Решение № 3634 от 18.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3634 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330112948 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Б. М. П., ЕГН **********, против „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 207079835, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева - недължимо платена неустойка по Договор за потребителски кредит № ***/16.10.2023 г.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 18.06.2025 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 193.76 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № ***/16.10.2023 г.

Твърди се, че на 16.10.2023г. между страните бил сключен Договор за кредит, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 600 лева, при фиксиран лихвен процент – 48 % и ГПР - 57.93 %.

Съгласно чл.5 от договора същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят - ищец дължал неустойка в размер на 193.76 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Сочи, че заемният ресурс е изцяло усвоен от ищеца, но същият не дължал плащане на неустойка. Сочи, че чрез предвиждането на неустойка за неосигуряване на обезпечение, респективно такси, които се събират за осигуряване на фирми – гаранти, се осигурявала допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорната възнаградителна лихва, като същевременно се преодолявало законовото изискване за таван на лихвените нива и други разходи по предоставената в заем сума. Твърди се, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция, в размер на 193.76 лева била загубила 1 присъщата за неустойка обезщетителна функция, доколкото била близо 40 % от заетата сума в размер на 600 лева, без да зависи от вредите от неизпълнение на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирало с последиците от неизпълнението. Кумулирането й към погасителната вноска водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди се, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя –ищец, ответното дружество е поставило неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба, което било в нарушение на ограниченията на чл.19, ал. 4 ЗПК. Счита се, че било нормално и логично кредиторът да престира едва след наличие на обезпечение на дълга, а ако заемателят не отговаря на поставените условия, той да не отпусне кредита.

Твърди се, че недобросъвестното поставяне на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, създавало предпоставки за начисляването на неустойката.

Твърди, че ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс и е заплатил сумата за неустойка в размер на 50 лева, която подлежала на връщане, тъй като клаузата за неустойка била нищожна, поради невключването й ГПР.

С оглед изложеното се моли за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 50 лева, платена без основание неустойка по Договор за потребителски кредит № ***/16.10.2023 г. Претендират се разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 18.06.2025 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 193.76 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит № ***/16.10.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за недопустимост на предявения иск поради злоупотреба с процесуални права, предвид наличие на висящи идентични производства между същите страни. В тази насока се прави искане да не се присъждат разноски.

Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***/16.10.2023 г.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора. По отношение клаузите на договора и формирането на ГПР били спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и не се нарушавал чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.к. при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.20% и ГПР определен в договора размер на 57.93% не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава.

В договора бил коректно посочен ГПР, като неустойката не следва да бъде включвана, доколкото същата би породила ефект след сключването му, в случай че кредитополучателят не предостави обезпечение на вземането. Неустойката имала за цел да обезщети страната по сключен договор, поради която причина не представлявала скрито възнаграждение. Още към момента на сключване на договора, ищецът бил уведомен за всички клаузи по него, включително и за дължимата неустойка и нейния размер още преди да настъпил фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечавала. Твърди се, че кредиторът е внесъл достатъчно яснота относно възможността длъжникът да изплати всяка от разсрочените вноски по неустойката заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж, като в погасителния план към договора била посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Счита се, че били ясно и точно посочени 2 размерите на вноските с и без неустойка и каква част от тях представлявала лихва и главница към всеки един падеж, като ищецът бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички хипотези на развитие на договорните им отношения.

Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна, със санкционна функция при неизпълнение на поетото при сключване на договора задължение от ищеца-длъжник за предоставяне на поне едно обезпечение, като сочи, че ищецът е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от неговото сключване, без да е обвързан от неустойката. Твърди се, че кредитополучателят не е поискал удължаване на тридневния срок, както и не бил предоставил заместващо обезпечение и нямал намерение да предоставя обезпечение. Доколкото ищецът е имал възможност да въздейства върху дължимостта на неустойката, се претендира, че същият не може да възразява, че противоречи на добрите нрави. Счита се, че неустойката имала предварително определен начален и краен момент и била с фиксирани параметри за срока на договора. Навеждат се доводи, че клаузата за неустойка и нейната дължимост била индивидуално уговорена, респ. същата не е неравноправна по смисъла на ЗЗП.

Твърди се, че ищецът сключил шест самостоятелни договора с уговорка за неустойка при непредоставяне на обезщетение, като при сключването на всеки, следващ договор ищецът бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за неустоечната клауза, но въпреки това недобросъвестно изтеглял заемните сумите, ползвал се от тях, а след това завеждал искове за недействителност и връщане на платените суми над главницата, вместо още при първия договор да би върнал единствено чистата стойност на кредита на своя кредитор.

Навеждат се доводи и, че липсвали доказателства за извършени плащания по договора.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е бил подписан страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 16.10.2023 г., по който предоставената сума е усвоена, както и, че в чл. 11 от Договора е уговорена неустойка.

/виж Определение по чл. 140 ГПК от 31.01.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно съдът приема, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 16.10.2023 г., по който на ищеца е предоставена сумата от 600 лева. Със същия договор е уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 48 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 57.93 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 2 месечни погасителни вноски, в размер 318.12 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 636.24 лева.

Според чл. 5 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, договорът за потребителски кредит да бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, в тридневен срок от сключването на договора за кредит. Уговорено е, че физическите лица – поръчители, следва да отговаря на следните изисквания: при един поръчител – осигурителния му доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на 3 минималната работна заплата за страната; при двама поръчители – размерът на осигурителни доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната, за което следва да се представи служебна бележка от работодател или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с квалификация, различен от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Уговорено е, че банковата гаранция следва да е в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, със срок на валидност – 6 месеца след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

Съгласно чл. 11 от процесния договор, при неизпълнение на задължението да предостави договореното обезпечение в срока по чл. 5, Кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 193.76 лева, като неустойката се заплаща от кредитополучателя разсрочено.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Кеш Пойнт България“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.