 98 от 19.07.2023, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Тетевен, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20224330100246 по описа за 2022 година

Пред съда е представена искова молба от А. К. А. ЕГН-********** и А. А. К. ЕГН********** и двамата от Г********** против :Т. А. А. ЕГН -********** от ********** ,И.

К. И. ЕГН-********** от **********З. К. Р. с ЕГН **********,А. К. А. ЕГН **********, от гр. Т**********. ********** ,Ф. К. П. ЕГН ********** , от г********** ,М. С. А. ЕГН ********** , от гр********** , З. М. С., ЕГН ********** ,от г**********С. М. С., ЕГН **********, от гр. Т******************** ;С. М. Т. ,ЕГН **********, от гр.

Т**********,М. С. М. ЕГН ********** , от гр. Т**********, С. С. М. ЕГН **********, от гр. Т**********

В исковата молба се твърди ,че ищците са съпрузи,с решение №260059 от 13.12.2021г. на Районен съд-Тетевен,постановено по гр. д. 621/2020 година,влязло в законна сила на 07.01.2022година, по отношение на наследниците на Къдрин А. Тодоров,починал на 11.02.1984година са признати за собственици на основание давностно владение на 1/2/една втора/идеална част от двуетажна жилищна сграда,цялата от 80 кв. м. половината 40кв.м.находяща се в имот с идентификатор № **********.1,състояща се от една стая и мазе-първи етаж и две стаи на втори етаж,с вход от изток,построена и находяща се в бивша ливада и овощна градина в землището на гр.Тетевен,местност Конски дол ,при граници и съседи: общинско,свое на К/сега наследници на К. И./,наследници на ПП и общинско,а по кадастралната карта на гр.Тетевен имот с идентификатор : **********,целият от 3555кв.м. земеделска земя овощна градина ,9-та категория при граници и съседи : имоти с идентификатор № **********.57,№ **********.131 и №**********.54.

Имотът ,в който се намира тяхната единствена жилищна сграда ,описана по-горе е закупен с нотарилен акт № 109,том трети-римско,дело № 841/1993година на районен съдТетевен от К. И. А.-ЕГН-**********,б.ж. на гр.Тетевен,починал на 16.07.2008г. и оставил наследници-ответниците по исковата молба -Т. А. А. - съпруга и И. К. А.-син от гр.Тетевен, като в този имот те не живеели там ,живеела майката на К. А. -З. К. Р.-ЕГН**********,която е собственица и на останалата половина от жилищната сграда с вход от запад,и адрес гр.Тетевен ,***. За да се ползва жилищната сграда на ищците 1

,така както е описана-по-горе,с вход от изток,тъй като цялата жилищна сграда е разположена в дъното на имота ,ищците ,следвало да имат достъп до същата. Този достъп е не само към къщата ,но и излаз на пътя, те били оградили прилежаща площ около тяхната половина/междинна ограда/ , която по очертаване от вещото лице е площ 176кв.м.Тази прилежаща площ им била необходима за функционирането на източната сграда близнак и се се очертавала между следните линии: от изток-имотна граница,север-подпорна стена,запад стена между сградата близнак и междинна ограда,която минава покай навес и стига до съществуващия полски път,юг-имотна граница с полския път. Твърдят ,че тази постройкадвуетажна жилищна сграда за ищците било единствено жилище,както и техен административен адрес .Жилищната им сграда следва да се ползва по предназначение,като за това е необходима прилежаща площ, и я ползваме при тези граници,години наред,още от построяването й -1965г.Имали доброто желание и разположение доброволно да решат въпроса относно ползването на тази прилежаща площ ,изключително необходима за ползване на жилищната им сграда ,но такова съгласие от собствениците на терена не получили.Твърдят ,че докато бил жив наследодателят на ответниците К. И. А. не са имали проблеми.Изрично имали неговото съгласие да ползват прилежащия терен около сградата,тогава още 1993година изградили и междинната ограда и подпорната стена .Не били имали никакви разногласия,а си имали уважение и са си помагали .Направили били подпорна стена и откъм другия близнак-къщата на З.,също на К. И. А. ищецът бил направил паметник и ограда на гроба в същия имот.Имали намерението да живят в разбирателство и съгласие,както са живели докато бил жив К.,но от наследниците му не получавали това отношение.

