Решение № 16 от 12.01.2026, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. К., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100016 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца - „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище/адрес на управление: гр. С., ***В, ап. 3, пълномощник по делото: юрисконсулт Б. Т., с която по реда на чл. 422 от ГПК се иска признаване на установено че ответникът - Л. В. К., ЕГН ********** от гр. К. му дължи: Сумата от 800 лева, представляваща главница; Сумата от 40.05 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.11.2019 г. до 11.01.2020 г.; Сумата от 191.81 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 11.01.2020 г. до 08.02.2024 г.; Сумата от 427.54 лева, представляваща неплатени дължими такси съгласно Тарифа на „С.“ ООД;

Сумата от 409.95 лева, представляваща дължима неустойка по чл. 6.2 от договора; Лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението – 02.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Претендира и присъждане на разноски в заповедното и настоящото производства.

Твърди, че на 27.11.2019 г. ответницата и С. ООД са сключили договор за потребителски кредит № 375092, с който на първата е отпуснат кредит в размер на 800 лева, който е следвало да бъде върнат на една вноска от 840.05 с 1 падеж 11.01.2020, при лихва 40.05% и ГПР 48.62%.

Твърди сключване на договора по реда на ЗПФУР.

Твърди се неизпълнение на договора от страна на ответницата.

Твърди придобиване на вземанията към ответницата с договор за цесия от 21.07.2022 г., сключен със С. ООД.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Иска гледане на делото в негово отсъствие. От страна на ищеца са представени само писмени доказателства, което не са оспорени.

В изпълнение на задълженията си по чл. 131-133 от ГПК съдът е приел исковата молба и е изпратил препис от нея и от приложените доказателства на ответника, като исковата молба е връчена по реда на чл. 47 от ГПК, след което на ответника е предоставена правна помощ на разноски на ищеца, като за особен представител е определена и назначена адвокат В. В..

В срок адвокат В. подава отговор, като оспорва предявените искове.

Счита, че липсва валидна облигационна връзка, като твърди неизпълнение на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Твърди липса на доказателства за сключване на договора чрез електронна платформа.

Твърди липса на доказателства, че е направил изрично изявление за съгласие с условията по договора и ОУ, както и че липсва яснота за начина на сключване на договора.

Твърди нищожност, недействителност и противоречивост на клаузи за начисляване на такса за експресно разглеждане, за начисляване на разходи събиране, како счита, че се заобикаля изискване на чл. 19 от ЗЗП за максималния размер на ГПР, поради което счита договора за недействителен, позовавайки се на съдебна практика.

Евентуално иска недействителност на клаузите за такси и и разходи.

Твърди липса на доказателства за получаване на заемната сума от ответницата. Оспорва иска за неустойка, като твърди, че такава не е договаряна.

Оспорва иска за законна лихва, като посочва, че цитирания от ищеца в тази насока раздел от ОУ не съществува.

2

Оспорва иска за заплащане на такси съгласно тарифа на заемодателя.

Твърди, че предсрочна изискуемост не е обявена от кредитора.

Прави възражение за изтекла давност за вземанията за главница и лихви.

Твърди, че от представените доказателства не се удостоверява прехвърляне на вземането в полза на ищеца..

Оспорва твърдение за уведомяване на ответницата за цесията чрез СМС.

Оспорва надлежното упълномощаване ответницата за извършената цесия. на ищеца да уведоми

Твърди, че ответницата не е уведомена за цесията

В съдебно заседание ответника не се явява. Представлява се от назначения представител, който поддържа отговора и направените оспорвания.

Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като в образуваното заповедно производство – ч. гр. д. № 720/2024 г. по описа на КРС /приложено към настоящето производство/, е издадена заповед за изпълнение № 320 от 16.08.2024 г., като след връчване на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК и даване на указания на заявителя, в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена настоящата искова молба. В посочената заповед за изпълнение са присъдени претендираните с исковата молба суми.

След преценка на представените от ищеца писмени доказателства, които не са оспорени, съдът намира, че следва да уважи предявените претенции частично.

На № 27.11.2019 г., ответницата, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за паричен заем № 375092 с кредитора „С.“ ООД.

Договорено е да му се отпусне заемна сума от 800 лева, която е следвало да бъде върната на една вноска в размер на 840.05 лева, в това число 800 лева заемна сума, и договорна/възнаградитнелна лихва в размер на 40.05 лева.

Първата и единствена вноска е с дата 11.01.2020. Договорен е лихвен процент 40.05%, като е посочено ГПР в размер на 48.62%. По отношение на ГПР в договора е посочено, че не включва възможни разходи при неизпълнение, както и такси по тарифа на кредитодателя.

