Решение № 70 от 23.05.2023, Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Решение № 70/23.05.2023 г. по ЧНД № 90/2022 г. по описа на ОС - К.:

Производството е по чл.12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.

Образувано е по повод постъпила молба от адв.Т. Т. от АК – Хасково, като пълномощник на М. К. Н. от с.К., обл.К., с правно основание чл.12 ал.1 и сл. във вр. с чл.7, ал.4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС – производство по признаване на присъда, постановена в Р. Г. по отношение на български гражданин. В молбата се сочи, че М. К. Н. /М. К. N./ е задържан в Р. Г. на **,**,**** г. и осъден на наказание „лишаване от свобода“, което към днешна дата продължавал да изтърпява. Иска се, да започне процедура за признаването на наложеното със съдебен акт от съд в Р. Г. наказание на осъдения Н. и съответно, да се приеме изпълнението на същото да се осъществи на територията на Република България.

По повод постъпилата молба са изискани от компетентните гръцки органи, съответно са получени по делото - Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, както и Решение № 112/2022 г., постановено на 0 4.03.2022 г. от Тричленен апелативен съд тежки престъпления Т. – 2а Степен, влязло в сила на 21.07.2022 г. и Удостоверение за задържане на М. Н., издадено от З. А., Р. Г..

В съдебно заседание, осъденото лице М. К. Н. се представлява от адв.Т.

Т., който моли да се уважи молбата, като основателна.

Представителят на ОП – К., счита постъпилата молба за основателна, поради което моли съдът да постанови решение, с което да признае и да постанови да се изпълни в Република България влязлото в сила съдебно Решение № 112/04.03.2022 г. на Апелативен съд - Т.. С очи, че предвиденото в българския Наказателен кодекс за престъпление по чл.281 ал.2 т.1 и т.4 от НК - наказание „лишаване от свобода“, е значително по-ниско по размер от това, което е наложено в Р. Г. от Апелативен съд – Т. , поради което следвало размерът на това наказание да бъде намален до 6 години „лишаване от свобода“, така както било предвидено в санкционната част на посочената разпоредба. Наред с това, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че българският гражданин е задържан и се намира в затвор в Р.

Г., считано от **,**,**** г., счита, че били налице основанията да бъде приспаднато времето, през което българският гражданин е бил задържан в издаващата държавата, във връзка с наказателното преследване по това дело.

Моля за решение в този смисъл.

Съдът, като прецени постъпилите документи и обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

1

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, постъпило в ОС – К. на 09.05.2023 г., се установява, че с Решение № 112/2022 г., постановено на 04.03.2022 г. от Тричленен апелативен съд тежки престъпления Т. – 2а Степен, влязло в сила на 21.07.2022 г., М. К. Н., роден на **,**,**** г., с ЕГН ********** е осъден за извършено от него престъпление по чл. 1, 5, ал.1, 12, 14, 18, 26, ал.1а, 27, 45, 84, ал.2а“, 94, параграф 2а. 1 от Наказателния кодекс на Р. Г. и по чл.30 ал.1в- “б“- “а“ от Закон № 4251/2014 г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години. В Удостоверението е посочено, че съдебното решение се отнася за едно деяние „извършено по множество“ и съдържа обобщено представяне на фактите и описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието, включително време и място на извършване и „естеството“ на участие на осъденото лице.

Деянието е описано по следния начин: В известно място на гръцко-турската граница област Е. в близост до широк район на О., на 28/**,**,**** действайки умишлено заедно с друго лице, той ги е приел с намерението да ги транспортира във вътрешността на страната, като качвайки ги в камион, марка ІVECО , с peг. номер ******** (с български регистрационни н омера), собственост на другия съобвиняем А. З. М., който бил управляван от осъдения, двадесет и трима (23) граждани от Пакистан, които нямали право да влизат на гръцка територия, тъй като били влезли в страната без законните формалности във вечерните часове на 28.6.2017 г. през река Евр ос, като при това деянието си го е извършил от спекулация, тъй като е приел горепосочените лица, за да ги транспортира вътре в страната срещу възнаграждение от 400 евро, което е било част от сумата от 2000 евро, която всяко едно от транспортираните лица е платило на трафикантската си мрежа в Г.. Посочено е също, че деянието е: Получаване на нелегални имигранти на вътрешните граници с цел транспортирането им във вътрешността на страната от спекулация по множество.

Така описаното престъпление е наказуемо съгласно разпоредбите на чл.

1, 5, ал. 1, 12, 14, 18, 2b, ал.І а, 27, 45, 84, ал. 2а, 94, параграф 2а. 1 от НК на Р.

Г. и член 30, ал. 1 в" –„ б“ – „а“ от Закон № 4251/2014.

Отбелязано е също в Удостоверението, че деянието съставлява престъпление, за което в издаващата държава се предвижда наказание не помалко от три години лишаване от свобода – „оказване на помощ за незаконно влизане и престой“.

Посочено е, че осъденият се е явил лично на съдебния процес, на който е постановено съдебното решение.

