Определение № 32068 от 02.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32068 гр. София, 02.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110109095 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на П. Ш. Д. срещу ЮЛ, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на исковата молба.

С исковата молба ищецът и с отговора на исковата молба ответникът са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Съдът намира, че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, въпреки това, настоящият състав, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 14:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от П. Ш. Д. срещу ЮЛ, за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за кредит № ******* от 05.09.2023 г., поради противоречието му със закона.

При условията на евентуалност е предявен иск, с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от договор за потребителски кредит № ******* от 05.09.2023 г., предвиждаща такса за разглеждане, поради противоречието й със закона.

Ищецът П. Ш. Д., твърди, че на 05.09.2023 г. е сключил договор за кредит № ******* с ответника, по силата на който последният му е предоставил в заем сумата от 3000 лева – главница със срок за погасяване седем месеца (шест погасителни вноски в размер по 495.48 лева. и една погасителна вноска в размер по 495.42 лева). В посочения договор кредиторът бил уговорил, че ГПР е в размер на 55.70%, а договорната лихва е в размер на 8.00%. В договора било уговорено, че ищецът дължи такса за разглеждане в размер на 387.77 лева. Релевира се недействителност на процесния договор, поради това, че клаузите на ГЛП и ГПР противоречат на закона и добрите нрави.

Счита, че доколкото ГПР е посочен само като абсолютна величина, без в договора да бъдат посочени взетите предвид допускания, а именно без да се конкретизират взетите предвид разходи по кредита, с които той се оскъпява и се възлагат в тежест на кредитополучателя, е налице липса на яснота относно съдържанието на договора и нарушаване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит да се изготви по ясен и разбираем начин. Сочи, че изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са императивни и неспазването им води до недействителност на целия договор.

Посочва, че в случая и посоченият размер на ГПР надхвърлял предвидения в закона максимален размер. Посочва, че уговорения фиксиран лихвен процент е нищожен, доколкото създава очакване, че ГПР също ще е нисък, поради което са налице привидно изгодни условия. В условията на евентуалност се изразява становище за нищожност на клаузата, предвиждаща „такса за разглеждане“, като противоречаща на чл. 10а ЗПК, доколкото кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление и усвояване на кредита. Наведени са възражения и за неравноправност на посочената клауза, като противоречаща на принципа на добросъвестността. Моли съда да уважи така предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Признава, сключването на процесния договор за кредит с ищеца и твърдяното в исковата молба съдържание.

Твърди, че договорът е сключен при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и приложимото право, като потребителят е получил и се е запознал с преддоговорната информация и общите условия, приложими към договора.

Заявява, че размерът на ГПР бил в законоустановените рамки, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК и включвал договорната възнаградителна лихва и таксата за 2 разглеждане. Поддържа, че такса за разглеждане се дължи от потребителя срещу предоставяна от кредитора допълнителна услуга, която не била свързана с усвояването или управлението на кредита, а именно: определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е максималният размер на кредити, които може да получи от кредитора, както и с цел поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на допълнителни справки и др. Сочи, че същата се дължала, на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК за предоставена услуга, поради което не противоречи на закона и на добрите нрави. Посочва, че дори оспорената клауза да е нищожна, то това не влече недействителност на целия договор за кредит. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира и разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е да докаже сключването на договор за кредит № ******* от 05.09.2023 г., с посоченото в исковата молба съдържание, че същият респ. сочената клауза от него е недействителен/на на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между П. Ш. Д. и ЮЛ е сключен договор за кредит № ******* от 05.09.2023 г., за сумата от 3000 лева и че в договора е предвидено задължение за кредитополучателя за заплащане на такса за разглеждане в размер на 387.26 лв.

УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за кредит № ******* от 05.09.2023 г.

УКАЗВА на ЮЛ на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които 3 следва да се представи надлежно пълномощно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4