Определение № 799 от 21.05.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. Шумен, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500274 по описа за 2025 година

Производство с правно осн. чл. 413, ал. 2 от ГПК

Делото е образувано по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“.... № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт Б.Д. срещу разпореждане № 352/24.03.2025 г. по ч.гр.д. № 20253610100201 на РС – Велики Преслав, в частта с която, е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. Р. С. с ЕГН ********** за сумите от 63.39лева – възнаградителна лихва и 348.12 лева – лихва за забава.

Жалбоподателят излага, че процесния договор съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните правила на ЗПК. Клаузите по договора били индивидуално уговорени и с които ответника изрично се е съгласил, подписвайки същия и доброволно се е задължил за връщане на съответните суми. Постигнатите договорености между ответника и цедента, напълно съответстват на действащото българско и европейско законодателство и в този аспект, не противоречат на императивните правни разпоредби и добрите нрави залегнали в ЗЗД и ЗПК. Сочи, че погрешно първоинстанционния съд е приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК, изисквала да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията използвани при изчисляването му, както и не се изисквало да се посочи в договора математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като имало нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР и страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си установените формули. По отношение на 1 допълнителните услуги сочи, че те се предоставят единствено, като допълнение към подписания договор за заем и след подписване на формуляр – искане за допълнителни услуги и същите се отличавали от действията свързани с управлението на кредита. Излага, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД във вр. чл. 146, ал. 5 от ЗЗД, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В случая договора за кредит, от който са възникнали задълженията за главница, договорна лихва и лихва за забава, можел да продължи действието си и без договора за допълнителни услуги, поради което заповедния съд е следвало да отхвърли само претенцията за допълнителни услуги и да присъди всички останали заявени суми. Позовава се на редица съдебни актове и моли съда да отмени обжалваното разпореждане, в частта, с която е отхвърлено заявлението за обжалваните суми и да се произнесе по съществото на въпроса.

При извършена проверка относно редовността на жалбата, съдът констатирал, че жалбоподателя в депозираната жалба е посочил, че обжалва разпореждането в отхвърлителната му част, само за сумите за възнаградителна лихва в размер на 63.39 лева и за лихвата за забава, но е посочил размер на същата – 348.12 лева, а действителният й такъв е в размер на 72.69 лева. Доколкото посочената от жалбоподателя сума в размер на 348.12 лева е идентична с претендираната със заявлението сума за допълнителни услуги, която сума също е отхвърлена с обжалваното разпореждане, с разпореждане № 307/08.05.2025г. по настоящото дело, жалбата е била оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания в три дневен срок, считано от датата на уведомяването, да посочи в кои части обжалва разпореждане № 352/24.03.2025 г. по ч.гр.д. № 20253610100201 на РС – Велики Преслав и за кои отхвърлени суми – за сумата от 72.69 лева – лихва за забава или за сумата от 348.12 лева –сума по договор за допълнителни услуги, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде върната в тази и част, и производството прекратено.

Указанията са редовно връчени на жалбоподателя на 14.05.2025г. В даденият срок жалбоподателя не е отстранил сочените нередовности на жалбата, поради което и в тази и част жалбата следва да се върне, а производството по делото в тази му част прекратено.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима в останалата и част. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20253610100201 на РС – Велики Преслав, е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, бул. „.... № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон от З.С.Б. – Изпълнителен директор, представляван по пълномощие от Б.Л.Д. юрисконсулт, с което се иска издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Р. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, ул.“.... № 17 и настоящ адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, ул.“..... №48 за сумата от 518.25 лева 2

- главница; 63.39 лева – договорна лихва за периода от 22.01.2024 до 22.06.2024 г.; 348.12 лева - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, 72.69 лева - лихва за забава, за периода от 23.01.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението – 28.02.2025 г. до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от Договор за заем Микро кредит №9042-00161568 от 14.11.2023 г., Договор за допълнителни услуги към заем Микро кредит №9042-00161568 от 14.11.2023 г., сключени между „МИКРО КРЕДИТ“ АД – кредитор и П. Р. С. – длъжник, като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на Приложение №01/22.04.2024 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023 г..

Претендират се и разноските по заповедното производство.

С обжалваното разпореждане № 352/24.03.2025 г. по ч.гр.д. № 20253610100201 на РС – Велики Преслав, съдът е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: 63.39 лева – договорна лихва за периода от 22.01.2024 до 22.06.2024 г.; 348.12 лева - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, 72.69 лева - лихва за забава, за периода от 23.01.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За да го отхвърли в тези му части, заповедният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като размерът на ГПР многократно надвишава допустимия по закон, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед приетата недействителност на договора и на осн. чл.

23 от ЗПК, е присъдил само чистата стойност на кредита, сумата в размер на 518.25 лева – претендирана като главница със заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.02.2025г. до изплащане на вземането и разноски по заповедното производство в размер на 75 лева. По отношението на вземането за сумата в размер на 348.12 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за да го отхвърли е приел, че в случая не се касае за допълнителни услуги, а за действия свързани с усвояването и управлението на кредита, което е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и с клаузите договорени в договора явно се заобикаля законните забрани и на осн. чл.

21, ал. 1 от ЗПК, същите се явяват нищожни.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателя обжалва разпореждането, само в частта с която, е отхвърлено заявлението за сумите в размер на 63.39лева – възнаградителна лихва. В останалата част разпореждането, като необжалвано е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с 3 обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни. Съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляване на годишния процент 4 на разходите. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.