В Удостоверението е посочено, че М. Н., е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 20 години х 365 дни = 7300 дни. От този срок е посочено, 2 че изтърпян 5 години, 2 месеца и 20 дни = 1905 дни изчислено до 19.09.2022 г.. Отбелязано е също, че лицето е задържано и наказанието, наложено съгласно правото на издаващата държава, ще бъде изтърпяно изцяло към 30.12.2034 г.

Видно от Удостоверението, осъденото лице се намира в издаващата държава и е поискало изпращане на съдебното решение и удостоверението, което се потвърждава и от молбата, въз основа на която е образувано настоящото производство. Това обстоятелство се установява и от изпратеното по делото удостоверение за задържане, издадено от З. А., Министерство за защита на гражданите на Р. Г., от което е видно, че българският гражданин М.

Н. се намира в затвора от **,**,**** г. на основание Решение № 112/04.03.2022 г. на Тричленния Апелативен Наказателен съд – Т., Втора инстанция, с което е осъден на лишаване от свобода за срок от 20 години.

С оглед данните, съдържащи се в удостоверението и приложените към него доказателства, съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото съдебно решение с наложено наказание „лишаване от свобода” на българския гражданин М. К. Н. в Република България.

Съгласно чл.7 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, компетентен да разгледа настоящото дело е К.йският окръжен съд, с оглед обстоятелството, че М. К. Н. е български гражданин, с регистриран постоянен и настоящ адрес в с.К., обл.К., видно от приложената справка от НБД „Население“.

От данните по делото се установява, че решението за налагане на наказание „лишаване от свобода” на М. Н. е постановено от съдебен орган на държава – членка на ЕС за извършено наказуемо деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като престъпление. Деянието е извършено на територията на издаващата държава – Р. Г..

Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение е придружено с препис от съдебния акт, постановен от Тричленния апелативния съд Т., а именно № 112/04.03.2022 г;

Анализирайки престъплението, извършено от осъденото лице, по повод на което се е развило производството по налагане на наказание „лишаване от свобода”, съдът констатира, че същото представлява престъпление и по българското законодателство, а именно такова по чл. 281 ал.2 т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс /НК/ на Република България. Съгласно основния законов текст - чл.281 ал.1 от НК – съставомерно е деянието, изразяващо се в противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, извършено с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага. Квалифицираните, по-тежко наказуеми случаи са регламентирани в нормата на чл.281, ал.2, т.1-5 от НК, като т.1 включва използването на моторно превозно средство при извършване на деянието, а т.5, когато е извършено по отношение на повече от едно лице. От изложеното следва да се направи извода, че описаното в разглежданото 3

Удостоверение и съдебно решение престъпно деяние извършено от осъдения М. Н. осъществява всички обективни и субективни признаци визирани в разпоредбата на чл.281 ал.2 т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от НК.

На следващо място, следва да се прецени съгласно чл.13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, налага ли се приспособяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като решаването му е предопределено от правната квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл.12 ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството по признаване на съдебния акт и каквато в случая бе вече направена.

За престъплението по чл.281 ал.2 т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от Наказателният кодекс на Република България се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Наложеното от издаващата държава наказание е лишаване от свобода за срок от 20 години, което е по-тежко от максималното, което може да бъде наложено за престъплението съгласно българското законодателство, а именно 6 години лишаване от свобода. С оглед изложеното, следва на основание чл.13 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното в издаващата държава наказание да бъде намалено до предвидения в разпоредбата на чл.281 ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от НК на РБ максимален размер, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест години.

На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде приспадната изтърпяваната в Затвор в Р. Г. част от наказанието от 5 години, 2 месеца и 20 = 1905 дни изчислено до 19.09.2022 година.

Всичко изложено води до извода, че всички формални условия за признаване и изпълнение на постановеното в Р. Г. решение са налице.

Съдът съобрази също, че не са налице посочените в чл.15 и чл.16 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ. Не е налице и визираната в чл.15 ал.1 т.8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното в издаващата държава, а не от приспособеното в изпълняваща държава наказание.

Видно от представените писмени доказателства по делото – справка за съдимост, издадена от Районен съд - К. и справки от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България, Регистъра на лица с неприключили наказателни производства в Прокуратурата на Република България и Централизираната информационна система на следствените служби, М. К. Н. не е осъждан и срещу него не протичат и няма неприключили наказателни производства в Република България.

Ето защо, съдът намира, че следва да бъде признато и да бъде постановено изпълнението на Решение № 112/2022 г., постановено на 04.03.2022 г. от Тричленен апелативен съд тежки престъпления Т. – 2а 4

Степен, влязло в сила на 21.07.2022 г., с което на М. К. Н., роден на **,**,**** г., с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл. 1, 5, ал.1, 12, 14, 18, 26, ал.1а, 27, 45, 84, ал.2а“, 94, параграф 2а. 1 от Наказателния кодекс на Р. Г. и по чл.30 ал.1в“- “б“- “а“ от Закон № 4251/2014 г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години, като престъплението се квалифицира по чл.281 ал.2 т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на Република България. На основание чл.13 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да се намали размера на наложеното в Р. Г. наказание на „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, предвид, че наложеното наказание е повече от пет години . Следва също на основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години да се приспадне изтърпяната част от наказанието и временното му задържане, в размер на 5 години, 2 месеца и 20 дни или 1905 дни, изчислени към 19.09.2022 г.