Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1376 от 24.09.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 904/2026
Вид
Решение № 1376
Подписан
24.09.2026
Състав
Вера Светославова Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
  • §1, т.2а · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.61, ал.1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Плевен, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. И. като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430100904 по описа за 2026 година съобрази следното:

Искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД Производството по делото е образувано по искова молба от „Топлофикация Плевен“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от ***, чрез юрк.***, против К. И. К., ЕГН **********, от ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 204,45 евро главница, съставляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2023 г. - 31.05.2025 г., и сумата от 37,05 евро обезщетение за забава за периода 04.04.2023 г. - 05.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 13.03.2026 г., до окончателното изплащане на вземането. В обстоятелствената част на исковата молба се излагат доводи, че ответницата е собственик на топлоснабден имот - апартамент, находящ се в ***, с абонатен №18217, и има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия по реда на чл.150 от ЗЕ, които имат силата 1 на договор между топлопреносното предприятие и клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. Твърди се, че приложимите Общи условия от 2007 г. са надлежно публикувани, като съгласно раздел VII от същите дължимите месечни суми за топлинна енергия следва да бъдат заплащани в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а след настъпване на изискуемостта върху неплатените суми се начислява законна лихва. Посочва се, че претендираната първоначално стойност за процесния период е формирана от 173,64 евро за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 17,37 евро за битово горещо водоснабдяване и 20,45 евро за услугата дялово разпределение, или общо 211,46 евро, като след извършено плащане е останала непогасена главница в размер на 204,45 евро.

Твърди се, че в имота няма монтирани индивидуални разпределителни уреди.

Претендират се сторените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове изцяло и моли същите да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител - адв.И. Н. от ПАК, депозира писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Навеждат се възражения, че в исковата молба липсват достатъчно конкретни фактически твърдения относно начина на формиране на претендираната главница и мораторна лихва, както и относно количеството доставена топлинна енергия по отделните месеци.

Оспорва се качеството на ответницата на собственик и клиент на топлинна енергия, като се поддържа, че представената декларация по чл.14 от ЗМДТ не представлява документ за собственост. Оспорват се доказателствената стойност на фактурите и извлеченията от сметки, действителното доставяне на топлинна енергия, правилността на извършеното дялово разпределение, както и техническата изправност и метрологичната годност на средствата за търговско измерване. Излагат се възражения и относно формирането на стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, както и относно акцесорната претенция за обезщетение за забава. В съдебно заседание особеният представител поддържа изложените в писмения отговор възражения и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

От представените с исковата молба извлечение от сметка, справки по пера и фактури за процесния период се установява, че за имот с абонатен №18217, находящ се в ***, са начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за битово горещо водоснабдяване и за услугата дялово разпределение.

От представената декларация по чл.14 от ЗМДТ се установява, че самата ответница К. И. К. е декларирала пред общинската администрация процесния жилищен имот като притежаван от нея в пълен обем – 1/1 идеална част. Съдът съобрази, че декларацията по чл.14 от ЗМДТ сама по себе си не представлява титул за собственост, но в случая същата съдържа изрично извънсъдебно изявление на ответницата относно принадлежността на правото на собственост върху конкретно индивидуализирания имот. Преценено съвкупно с обстоятелството, че именно за същия имот при ищцовото дружество е открита партида с абонатен №18217 на името на ответницата и при липса на каквито и да е доказателства за настъпила впоследствие промяна в собствеността, това изявление следва да бъде кредитирано като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Самото оспорване, извършено от назначения особен представител, без да е подкрепено с доказателства или конкретни данни за принадлежност на имота на друго лице през процесния период, не е достатъчно да разколебае така установеното обстоятелство.

От представените по делото документи относно избора на дружество за дялово разпределение и данните, предоставени от топлинния счетоводител „Нелбо“ ЕАД, се установява извършването на дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда - етажна собственост.

В изпълнение на дадените от съда указания ищецът е представил констативни протоколи и свидетелства за извършени метрологични проверки на средството за търговско измерване - топломера в абонатната станция.

