Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2209 от 15.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2176/2024
Вид
Определение № 2209
Подписан
15.08.2024
В сила
15.08.2024
Състав
Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2209 гр. Пловдив, 14.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Радослав П. Радев

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502176 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 и следв. вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Разпореждане от 22.07.2024 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 6 200/22.07.2024 г. по ч.гр.д. № 11 638/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Д. К. Г., ЕГН – ********** за вземания, съставляващи неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 622934744/25.02.2020 г., изм. с ДС № 051646646/23.04.2021 г. в размер на 134, 18 лв., съставляваща три стандартни месечни абонаментни такси и неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623165019/14.05.2020 г., изм. с ДС № 051646653/23.04.2021 г. в размер на 134, 18 лв., съставляваща три стандартни месечни абонаментни такси.

Представен е договора, на които се основава вземането. В същия са уговорени неустойки за предсрочно едностранно прекратяване на договора от страна на потребителя / по негово искане, както и по негова вина/ и съставляват 1/ Сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси и 2/ В случай на предоставен на лизинг мобилен апарат - разликата между общата лизингова цена или заплатената от потребителя цена на дадения по договора за лизинг мобилен апарат и цената на апарата без абонамент съгласно ценовата листа на търговеца.

За да отхвърли заявлението за процесните неустойки районният съд е приел, че така договорени същата се явяват нищожни като противоречащи на добрите нрави, както и на закона, т.к. излиза извън присъщата й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.

Конкретно, че неустойката, съставляващи три стандартни месечни абонаментни такси е неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП клауза защото не е съизмерима с понесените от търговеца вреди, задължава потребителя при неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение по прекратен договор за непредоставена услуга.

Настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно по изложените в него мотиви, които напълно споделя и към които препраща.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

Споделят се доводите на първостепенния съд че процесните договорни клауза за неустойка са нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави поради това, че така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира три месечни абонаментни такси по техния т.нар. „ стандартен „ размер - който е по висок от уговорения с облигацията, без същевременно да предоставя насрещната услуга за тях. Тоест, чрез тях мобилния оператор би реализирал част от уговорена печалба без да предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата до изтичането на срока на договора. Освен това, е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя-абонат, които услуги след прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от това, в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „ стандартни „ месечни абонаменти, които са в по висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, като в ситуация, при която до изтичането на срока остават три и по малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Предвид изложеното правилно с обжалваното разпореждане на заявителя е отказано издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение за процесните вземания за неустойка. Съответно частната жалба срещу това разпореждане е неоснователна.

И Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Разпореждане от 22.07.2024 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 6 200/22.07.2024 г. по ч.гр.д. № 11 638/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Д. К. Г., ЕГН – ********** за вземанията, съставляващи неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 622934744/25.02.2020 г., изм. с ДС № 051646646/23.04.2021 г. в размер на 134, 18 лв., съставляваща три стандартни месечни абонаментни такси и неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №

2

623165019/14.05.2020 г., изм. с ДС № 051646653/23.04.2021 г. в размер на 134, 18 лв., съставляваща три стандартни месечни абонаментни такси.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3