С договора е включено е задължение за ответницата да заплати с вноската и сумата от 409.95 лева, представляваща такса за експресно 3 разглеждане на искането за кредит. В договора няма клауза, изискваща обезпечение на задълженията на ответницата в качеството на кредитополучател.

Договора е сключен по реда на ЗПФУР, като за това от страна на ищеца е представена разпечатка на лог файл, в който са описани отделни действия на 27.11.2019 г. на извършители - система и потребител. Разпечатката е без подпис.

Налице са ОУ на С. ООД за заеми кредирект от 2019 г., както договора за цесия от 21.07.2022 г., сключен между С. ООД и ищеца, към който е приложен и списък с длъжници, в това число и ответника /л.35/.

Заемната сума е преведена на ответника чрез система Изипей на 27.11.2019 г., за което е представено заверено извлечение за това от система Ипей.

При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че е налице валидно правоотношение за паричен заем, правата по който са придобити от ищеца, но самият договор в писмен вариант е недействителен, предвид следното.

В представения договор изрично е записано, че ГПР не включва възможни разходи, които може да се заплатят при неизпълнение на договорни задължения, както и такси по тарифа на кредитодателя.

В същото време обаче начислените суми за експресно разглеждане, които са определени при сключването на договора, според съда е следвало да бъдат включени при изчисление на ГПР.

Очевидно е, предвид посоченото в договора – чл. 4, че при определяне на ГПР не е включена сумата, уговорена като такса за експресно разглеждане, макар да е определен при сключване на договора.

Доколкото тези разходи не са включени в ГПР, съобразно мотивите на Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., това се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на 4 кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект.

Съдът намира, че лишаването на заявителя от възнаграждение по договора за кредит е пропорционално и ще има възпиращ ефект за прекратяване на практиката, която е трайна в използването на именно кредитодателя за договаряне на поръчителство и осигуряване на по-голямо възнаграждение, което се осъществява чрез заобикаляне на изискванията на закона.

Предвид размера на претендираните плащания, идентичността им по размер с договорените, както и предвид, че е договорно изпълнение на една вноска, съдът прави извод, че по договора няма осъществени никакви плащания от ответницата, поради което на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се дължи връщане на заемната сума.

Поради това съдът следва да уважи само претенцията за главница в размер на 800 лева, представляваща отпусната заемна сума и лихва върху тази сума от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Следва да бъде отхвърлено искането за признаване за установено, че ответника дължи сумата от 40.05 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.11.2019 г. до 11.01.2020 г., сумата от 191.81 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 11.01.2020 г. до 08.02.2024 г., сумата от 427.54 лева, представляваща неплатени дължими такси съгласно Тарифа на „С.“ ООД и сумата от 409.95 лева, представляваща дължима неустойка по чл. 6.2 от договора.

Предвид изложеното и извода на съда за недействителност на договора за заем, конкретно за сключването му при писмените условия, представени от ищеца следва да не бъдат разглеждани всички възражения на назначения особен представител на ответницата, като в по-голямата си част те са неоснователни.

Изрично обаче следва да се посочи, че е неоснователно възражението за липса на доказателства за предоставяне на заемната сум, след като е налице неоспорен писмен документ – разписка за плащане през система Изи Пей, която удостоверява реалното действие по предоставяне на заемна сума, с което е възникнало и заемното правоотношение.

5

Няма погасяване по давност, след като заемната сума е предадена на 27.11.2019 г., като от този момент може да бъде претендирана с покана, поради което общата петгодишна давност изтича на 27.11.2024 г., но преди тази дата е образувано заповедното производство, с което е прекъсната давността.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, като направените в заповедното производство са в размер на 87.39 лева, в това число сумата от 37.39 лева за ДТ и сумата от 50 лева за възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Разноските в исковото производство са в общ размер на 712.61 лева, в това число сумата от 212.61 лева за ДТ, сумата от 400 лева за внесен депозит за възнаграждение на особен представител и сумата от 100 лева за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

При общ размер на разноските в размер на 800 лева, съразмерно с уважената част - 800 лева, при обща претенция в размер на 1 869.35 лева, в полза на ответника, следва да бъде присъдена общата сума от 342.36 лева за направени разноски в заповедното производство и настоящото.

На назначения особен представител следва да бъде изплатено възнаграждение в размера на внесения за това депозит в размер на 400 лева.

Воден от горното, съдът ели.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОТВЕТНИКА - Л. В. К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***,