Решение № 221 от 02.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330206853 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба на И. Ж. И., против наказателно постановление № 25-1030-002741 от 15.05.2025г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание 183 ал.4 т.7 предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Ⅰз2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

1

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка- на 17.04.2025г. в 20.13 часа в гр. Пловдив, бул. Цар Борис Обединител Кръсовище с бул. 6-ти септември, жалбоподателят като водач, управлява лек автомобил Хюндай Айоник с рег. № ********, като извършва следното нарушение: 1. Като водач на тексиметров автомобил, който в момента на проверката не извършва превоз на пътници, водачът не е поставил и е без обезопасителен колан, по време на движение с който е оборудван автомобилът. Нарушил е чл.137а от ЗДвП.

В показанията си актосъставителят К. И. сочи, че поддържа констатациите в акта, както и, че той лично го е съставил и предявил на нарушителя.От показанията им се установява времето, мястото и начинът на извършване на административните нарушения. Поддържа всички констатации посочени в него. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя.

Нарушителят лично е подписал акта. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се 2 събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка. Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложената по делото заповед № 81213-1632/02.12.2021г. се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, и от свидетеля който в съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която са 3 възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН и на свидетеля. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

По нарушението на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.137а ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. От показанията на свид. И. с категоричност се установи, че жалбоподателят не е използвал обезопасителен колан.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност факта на извършено нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

Администратичното нарушение е осъществено и виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят като водач на МПС е съзнавал, че следва да постави обезпопасителен колен, и въпреки това, не го е сторил.

Санкционната норма е правилно определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание, съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като е определен в твърд размер в закона и наказаващият орган няма възможност за индивидуализация на 4 размера му.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, не е опровергана и оборена. Напротив изцяло е потвърдена от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставянето на АУАН.

Правилно административно наказващият орган е приложил санкционните норми съобразно приложимите редакции за извършените нарушения на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.

Съгласно Наредба № Ⅰз – 2539 от 17.12.2012г. на МВР, за нарушения н а Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, по чл.6 т. 18. за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП ) 10 контролни точки, което изцяло е съобразено в наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Разноски се дължат на въззиваемата страна, в размер на 70.00 евро юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1030-002741 от 15.05.2025г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на И. Ж. И., ЕГН: **********, на основание чл. 183 ал.4 т.7 предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Ⅰз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

5

ОСЪЖДА И. Ж. И., ЕГН: **********да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 70.00 евро, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6