Същите са приети като доказателства по делото без възражение от особения представител на ответницата.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция и през процесния период до нея е доставяна топлинна енергия. Общият 3 отопляем обем на сградата е 4 805,30 куб.м., а отопляемият обем на процесния апартамент – 127,47 куб.м. В имота не се ползва отопление посредством отоплителни тела и няма монтирани индивидуални топлоразпределители, като е налице един водомер за топла вода, по който през един от месеците е отчетено потребление. Вещото лице е установило, че индивидуалната сметка на ответницата през процесния период включва дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за месеца, през който е отчетено потребление по водомера.

Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имота съобразно Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, представляваща приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Експертът не е констатирал отклонение от нормативно установения начин на разпределение. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице изрично пояснява, че не е посещавало апартамента, тъй като в него няма монтирани топлоразпределители, чиито номера или показания да бъдат проверявани на място. Същевременно експертът е проверил данните за общия топломер в абонатната станция и представените документи за метрологичен контрол, като е установил, че през целия исков период средството за търговско измерване е преминало съответните задължителни проверки и е било технически изправно. Поради това съдът намира възражението на особения представител относно липсата на оглед на апартамента за неоснователно - при конкретната конфигурация на имота и вида на начисленията такъв оглед не би дал допълнителни относими данни за правилността на извършеното дялово разпределение.

От заключението по съдебно-икономическата експертиза се установява, че през процесния период за ответницата са начислени суми в общ размер на 211,46 евро, от които 173,64 евро за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 17,37 евро за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и 20,45 евро за услугата дялово разпределение. При изчисленията вещото лице е съобразило одобрените от КЕВР цени на топлинната енергия за съответните периоди, както и констатираните от съдебно-техническата експертиза количества.

Установява се още, че на 04.03.2026 г. е извършено плащане в размер на 4

12,35 евро, с което са погасени 7,01 евро от главницата и 5,34 евро от начислената лихва за забава. След това плащане непогасената главница възлиза именно на претендираните с исковата молба 204,45 евро. Плащането е извършено преди образуването на настоящото производство и е съобразено още при определяне размера на предявените искове.

Съдът кредитира заключенията и на двете вещи лица като обективно и компетентно изготвени, почиващи на извършена проверка на относимите първични и счетоводни данни и взаимно допълващи се по въпросите за количеството, начина на разпределение и стойността на доставената топлинна енергия. Обстоятелството, че част от проверката е извършена въз основа на счетоводни документи и данни, съхранявани от ищеца и дружеството за дялово разпределение, не е основание заключенията да бъдат игнорирани, доколкото експертите са извършили самостоятелна проверка и са съпоставили данните с нормативните изисквания, одобрените цени и документите за метрологична годност.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ във връзка с чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, съответно титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост и купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за собствени битови нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че през процесния период ответницата е била собственик на процесния апартамент, поради което е пасивно материалноправно легитимирана по предявените искове и има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия клиент възниква по силата на закона - чл.150 от ЗЕ, при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиента. Ето защо възражението, че ответницата не е сключвала индивидуален договор с ищцовото дружество, 5 както и че не е участвала лично при сключване на договора с дружеството за дялово разпределение, не води до липса на облигационно правоотношение.

Дяловото разпределение не създава самостоятелно задължението за заплащане на топлинна енергия, а представлява нормативно установен способ за разпределяне между отделните имоти в сградата на количеството топлинна енергия, измерено в абонатната станция. Поради това личното участие на всеки отделен етажен собственик при избора или договарянето с топлинния счетоводител не е предпоставка за възникване на задължението му към топлопреносното предприятие.

Неоснователно е и възражението, основано на обстоятелството, че в апартамента няма отоплителни тела и индивидуални разпределителни уреди.

Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които са преустановили топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Именно такава топлинна енергия в преобладаващата си част е предмет на настоящия спор. Наличието на обща сградна инсталация обективно води до топлоотдаване в цялата сграда и законът изрично предвижда разпределянето на съответния дял между отделните имоти.