Молят,съдът да постанови решение,с което определи и постанови ползване на прилежаща площ около къщатата на ищците - ½ идеална част от двуетажна жилищна сграда,цялата от 80 кв. м. половината 40кв.м.,находяща се в имот с идентификатор № **********.1,състояща се от една стая и мазе-първи етаж и две стаи на втори етаж,с вход от изток, построена и находяща се в бивша ливада и овощна градина в землището на гр.Тетевен,местност Конски дол при граници и съседи: общинско,свое на К/сега наследници на К. И./, наследници на ПП и общинско,а по кадастралната карта на гр.Тетевен имот с идентификатор : **********,целият от 3555кв.м. земеделска земя овощна градина , 9-та категория при граници и съседи : имоти с идентификатор № **********.57,№ **********.131 и № **********.54,а именно :176кв.м. прилежаща площ от имот с идентификатор № ********** щелият с площ от 3555кв.м.,необходима за функционирането на източната сграда близнак ,която се очертава между следните линии: от изток-имотна граница,север-подпорна стена,запад стена между сградата близнак и междинна ограда,която минава покай навес и стига до съществуващия полски път,юг-имотна граница с полския път.

В законово установеният срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Т. А. А. и И.

К. И..

В отговора се твърди ,че предявеният иск е процесуално недопустим.

Видно било от влязлото в сила решение по приложеното за послужване гр. дело № 621/2020 г. на PC - Тетевен, съдът е бил сезиран с установителен иск от същите ищци срещу наследниците на общия наследодател К.А.Т., като искането е свързано с признаване по отношение на ответниците, че ищците са собственици и на 176 кв. метра прилежаща площ към половината от процесната сграда.

Съдът е прекратил производството, излагайки в мотивите си, че ответниците не са легитимирани да отговарят по такъв иск, тъй като не са собственици на земята. По посоченото дело те били конституирани като трети лица-помагачи на ответниците и в този смисъл влязлото в сила решение обвързва и нас. Доколкото правото на собственост инкорпорира в себе си триадата владение, ползване и разпореждане, то се отнася и за претендиралото ползване.

Не твърдят, че по отношение на въпроса, с който е сезиран съдът, има сила на присъдено нещо, но заявяват, че ищците нямат правен интерес от подобен иск, тъй като и понастоящем ползват претендиралата площ, дори повече от посочения размер. Проявяват 2 разбиране и са наясно, че за да ползват признатата им от съда идеална част от жилищната сграда, ищците трябва да имат достъп до нея, но никога не е съществувала уговорка да им продават, подаряват или по какъвто и да е друг начин да се разпореждат с част от земята в тяхна полза. В този смисъл не отговаряли на истината твърденията в исковата молба, че приживе от страна на техния наследодател имали неговото съгласие и разбирателство да ползват прилежащия терен без проблеми. Между първия ищец и покойния им наследодател не е имало никакви договорки или съгласие на К. И. А. ищците не само да живеят в къщата, но и да ползват оградено от тях място, което твърдение от страна на ищците, по обясними причини, няма как да бъде опровергано. Не отговаряло на истината и твърдението на ищците, че това било единственото им жилище. В съседния имот те притежавали сграда за задоволяване на жилищни нужди, притежавали в същата местност и друг имот със сграда, закупен от бившето държавно предприятие „Транспред“, а имали и къща в гр. Тетевен.

Освен това смятат, че не са давали никакъв повод на ищците за завеждане на техния иск, тъй като, както вече независимо от влошените им отношения, те продължавали да ползват претендиралата от тях част от имота.Истината била , че самите ищци проявяват крайна нетърпимост към ответниците , като собственици на земята, както и към майката на техния наследодател и сестра на първия ищец, която владее и ползвала западната половина на жилищната сграда. Няма как със заплахи, скандали и принуда да ги отстранят от имота или да ги накарат да се разпоредят с необходимата им площ в тяхна полза. Очевидно претенциите на ищците непрекъснато ескалирали , вероятно поощрени и от признаване на собствеността им върху ½ ид.ч. от къщата, с което в края на краищата се съгласили.

