Решение № 258 от 12.06.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 476/2026
- Вид
- Решение № 258
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 12.06.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 2 · Закон за пътищата
- §1, т. 14 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 258 гр. София, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500476 по описа за 2026 година
С решение рег. № 397 от 15.12.2025 год. по гр. д. № 67/2024 год. Ботевградският районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, гр. София сумата от 139,22 лева главница, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422232302121 за лек автомобил „Тойота Корола“ с ДК № СВ9533ТР по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с № 5С1072841177 от 19.10.2022 год. за причинени щети при ПТП от 12.01.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2023 год. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 890 лева разноски Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Сочи, че не са налице доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП; не е съставен протокол за ПТП и мястото на произшествието не е посетено от служителите на МВР; липсва снимков материал; по делото няма данни, въз основа на които да се определи скоростта на движение на процесното МПС.
В КЗ са предвидени минималните задължителни реквизити, които следва да съдържа договорът, като едни от тях са покритите застрахователни рискове. В конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити. С оглед това по делото не е доказано настъпването на твърдения застрахователен риск на евентуалното ПТП. Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства на застрахователя са актуални към момента нанастъпване на 1 произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при реализирането на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не са събрани доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на раздел „Общи положения“, част Х „Общи изключения“ т. 1.4, т. 1.9 и т. 1.16, а именно: груба небрежност, неизправност на части на автомобила и др. Застрахователната полица № 5С1072841177 от 19.10.2022 год. също не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като не е доказателство за настъпване на ПТП. Останалите приложени с исковата молба документи – уведомление за щета и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в резултат на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел с несъобразена скорост – нарушение на чл. 179 от ЗДвП, поради което с поведението си е допринесъл за настъпване на вердоносните последици. Моли съда да отмени изцяло решението и да отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради което следва да намали размера на обезщетението, на основание чл. 51 от ЗЗД.
Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
В исковата молба се твърди, че на 12.01.2023 год. Г. Х. управлявал л.а. „Тойота Корола“ с ДК № СВ9533ТР по автомагистрала Хемус, като в близост до с. Джурово /с посочени g o o g l e координати/ водачът попаднал в несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, като реализирал ПТП с материални щети по автомобила. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, гр. София е образувана щета № 470422232302121 по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ на МПС, полица № 5С1072841177 от 19.10.2022 год. със срок на валидност от 24.10.2022 год. до 23.10.2025 год. Ищецът заплатил на пострадалия собственик на автомобила обезщетението на увреденото МПС в размер на 139,22 лева на 17.03.2023 год.
Ответникът е поканен с регресна покана изх. № 1938/05.07.2023 год., получена на 10.07.2023 год. да възстанови на застрахователя изплатеното застрахователно обезщетение, но това до настоящия момент не е сторено.
От представената по делото преписка по щета № 470422232302121 се установява, че е подадено уведомление за изплащане на застрахователно обезщетение от пострадалия собственик на автомобила „АЛД Аутомотив“ ЕООД, управляван от Г. А. Х. за заплащане на обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“. По делото са представени застрахователна полица, опис на щета по претенцията, доклад по щета и платежно нареждане от 17.03.2023 год. От същите се установява, че ищецът е признал наличието на щета във връзка с ПТП, възникнало на 12.01.2023 год и е изплатено застрахователно обезщетение на третото 2 увредено лице в размер на 139,22 лева.
Видно от подаденото уведомление от Г. Х. до застрахователя, на 12.01.2023 год., докато управлявал л.а. „Тойота Корола“ с рег. № СВ9533ТР по автомагистрала Хемус, в близост до с. Джурово попаднал в дупка на пътното платно, като реализирал ПТП с материални щети по автомобила – спукана задна лява гума.
Тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на св. Х., разпитан в о.с.з. на 03.12.2024 год. В показанията си свидетелят твърди, че през м. януари 2023 год. се случило ПТП, като при управление на лекия автомобил „Тойота Корола“ с рег. № СВ9533ТР по автомагистрала Хемус същият преминал през дупка на пътното платно, при което спукал задна гума. Спрял на безопасно място след около 2 км. и сменил гумата. Забелязал дупката на разстояние около 40 метра, тъй като по време на произшествието имало мъгла. Движел се със скорост не повече от 90 км./ч.
Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза на в.л. Н., механизмът на настъпилото на 12.01.2023 год. ПТП следният: попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, при което е увредена задна лява гума. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство кореспондират с описания по-горе механизъм на причиняването им, като е налице причинно-следствена връзка между щетите и произшествието. Стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 184,26 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък в качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на претърпените вреди.
Видно от приложена по делото застрахователна полица със срок на действие от 24.10.2022 год. до 23.10.2025 год. към датата на настъпване на ПТП – 12.01.2023 год. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил „Тойота Корола“ с рег. № СВ9533ТР по застраховка "Каско Стандарт" - „пълно каско“. Представени са и доказателства за заплащане на претендираното обезщетение по имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила до размера от 139,22 лева.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани 3 писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свитедел, както и е прието заключение на допусната съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства твърдяния в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
За процесния пътен инцидент не е съставен протокол за ПТП от служители на МВР, тъй като същият попада извън случаите, предвидени с разпоредбата на чл. 125 от Закона за движение по пътищата, в които се изисква задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, а именно: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г.) 5. има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8. произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. В случая се установи, че произшествието е само с един участник и МПС се е придвижило на собствен ход. Отделно от това протоколът за ПТП не съставлява законоустановена форма за доказване на пътнотранспортно произшествие, като последното подлежи на установяване посредством всички допустими по ГПК доказателствени средства. Освен представените по делото писмени доказателства - декларация и заявление за настъпило застрахователно събитие, са събрани и гласни доказателства – заключение на вещото лице инж. Н. по назначената автонехническа експертиза и показанията на свидетеля Х. – лицето управлявало автомобила по време на инцидента. Според заключението на вещото лице щетите по увредения автомобил могат да настъпят при преминаване през необезопасена дупка на пътното платно, т.е. щетите, така както са посочени от застрахователя и увреденото лице, отговарят да са настъпили в резултат на ПТП с описания механизъм. От свидетелските показания се установи както състоянието на пътната настилка към момента на ПТП, така и липсата на съответна сигнализация и обозначение за наличието на неравности и нарушения на целостта на пътната настилка, застрашаващи безопасното преминаване на пътни превозни средства.
Показанията на разпитания свидетел следва да се кредитират изцяло, тъй като свидетелят е незаинтересовано от изхода на спора лице, т.к. не е лице по чл. 172 ГПК и предвид обстоятелството, че свидетелят е самият водач на увредения процесен автомобил, съдът намира, че показанията му са с възможно най - висока степен на непосредственост.