Решение № 6939 от 16.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6939 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100508456 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №7528 от 12.05.2023г., постановено по гр.д. №27409/2022г. по описа на СРС, 120-и състав, са отхвърлени изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. Т. С., ЕГН **********, искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: главница за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. в размер на 2 184,71 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 30.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.08.2021 г. в размер на 558,87 лева, главница за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 20,40 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 30.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на 5,57 лева, като неоснователни.

По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която се поддържа, че постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, ограничили възможността на дружеството да докаже основанието на своите претенции. Предвид изложеното моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, като предявените искове бъдат уважени.

1

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответницата В. Т. С., с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените в жалбата оплаквания относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена за потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през посочения период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е уредено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.

Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с 2 топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлоснабдителното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства обаче не се установява между топлофикационното дружество и ответницата В. Т. С. да е налице облигационно отношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. **** Видно от депозираното на 10.04.2023г. от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ писмо, в архива на дирекцията не е намерено досие на сграда, която да се намира на посочения адрес, поради което няма как да бъде предоставен търсения акт за собственост на процесния имот. Същевременно от представените по реда на чл.192 от ГПК от „Директ“ ЕООД индивидуални справки за отопление и топла вода се установява, че като клиент на топлофикационното дружество е вписано лицето Т.П.М.. Самият ищец при формулиране на искането си по чл.192 от ГПК също посочва, че търсеният от него документ за собственост за процесния имот касае трето за спора лице-Т.П.М.. Същевременно по делото нито се навеждат твърдения, нито се представят каквито и да е доказателства от дружеството за наличие на връзка между посоченото лице и ответницата В. Т. С.. Предвид изложеното, правилен и законосъобразен се явява изводът на районния съд относно липсата на основание за анагажиране на отговорността на последната за претендираните от ищеца суми.

По наведените от дружеството доводи относно наличието на допуснати в рамките на първоинстанционното производство процесуални нарушения настоящият въззивен състав е взел отношение по повод направените пред него доказателствени искания. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че доколкото още с отговора на исковата молба е оспорена собствеността на процесния имот, то съгласно чл.143, ал.3 от ГПК ищецът е следвало най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да вземе отношение по направеното от насрещната страна възражение, както и да направи всичките си искания в тази връзка. Доколкото обаче същият е 3 предявявал исканията си за събиране на доказателства последователно във времето, то несвоевременно заявените от него правилно са били оставени без уважение от първоинстанционния съд.

Въз основа на гореизложените аргументи съдът приема, че обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените срещу ответницата В. Т. С. установителни искове, е правилно и законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, без да са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство, поради което следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал. 1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №7528 от 12.05.2023г., постановено по гр.д. №27409/2022г. по описа на СРС, 120-и състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4