Твърдят ,че иска бил неоснователен, тъй като законодателят, в разпоредбата на чл. 64 от ЗС, е уточнил параметрите, в които може да се определи прилежаща площ, като е записал, че собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение. Недопустимо от страна на претендиращите да се извършват строителни дейности, ограждения, изграждане на временни или трайни постройки за отглеждане на домашни животни, обособяване на площи за овощна или зеленчукова градина и др., тъй като подобни дейности съществено се отклоняват от смисъла на това ограничение за собственика на земята.

С оглед на изложеното смятат, че производството следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от страна на ищците.

От представените по делото писмени доказателства,показанията на свидетеля Альоша А. и заключението съд.-техническа експертиза,изготвена и защитена от вещото лице инж. М. Ч. съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:

Ищците са собственици на основание давностно владение на на 1/2/ идеална част от двуетажна жилищна сграда,цялата от 80 кв. м. половината 40кв.м.находяща се в имот с идентификатор № **********.1,състояща се от една стая и мазе-първи етаж и две стаи на втори етаж,с вход от изток,построена и находяща се в бивша ливада и овощна градина в землището на гр.Тетевен,местност Конски дол събразно решение №260059 от 13.12.2021г. на Районен съд-Тетевен,постановено по гр. д. 621/2020година,влязло в законна сила на 07.01.2022година.

Другата ½ ид. част от жилищния имот близнак с вход от запад е собственост на ответниците З. К. Р. ,А. К. А. ,Ф. К. П. ,М. С. А. ,З. М. С., С. М. С., ,С. М. Т. ,М. С. М. ,С. С.

М. наследници на К.А.Т. ,поч. на 11.02.1984г.

С нотариален акт №109, н.д. №841/1993г. на Р.С.Тетевен К. И. А. е закупил ливада ,находяща се в м. Конски дол, в землището на гр. Тетевен с площ от 2,4 дка и овощна градина от 1,2 дка , която видно от представената скица се явява настоящият поземлен имот с идентификатор №**********. След смъртта на И. К. И. на 15.07.2006г имота е собственост на наследниците му Т. А. А. и И. К. И. .

От разпита на св. АА.А. А. се установява ,че същия е съсед на страните и от акто се 3 помни ищците ползват имота пред къщатата , не можела да се ползва къщатата без да има място за преминаване от пътя , имота никога не е бил заграждан ,но сега била сложена дървената ограда , а за да ползват имота трябвало да имат имот пред къщатата , входът на къщатата бил срещу общинското място , а процесния имот е под връх Червен на 978м надморска височина .

От заключението на съд.-техническата експертиза се установява ,че с цел установяване на достъп до процесния имот предлага изграждане на стъпала до селскостопанския горски, ведомствен път с идентификатор № *** до терена обслужващ източната половина на къщата близнак , която къща лежи в ПИ с идетификатор ***, обособява се терен около жилищна сграда с площ от 176 кв.м., която площ не навлиза в съседни имоти .

Разпоредбата на чл.64 ЗС изрично установява право на собственика на постройка да ползва земята доколкото това е необходимо за използването й според нейното предназначение.Вещното право на строеж не се ограничава само до земята, която се намира под основите на сградата. Вещото право на строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му, а в случая то е придобито до давност видно от представеното съд. решение по гр.д.№ 621/2020г. поражда действие и спрямо останалата част от поземления имот. Нормалното използване на дадена постройка не може да се осъществи без известно използване и на мястото в поземления имот около нея, в който е построена. По този начин се установява ограничаване на правата на собственика на терена, но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на сградата да я ползва. Това ползване се ограничава само до достъп до сградата, доколкото това е необходимо за ползването с оглед на физическите характеристики на постройката, като елемент на градоустройството. Правата на собственика на земята следва да се ограничават в минимална степен, тъй като това право на ползване върху терена е безсрочно, а последният не може да има подчинено на сградата предназначение. Ползването от мястото извън сградата, за нуждите на нормалното използване на постройката, е необходим акцесориум към основните елементи от вещното право на строеж / Решение № 300/07.05.2009 г. по гр.д.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84b6d2da-3d71-46e1-902d-50670edf670e